Какъв е планът на Европа за мирните преговори между Украйна и Русия

През последната седмица европейските нации - основно представени от Франция, Германия и Великобритания - положиха усилия да участват в преговорите между САЩ, Украйна и Русия.

На 17 април се проведе успешна среща в Париж, последвана от среща в Лондон на 23 април. Втората нямаше същата продуктивност, след като на нея не присъства нито един от високопоставените американски представители - в последния момент както държавният секретар Марко Рубио, така и специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф оттеглиха участието си.

Според информацията, отказът им е бил предизвикан от нежеланието на Киев да се съгласи на мирен план, включващ признаване на незаконната анексия на Крим от Русия.​

Последва среща на 26 април между президента на САЩ Доналд Тръмп с украинския лидер Володимир Зеленски по време на погребението на папа Франциск във Ватикана. И на този разговор обаче не бяха отчетени значителни пробиви.​

На този фон през последните седмици Русия и Украйна поотделно обсъждат със САЩ евентуално примирие. Американският президент Доналд Тръмп обаче вече каза, че може да се откаже от преговорите, ако те се окажат прекалено сложни.

Но какво точно прави Европа по отношение на мирните преговори

Основният приоритет на европейските държави изглежда е да запазят САЩ в преговорния процес и да осигурят продължаване на диалога между Вашингтон и Киев.

Въпреки че администрацията на Тръмп заплашва да се оттегли, ако не се постигне напредък, европейските дипломати вярват, че това може да е тактика за оказване на натиск върху Украйна.​

Официални лица, с които Радио Свободна Европа разговаря, казват, че Тръмп има склонността да играе твърдо публично, само за да се върне на масата за преговори малко по-късно. Това се вижда например от начина, по който той прие, а след това оттегли мащабните търговски мита през последните седмици.

Европейците се стремят да осигурят „последователност“ – първо прекратяване на огъня, спазвано и от двете страни, последвано от траен мир. Те вярват, че това може да гарантира повече от интересите на Украйна и да не оставя всичко на условията на Москва.

Това също така ще даде на европейците време да съберат „подсигурителни сили“ в западната част на Украйна с поне някаква американска политическа подкрепа, въпреки че участието на САЩ към момента изглежда извън обсега на обсъждане, казаха европейски източници.

По думите им сегашното мислене е в посока на по-малко присъствие на европейски военни части на терен и повече към въздушно патрулиране с цел осигуряване на сигурността на летището в Лвов и околните райони като транспортен център за Украйна.

Европейците също така имат желание да продължат военната помощ за Киев. Въпреки че има разбиране, че може да е невъзможно напълно да се запълни празнината, оставена от Съединените щати, има надежда, че европейските пари ще продължат да текат и новото германско правителство в началото на май ще бъде по-активно, по-специално по отношение на предоставянето на Киев на дългоочакваните крилати ракети Taurus.

Въпросът за Крим

Що се отнася до някои от исканията на САЩ за потенциално мирно предложение, европейците също са кристално ясни. Никога няма да има де юре признаване на Крим като част от Русия - освен ако, разбира се, Украйна не се съгласи с това.

Фактическото признаване на земите под руски контрол е вече друг въпрос. Отказването на членството на Украйна в НАТО изглежда също може да бъде преглътнато.

Евентуалното членство в ЕС обаче е съвсем отделна тема. Брюксел и всички ключови европейски столици са категорични, че Москва няма думата в това.

Според дипломати, запознати с предложеното американско мирно споразумение, Русия приема, че Украйна може да се присъедини към блока. По примера на Кипър, който е член на ЕС, цяла Украйна може в даден момент да се счита за част от съюза, докато на практика в него ще бъдат само тези части под контрола на Киев. Такъв "кипърски сценарий" изглежда като най-вероятното решение, казват дипломати.

Едно нещо, което изглежда извън масата за преговори за момента, за голямо облекчение на европейците, е призивът за нови избори в Украйна. Това е точка, която по думите на дипломати "тихо" е изчезнала от американските теми за разговор, след като първоначално беше спомената като потенциално условие. Възможно е обаче Русия все още да настоява за това.

Може ли Европа да смекчи санкциите срещу Русия

Следващият въпрос се отнася до санкциите срещу Русия. Докато Съединените щати предложиха смекчаване на тези мерки, европейците са против. Ще трябва единодушие, за да се премахнат санкциите, а това единодушие към момента просто го няма.

Източници на Радио Свободна Европа казаха пред медията, че Париж и Берлин искат да увеличат натиска върху Русия и по-специално да въведат по-рестриктивни мерки през следващите седмици.

17-ият кръг от ограничителни мерки срещу Кремъл започна се подготвя още след смъртоносните руски атаки срещу украинските градове Суми и Кривий Рог по-рано през април и сега Брюксел ще ускори тези усилия.

ЕС също така финализира замразяването на активи и визовите забрани срещу 15 руснаци, обвинени в извършване на хибридни атаки срещу ЕС в отделен пакет от санкции. Но както с всички теми, свързани с Русия, служители на ЕС признават, че ще бъде трудно да накарат Унгария да даде зелена светлина и затова следващият пакет вероятно ще бъде по-скоро символичен, отколкото тежък. Унгария остава най-верният съюзник на Кремъл в ЕС.

ЕС също така ще трябва да осигури съгласието на Будапеща за продължаване на секторните санкции срещу Русия през юли. Има много притеснения, че това няма да се случи и че дори други държави членки ще започнат да отменят санкции, които не им харесват - оттук и търсенето на алтернативи, за да се поддържат санкционните мерки живи.

Елементът, който мнозинството страни искат да спестят, са близо 200 милиарда евро замразени руски активи в блока, не на последно място защото ЕС би искал да използва тази сума като разменна монета срещу Москва, за да плати за възстановяването на Украйна.

Неочакваните печалби от замразени активи в момента финансират военните нужди на Украйна, а заемът от 45 милиарда евро на Г-7, подкрепящ макрофинансовите нужди на Киев за 2025 г., е подкрепен с помощта на замразени активи като обезпечение. Така че Европа ще иска да поддържа поне някои санкции срещу Русия и занапред.