Нови условия за избор. Какво предвижда законопроектът на ПП-ДБ, насочен срещу Сарафов и Чолаков

Как да се промени това, което е превзело съдебната система? Сега почти всички ключови фигури в нея работят в условията на изтекли мандати. Това доведе до ситуацията един и същ състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) да опита да назначи двама поредни главни прокурори и председатели на Върховния административен съд (ВАС).

Много юристи твърдят, че това противоречи на конституцията. Затова повечето от партиите в парламента са против евентуалния избор на временния главен прокурор Борислав Сарафов за титуляр на поста. Затова най-голямата съсловна организация на съдиите и президентът остро разкритикуваха оставането на Георги Чолаков начело на ВАС и след края на мандата му, но като изпълняващ функциите на председател.

Отделно от тези аргументи, и Сарафов, и Чолаков публично са обвинявани, че са под контрола на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски.

На този фон коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) внесе в четвъртък в деловодството на парламента законопроект с промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Най-общо те целят да спрат процедурите за избори на нови главен прокурор и председател на ВАС, открити от ВСС, но и да свалят Сарафов и Чолаков от временните им постове.

Идеята на законопроекта е да постигне това преди избора на Сарафов, насрочен за 16 януари догодина. Условието да се случи това обаче включва не само ПП-ДБ да събере подкрепа за законопроекта си, а и парламентът да разгледа бързо предложенията, след като работата му беше блокирана близо месец.

Какво ще бъде въздействието на проекта

Основните промени в настоящата ситуация, които биха настъпили, ако този законопроект бъде приет от депутатите, са няколко:

• процедурите за главен прокурор и председател на ВАС биха се прекратили;
• условията, по които се случват тези избори, биха се променили;
• Сарафов и Чолаков биха били освободени от временните им постове;
• би възникнало задължение за избор на нов ВСС до 6 месеца.

ВСС откри двете ключови процедури веднага след като Конституционният съд (КС) отмени последната поправка в основния закон, която предвиждаше реформа в съдебния съвет и прокуратурата.

Мнозинството от съдебните кадровици отхвърлят критиките, че не би трябвало да произвеждат подобни избори, след като мандатът им е изтекъл.

Техният аргумент е решение на КС, според което членовете на Инспектората към ВСС продължават да работят дори и в рамките на изтекъл мандат, докато парламентът не избере нови. Съдебните инспектори изкараха пълен втори мандат, който не е законен, а вече карат и трети.

Същата теза защитават депутатите на Бойко Борисов в ГЕРБ, както и колегите им в ДПС - Ново начало, водени от Делян Пеевски.

Политици коментираха неофициално пред Свободна Европа, че дори да бъде приет законопроектът на ПП-ДБ, той може да бъде атакуван пред КС и впоследствие отменен като противоконституционен. Докато бъде разгледано конституционното дело обаче, ще бъде осигурено допълнително политическо време за евентуалното събиране на мнозинство, което да попълни парламентарната квота във ВСС.

Съдебният съвет е 25-членен орган, който управлява съдебната система. Той се състои от две квоти по 11 души - професионална, която се излъчва от съдиите, прокурорите и следователите, и парламентарна, която се попълва от депутатите. Останалите членове на съвета са т.нар. трима големи, които влизат в състава му по право, след като бъдат избрани на постовете си.

Нови мнозинства за тримата големи

Именно процедурите, по които ВСС ги назначава, заемат основно място в предложените от ПП-ДБ законови промени. Те предвиждат нови двойни мнозинства при тези избори, които биха усложнили назначаването на кандидат за главен прокурор, който не е одобрен веднага от президента.

Държавният глава има право еднократно да наложи вето за всеки от тримата големи, избрани от ВСС. При повторен избор обаче, той е длъжен да издаде указ за назначаването му. Румен Радев се възползва от това свое право при назначаването на бившия главен прокурор Иван Гешев, който беше уволнен през 2023 г.

От ПП-ДБ предлагат, ако президентът откаже да назначи избрания от съвета кандидат, при повторното гласуване, освен поне 13 гласа "за", да има и условие той да бъде подкрепен от повече от половината членове на ВСС от професионалната квота.

По отношение на кандидатите да оглавят двете върховни съдилища предложението е те да трябва да получат не само 17 гласа от Пленума на ВСС, както е досега, но и да има условие да бъдат подкрепени от повече от половината членове на съвета, избрани пряко от съдиите.

В миналото за избор на главен прокурор също бяха необходими поне 17 гласа, но непосредствено преди уволнението на Гешев това условие беше сведено до 13 гласа. Отстраняването на бившия главен прокурор мина с 16 гласа "за".

В законопроекта на ПП-ДБ се предлага още номинации за главен прокурор да се правят от поне трима членове на Пленума на ВСС, а не само от Прокурорската колегия, както е сега. Причината за това предложение е, че и при избора на Гешев, и при настоящата процедура от Прокурорската колегия издигнаха само по един кандидат.

Промените в ЗСВ предвиждат още депутатите да изслушват кандидатите за главен прокурор заради ключовата роля на този пост в "осъществяване на наказателната политика на държавата, както и в духа на конституционния модел на разделението на властите и взаимния контрол между тях, допускащ засилена отчетност на главния прокурор пред парламента".

Освен всичко това, вносителите предлагат и допълнителни изисквания към концепциите на кандидатите за постовете на тримата големи в съдебната власт.

Ограничения за временните ръководители

Другата основна цел на законопроекта на ПП-ДБ е да въведе условия, при които ВСС може да избира временни ръководители на прокуратурата и двете върховни съдилища. Конкретни правила в момента липсват в закона.

Депутатите от коалицията предлагат постовете на тримата големи да не могат да се заемат временно от хора, които са номинирани за титуляри, какъвто е случаят със Сарафов.

Предлага се и забрана кандидатите за тези постове да бъдат определяни за изпълняващи функциите, ако процедурата, в която са участвали, накрая се провали. Забранява се и хора, заемали тези постове като титуляри, да продължат да ги заемат временно, какъвто е случаят с Чолаков.

Законопроектът прокарва и максимален срок от 6 месеца, в който прокуратурата и двете върховни съдилища могат да се ръководят временно от изпълняващ функциите на този пост.

Друго ново условие е определянето на тези временни ръководители да се прави от Пленума на ВСС, а не от двете колегии, каквато практика възприе този съдебен съвет след уволнението на Гешев и изтичането на мандата на Чолаков.

От ПП-ДБ посочват, че идеите им са съобразени с решението на КС от 2004 г., което забранява удължаването на мандата на тримата големи в съдебната власт.

Коалицията предлага в преходните и заключителни разпоредби да се запише, че в 6-месечен срок от влизането в сила на промените в ЗСВ, Народното събрание и органите на съдебната власт избират нов състав на ВСС.