Как може да изглежда планът за мир в Украйна

Случва се зад затворени врати в Москва, Киев, Брюксел, Вашингтон и още много столици. Президенти, премиери, дипломати и военни офицери се подготвят за предстоящия може би най-сериозен напън в търсенето на решение: как да бъде прекратена най-голямата война на европейска земя след Втората световна война.

През това време на бойното поле в Украйна инерцията решително се измества в полза на Русия. Руските сили през последните месеци взимат надмощие над украинските, а ударите на Москва срещу енергийната инфраструктура на Украйна опитват да омаломощят и без това изтощеното цивилно население.

За близо три години руската инвазия доведе до огромни загуби и от двете страни. Общият брой на ранените и убитите - украинци и руснаци, е над 1 милион души. На този фон в залите за преговори на Запад се усеща решителна промяна в настроенията, които доскороо не виждаха възможност за бързо решение на конфликта.

Променената ситуация е най-очевидна с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Той обеща да сложи край на войната "в рамките на 24 часа", още преди официално да е встъпил в длъжност.

„Много се говори, много шум се вдига за това, че мирните преговори са неизбежни“, каза за Радио Свободна Европа Роза Балфур, директорка на Carnegie Europe, базиран в Брюксел мозъчен тръст.

„Всъщност нямаме план. Изглежда никой все още няма план. И разбира се, ситуацията на място не е в полза на Украйна в момента, така че моментът е много труден.“

Но какво се обсъжда сред лидерите и дипломатите? Какви са вариантите за спиране на огъня? Как може да изглежда един план за мир в Украйна?

Ето какво знаем.

Европейски войски в Украйна

Европейски и американски служители тази седмица започнаха активни дискусии за това дали западни войски могат да бъдат изпратени в Украйна като мироопазващи сили.

Потенциалната идея е това да се случи след спиране на огъня или примирие, като европейските сили да са на място като някакъв вид гарант за сигурността.

Появиха се съобщения, че френският президент Еманюел Макрон е представил концепция за разполагане на 40 000 войници в Украйна. Според информациите той я е обсъдил с полския премиер Доналд Туск по време на визитата си във Варшава в четвъртък.

На пресконференция след срещата Туск каза пред репортери, че Полша не възнамерява да изпрати свои войски в Украйна и че Варшава няма да бъде принудена да го направи.

Пет дни по-рано предложението за западни мироопазващи сили се появи и в Париж, когато Макрон беше домакин на среща, в която участваха Доналд Тръмп и украинският президент Володимир Зеленски.

Според в. Уолстрийт Джърнъл Тръмп, който многократно е казвал, че европейците трябва да поемат по-активна роля в подкрепата за Украйна, е казал, че иска европейски войници на място да следят за опазването на потенциално прекратяване на огъня.

Тръмп отхвърля участието на американски войски в Украйна, въпреки че е "за" някакъв вид подкрепа на САЩ за усилията, съобщава изданието. Ръководството на Украйна, което публикува План за победа от пет точки през октомври, също подкрепя идеята за западни миротворци.

Русия от своя страна обаче има много малко причини да се съгласи с такова предложение, смята Олександър Хара, бивш украински дипломат, сега експерт в базирания в Киев Център за отбранителни стратегии.

„Разбира се, добре е, че говорят за това, но няма основа за започване на мирни преговори“, каза Хара пред Current Time.

По думите му е трудно да се повярва, че Русия ще седне на масата за преговори, при положение, че "вярва, че все още може да разбие Украйна, Западът показва колебания, а Тръмп ще окаже натиск върху Украйна и ще спре да доставя оръжия и друга помощ.

"Защо им е тогава да сядат на масата за преговори, когато е възможно да завземат повече украинска територия, да убият още украинци и да покажат, че няма смисъл [да се спори] с Русия?" казва Хара.

Членство на Украйна в НАТО

Самият Володимир Зеленски заговори за изпращане на европейски войски в Украйна в понеделник по време на среща в Германия. Там той каза, че би обмислил възможността за временно разполагане на чуждестранни военни сили на територията на Украйна до присъединяването на страната към НАТО.

Русия обаче продължава да твърди, че бъдещо членство на Украйна в НАТО е заплаха за нея, и настоява Киев да се откаже от желанието си.

На 9 декември Зеленски отново повтори, че стремежът на страната му остава непроменен, но много страни от алианса всъщност подхождат хладно към идеята.

На среща на върха през 2008 г. лидерите нa НАТО постигнаха компромис, който обеща на Украйна евентуално членство, но всъщност не създаде пътна карта как да се случи това.

След началото на инвазията на Русия, НАТО увеличи членовете си, като прие Швеция и Финландия. Но приемането на Украйна в момента би означавало приемане на една осакатена, изтощена страна, частично окупирана от чужда сила, което е проблематично за много членове на алианса.

САЩ, например, подхождат хладно към идеята. Уолстрийт Джърнъл твърди, че в Париж тази седмица Тръмп е казал на Макрон и Зеленски, че не подкрепя кандидатурата на Киев за членство.

Отлагането на членството обаче би било „капитулация пред руските искания и огромна победа за Путин“, написа в своя публикация Мик Райън, австралийски генерал-майор в оставка.

„Това ще оправдае в съзнанието на Путин и авторитарни управници като него, че руската агресия срещу Украйна е проработила, защото запазването на Украйна извън НАТО беше основно искане на Путин преди войната“, посочи Райън.

Буферни зони

А какво ще стане с границите при евентуални преговори за спиране на огъня?

С изключение на някакво непредвидено събитие, Украйна със сигурност ще загуби територия от Москва. В момента руската армия контролира около 20% от украинската земя. Това включва почти целия източен регион на Донбас, плюс черноморския полуостров Крим.

Според повечето наблюдатели възможно решение е създаването на някаква "ничия земя". Демилитаризираната зона, която разделя Северна и Южна Корея в продължение на десетилетия, е модел за мнозина. Самият Путин спомена идеята през март.

„Не изключвам, че ще бъдем принудени в един момент, когато сметнем за подходящо, да създадем определена „санитарна зона“ на териториите днес под режим Киев“, каза той.

За Украйна сложният въпрос тук ще е къде да бъде начертана тази линия - и колко от икономическите си центрове ще загуби. Голяма част от минната и тежката промишленост на Украйна е в Донбас, окупиран от Русия. Общо около 8 милиона хектара украински земеделски земи също са под окупация, сочат оценки.

През август в дързък ход Украйна нахлу на руска територия, като завладя част от руската Курска област. По-късно Зеленски каза, че целта е била да се създаде буферна зона и да се изтласкат руските ракети по-далеч от втория по големина град в Украйна, Харков.

Оттогава обаче Русия надви украинските войски, като си върна почти половината от територията в района на Курск, първоначално завзета от украинската армия.

И слонът в стаята

Най-голямата въпросителна за бъдещите преговори обаче вероятно ще най-големият доставчик на оръжия за Украйна: Съединените щати и идващата администрация на Тръмп.

Тръмп от години критикува количеството американско оръжие, изпратено от отиващата си администрация на президента Джо Байдън, и твърди, че Зеленски е "умел търговец".

Главният пратеник на Тръмп за Украйна е Кийт Келог, пенсиониран подполковник от армията на САЩ, който съветваше вицепрезидента на Тръмп по време на първия му мандат.

В широко цитиран документ, чийто съавтор е Келог, той излага план, включващ замразяване на фронтовите линии и използване на принципа на "моркова и тоягата", за да бъдат накарани Киев и Москва да преговарят.

За Киев например "тоягата" означава спиране на доставките на американски оръжия. За Москва това означава неща като наводняване на световните пазари с петрол, за да се намали цената на суровината, на която Москва разчита в голяма степен, за да финансира войната си.

"Морковите" за Москва пък биха били вдигане на западните санкции или забавяне на амбициите на Украйна за НАТО.

Еквивалентът за Киев ще бъде продължаване на военната помощ, финансиране за реконструкция на страната, както и непризнаване на окупираните от Русия територии за руски - подобно на това, което Вашингтон правеше в продължение на четири десетилетия по отношение на съветското анексиране на балтийски държави.

„Казваме на украинците: „Трябва да седнете за масата и ако не седнете за масата, подкрепата от САЩ ще секне“, каза Келог пред Ройтерс през юни.

„А на Путин (казваме): „Трябва да дойдеш на масата и ако не дойдеш на масата, тогава ще дадем на украинците всичко необходимо, за да ви убият на бойното поле.“

Кремъл от своя страна е нетърпелив да приключи тази инвазия, която трябваше да доведе до разгром само за дни и която вместо това извади икономиката ѝ от строя. Затова и Москва дава знаци, че е отворена към един нов подход като този на Тръмп.

Но някои се съмняват в това.

„Не смятаме, че [Путин] е сериозен в преговорите“, каза миналата седмица висш служител на НАТО, говорейки при условие на анонимност пред Радио Свободна Европа.

„Той може да е готов да разговаря, но докато вярва, че печели, няма стимул за преговори. А той продължава да вярва, че времето играе в негова полза.“