Кой губи и кой печели от избори "две в едно"

Вече няма връщане назад, идват предсрочни избори за парламент. Това стана ясно, след като президентът Румен Радев получи три неизпълнени мандата за съставяне на правителство. Изглежда естествено те да се проведат едновременно с насрочените за 9 юни избори за европейски парламент.

Но в действителност всичко зависи от президента, който в сряда каза, че "вече е късно" за това.

По конституция Радев има две седмици - до 11 април, за да избере датата за изборите. Той трябва да ги насрочи два месеца преди провеждането им. Ако го направи до 9 април, изборите ще са "две в едно".

За да стане възможно това, има и още едно условие. Също в двуседмичен срок президентът трябва да избере и служебен премиер, който да състави служебно правителство. Неговата основна задача ще е да организира изборите - и за българския, и за европейския парламент.

Но президентът може и да не успее да избере премиер - или поради нежелание на възможните кандидати, или ако Радев не одобри предложените министри. Според някои конституционалисти, ако няма кабинет, не могат да се свикат и избори. По този въпрос няма единодушие.

На фона на ето тези неясноти и условности ще трябва да се проведат избори, които повечето партии предпочитат да са "две в едно".

За кого е лошо и за кого е добре изборите да се проведат едновременно? Политолози и социолози твърдят, че избирателната активност ще е ниска, което значи, че купените гласове ще се увеличат. Партиите си правят предварителни сметки, които обаче могат да се окажат и грешни.

Според политолога Христо Панчугов по-големите проблеми са несигурността и липсата на усещане у хората, че влияят върху резултата. Липсва им и усещането, че политиците знаят какво правят.

"Всъщност най-големите губещи в изборите две в едно ще са българските граждани", казва той. И добавя, че важният разговор за европейските политики през следващите 5 години, които засягат хората, ще потъне в злободневните теми на българската политика.

Как се стигна до избори

Двете управляващи досега формации - "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ, не успяха да изпълнят предварителното си споразумение за общо управление. Според него в първите девет месеца мандатът е у ПП-ДБ с премиер Николай Денков, а в следващите девет трябваше да има правителство на ГЕРБ начело с Мария Габриел.

След изтичането на уречения срок Денков подаде оставка, но вместо очакваната ротация с Габриел, ПП-ДБ и ГЕРБ не успяха да се споразумеят нито за състава на новото правителство, нито за предстоящите реформи.

Затова и върнаха неизпълнени мандати за кабинет. Третият, последен мандат, президентът избра да даде на "Има такъв народ" (ИТН). Партията го върна веднага неизпълнен и с това отпадна и последният шанс България да се сдобие с правителство в рамките на този парламент. Очакваните предсрочни парламентарни избори ще са шестите за последните три години.

Очаквано ниска избирателната активност

Социоложката от "Алфа рисърч" Геновева Петрова очаква ниска избирателна активност - до 40%. Тя се позовава на изследвания на агенцията, проведени преди неслучилата се ротация.

По думите на Петрова хората гласуват по-активно на национални избори и по-слабо на европейски. Но въпреки това не може да се очаква "взрив от активност", ако изборите са две в едно, казва тя.

Причината за това според нея е ниската мотивация у избирателите заради поредицата парламентарни избори през последните години, както и "лошата традиция" със слабото участие, свързана с европейските избори.

На същото мнение е и Христо Панчугов. Той допуска да има леко потенциално вдигане на избирателната активност на европейските избори заради традиционно по-високата активност на парламентарните. Но именно "леко".

"Не виждам партии, които биха могли да убедят българските граждани или поне да положат усилия за това, че от тези избори ще има някакъв различен резултат. Тоест, че ще има смисъл да гласуват", казва той.

Ефектът на купения вот

Интересно е и как ще рефлектира ефектът от купения вот за националните избори върху европейските. На европейските избори няма практика за купуване на гласове.

"Но ако към тях добавим и национални, предвид залога, можем да очакваме, че сега ще има такива практики", казва Петрова.

И според нея, и според Панчугов, по-ниската избирателна активност увеличава тежестта на купения вот.

"Има реална възможност купеният вот да повлияе и върху двата вида избори", казва Петрова.

Според Панчугов партиите трябва да убедят повече избиратели да гласуват. "Така ще предотвратят възможността тежестта на какъвто и да е контролиран, организиран или купен вот да има каквото и да е отношение към резултата."

Тънките сметки на партиите

Повечето партии искат избори две в едно. ГЕРБ все още не е декларирала своята позиция, но според Геновева Петрова партии като нея имат твърди ядра от привърженици и разчитат именно на ниската избирателна активност, за да вземат по-висок дял в крайния резултат.

От друга страна, привържениците на ПП-ДБ, които са "по-мобилни и не така твърди", ще участват в европейския вот заради важни за тях теми. Положителното за коалицията е, че така избирателите ѝ ще гласуват и на предсрочните парламентарни избори.

"Но може да се окажат грешни сметките и на двете страни", казва Петрова. "Защото тук се намесва и начинът, по който ротацията не успя да стане възможна, и разочарованието на избирателите."

Към днешна дата единствената оценка на социоложката е, че позициите на двете водещи сили биха могли да се сближат и поради ниска избирателна активност, и поради мобилизацията на привържениците на всяка от тях.

Според Петрова е възможно и стратегиите на двете формации по време на кампанията да са "твърде различни".

Кампанията на ПП-ДБ ще е по-активна от гледна точка на европейския вот, докато посланието на ГЕРБ ще е свързано с предсрочните парламентарни избори.

Петрова казва, че е важно и това доколко двете формации ще успеят да достигнат до избиратели извън кръга на собствените си най-твърди привърженици, "защото за тях ще се борят и другите участници в изборите, които не бива да подценяваме".

"И тогава, в една такава ниска активност, малка разлика в гласовете може да произведе голяма разлика в относителните дялове или да ги сближи още повече", казва тя.

По думите ѝ от тази гледна точка всякакви предварителни калкулации могат да излязат погрешни именно поради факта, че все още не е ясно дали огромното мнозинство от нежелаещи да гласуват ще остане все така пасивно.

На европейските избори обикновено печелят по-големите партии. Според Панчугов обаче при избори две в едно малките партии ще бъдат по-облагодетелствани от големите, тъй като заради парламентарните избори повече хора ще гласуват и за тях.