Добър ден, бременна ли сте вече? Как Китай изпадна в демографска паника

„Необходимо е активно да развием една нова култура на бракосъчетание и раждане на деца, както и да засилим напътствията спрямо отношението на младите хора към брака, отглеждането на деца и семейството.“

Тези думи принадлежат на китайския президент Си Дзинпин и са изречени преди няколко месеца на среща на Общокитайската федерация на жените. Буквално дни след новата директива, всички структури в страната започват трескава дейност за нейното изпълнение.

Г-жа Мао е учителка в провинция Гуанси и е на 30 години. През май миналата година тя получава обаждане от служител на кварталния комитет с въпрос дали планира да има дете. Получил негативен отговор, той се задоволява с напомняне на важността на взимане на фолиева киселина в ранните етапи на бременност, когато г-жа Мао реши да предприеме тази стъпка.

Само няколко месеца по-късно тя получава ново обаждане. Този път разговорът е по-различен и започва с това дали вече е минал месечният ѝ цикъл. Служителката се разделя с обещанието, че след няколко седмици ще звънне отново, за да се информира как вървят нещата.

Подобни обаждания получават стотици хиляди млади китайки в рамките на няколко месеца. Неслучайно в социалните медии в страната тези служители започнаха да бъдат наричани „менструална полиция“.

Как се стигна дотук

Исторически, най-съществен дял за случващото се в Китай има политиката на ограничения на раждаемостта в страната.

Всъщност, тя започва още от ранните години на комунистическия режим, но е частична и по-скоро на доброволна основа до края на 70-те години на миналия век. Тогава режимът изпада в паника от безконтролния растеж на населението и способността на системата да го контролира.

Преди пропазарните реформи на Дън Сяопин, Китай е по-беден от някои африкански държави. Затова същинското форсиране и институционализация на „политиката на едно дете“ идва в началото на 80-те с първоначален период на някои брутални мерки като насилствена стерилизация, големи парични санкции и т.н.

Освен множество други негативни ефекти, в страната се създават хиляди нелегални кабинети за аборти, в които много жени губят живота си. Такива можеха да бъдат видени дори в крайните квартали на столицата Пекин допреди десетилетие.

Застигнати от бързо спадаща раждаемост, ускорено застаряване и свиване на работната сила, комунистическите власти бяха принудени да инициират промени и това се случи на няколко вълни.

През 2016 г. официално разрешеният брой деца стана две, но на практика данните почти не помръднаха, а негативните тенденции дори се ускориха. Това принуди китайското ръководство да промени отново правилата, само пет години по-късно.

През август 2021 г. правото на три деца дори бе фиксирано в закон. Но картината не се промени. Неслучайно през пролетта на 2023 г., Индия дори задмина Китай по брой население, което стана повод за нова вълна от притеснения, коментари и заключения за задълбочаваща се „демографска рецесия“.

Какви мерки взима Китай сега

В момента китайските власти на практика са в надпревара с времето и предприемат нови мерки за овладяване на демографските процеси. Сривът в броя на браковете е от години и вече достига пикови стойности.

През 2024 г. на годишна основа те се свиха с още 20,5% до 6,1 милиона и достигат най-ниското ниво от 1978 г. насам.

Отвъд рутинния институционален натиск и вмешателство в личната сфера на младите китайки, институциите предприеха множество нови инициативи в края на миналата година. Повечето от тях са очаквани и добре познати от други общества.

Те включват подобряване на продължителността и условията за майчинство, повече публични услуги, свързани с репродуктивността и парични стимули за повече деца. Всъщност, държавният съвет прие цели 13 директиви за промяна.

Извън гореописаните, има и инструкции за нови инвестиции в болници, детски центрове, данъчни отстъпки, данъчни кредити за покупка на имот на многодетни семейства и други. Голяма част от тях са към поднационалните власти и провинциите, където тези услуги са със съвсем базови параметри.

От внезапната активност на властите лъха паника. Само през 2023 г. броят на раждания падна с 5,7% до рекордно ниските 6,3 раждания на 1000 души при смъртност от 7,9 души на 1000. По официални данни през същата година са затворени 14 000 детски градини в страната при спад от 11% в записванията в институциите на предучилищното образование на национално ниво.

Защо мерките не дават резултат

Множеството управленски мерки не просто не дават желания за властите резултат, те маскират една интересна социална реалност, която във все повече параметри се изплъзва от контрола на комунистическото ръководство.

Цяла поредица от фактори стоят на пътя на желания от него резултат. Няколко изпъкват на материално ниво.

Разходите за отглеждане на деца спрямо доходите на китайците са вече толкова големи, че надминават в пъти сумите, които японци, американци, французи и австралийци трябва да заделят. Те са по-високи съответно 4.26, 4.11, 2.2 и 2 пъти.

Все по-проблемният пазар на труда принуждава младите все повече да отлагат раждането на деца, като това е особено валидно за жените, които редовно губят финансови позиции при отсъствия след раждане и които след това много трудно възстановяват.

Огромните скокове в цените на имотите допълнително свиват семейните бюджети, а отсъствието на развита социална държава продължава да оставя основната тежест за грижата на възрастните върху техните деца.

Продължаващата урбанизация също все повече отдалечава новите мигранти от плановете за по-големи семейства, защото техният живот в градовете е допълнително затруднен от липсата на права, поради неуредения им юридически статут. Огромната част от тях има силно ограничен достъп до публични услуги и трудно въобще стига до амбициозни професионални и семейни планове.

Преструктурирането на икономиката сега допълнително размества пластовете и прави още по-несигурен живота на тези социални и възрастови групи.

Зад голямата пропаст между желанията на партията и тази социална реалност обаче стоят и множество културни и ценности трансформации, които не са по вкуса на властите в Пекин.

Независимо от претенциите за уникалност на модела, китайците преминават през тенденцията на социална либерализация, която радикално промени нагласите и поведението им.

Завоят към индивидуализъм и по-голяма индивидуална свобода в социалните полета където това е възможно, е мащабен и до голяма степен предвидим от вълните на урбанизация и индустриализация в останалите азиатски страни.

Пребалансиране на житейски планове, намаляващ ангажимент към разширената семейна общност по родните места, по-малък фокус върху традиционния семеен живот, късни бракове и индивидуализирани професионални планове, особено за работещите в секторите на услугите са само част от промените, които водят до демографските промени в страната.

Особено впечатляващо е цялостното поведение на жените в страната. В продължение на десетилетия, те бяха подлагани на системен натиск и насилие в името на „политиката на едно дете“.

Дори когато започнаха промените преди десетилетие, пренебрежението към тях не спря. Президентът Си в един момент обясни, че техните основни задачи следва да са фокусирани върху домакинството и възпроизводството.

Техният отговор е достатъчно еднозначен и без шумни и мащабни социални протести, а самата партия е изправена пред ситуация, в която гражданите просто отказват да следват нейните желания. При това до степен, която я кара да се чувства безсилна.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.