Скалата Белинташ в Родопите, където се усеща енергия, Глухите камъни при Вълчо поле, където няма ехо, "Провиралката" при кюстендилското село Лиляч, за която се вярва, че сбъдва желания. Това са три от 20-те хиляди фотографии на природни феномени, които Иво Филипов е заснел през годините.
Заедно с още 47 снимки на български праисторически обекти, те могат да бъдат видени до края на юли на изложбата му "Паметта на скалите", подредена в Културния дом на столичния квартал "Красно село".
Интересът на Иво Филипов към визуалните изкуства датира от най-ранното му детство. Израства в къща, пълна с книги и списания, а семейството му ходи на кино всяка седмица.
Оформена с каменни сечива орнитоморфна скала. Ориентирана е в западна посока, към залеза. Намира се край село Коняво, община Кюстендил. От изложбата на Иво Филипов "Паметта на скалите"
Интересът му към историята пък разпалва първата му учителка, която прави допълнителен курс в училище, в който разказва за историята и археологията.
Преди десетина години самият той започва да открива най-старата история на българските земи и се запознава с един от доайените на българската праистория, покойната вече проф. Ана Радунчева.
"В последните години на живота си тя ми отвори вратата към праисторията на българските земи и уникалността им", каза Иво Филипов пред Свободна Европа.
На снимката е елемент от сложносъставен мегалитен обект, който е с ориентация изток-запад. Снимката е от изложбата на Иво Филипов "Паметта на скалите".
Базирайки се на факти от нейните археологически проучвания, впоследствие той създава фондацията за опазване на културно-историческото наследство на България "По следите на древните". Покрай това завързва и едно много ценно за него запознанство - с автора на бестселъри в жанра документалистика и изследовател на Египет Робърт Бовал.
Иво Филипов живее в Чехия и може да направи ясен паралел за отношението на двете държави към историята, културата, старините.
Самодивски поглед - детайл от скално изсечена шараптаж край село Самодива, община Кирково. От изложбата на Иво Филипов "Паметта на скалите"
Докато в Чехия се полагат грижа за тях, реставрират се статуи, стенописи, древна инфраструктура, в България археологическите обекти не се пазят.
"Чехите уважават историята си, докато ние сме в обратната посока - ние сме в един мистичен исторически реализъм, който няма нищо общо с историята", каза той.
"небесната стълба". Скалната арка Момини камъни от Култов комплекс Каменница край село Старосел, община Хисаря. От изложбата на Иво Филипов "Паметта на скалите".
По думите му с годините българските исторически обекти "отиват на кино", след като мине един иманяр през тях и десетина души, които да напишат "Кирил плюс Ганка е равно на вечна любов".
"България е една иманярска губерния. Всеки може да иде на който и да е обект, който е неизследван, неохраняван и буквално да го разруши."
"Провиралката", както я наричат жителите на село Лиляч, община Невестино. Снимката е от изложбата на Иво Филипов "Паметта на скалите".
Покрай скалите, които Иво Филипов снима, вижда и суеверието на хората в България. Изумен е и как понякога незнанието на хората често се използва със съмнителни цели.
"Ходят и се провират през разни процепи на скалите. Този т. нар. древен ритуал е донесен наскоро - след османското нашествие на Балканите", каза той.
"Имаме "хилядолетни ритуали", които са възникнали съвсем скоро."
Филипов казва, че повечето легенди покрай скалите са свързани със съкровища. "И всеки, който може да си купи металотърсач, хуква да ги търси."
Идеята за изложбата му е отдавнашна. Иво Филипов снима от години и трупа файлове.
"В един момент хора започнаха да ми се сърдят, че не виждат снимки и след 7-8 години молби и благодарение на директора на Културния дом в Красно село Ивелина Кючукова изложбата стана факт бързо", каза той.
Тя е благотворителна. Фотографиите се продават, а събраните пари Филипов дава на проекта "Светулка" на фондация "За доброто", която работи за подобряване на детските отделения в болниците.
"Моето его няма нужда от изложби", каза Иво Филипов.
Панорамна гледка от Чит кая (в превод от местен турски диалект Плетената скала) край село Лисичците, община Кърджали. Снимка от изложбата "Паметта на скалите" на Иво Филипов.
Той е работил като медицински представител във фармацевтична компания и е добре запознат със здравноосигурителната система в България.
"Бил съм свидетел на ужасите, които се случват. Детските отделения в някои болници в страната са в плачевно състояние. Децата са нашето бъдеще, трябва да полагаме грижи за тях", каза той.
Завършил е кинознание в НАТФИЗ и рекламен мениджмънт в УНСС. Меломан е и е работил какво ли не - диджей, маркетингов специалист, в техническата поддръжка на HBO, в Ню Бояна Филмс и студиото им, което прави специалните ефекти. Най-новата му идея е за документална поредица в Ютуб.
Вижте също Ема Питър, която запечатва в снимки живота на сградите