България отива на шести парламентарни избори в рамките на три години. Това стана ясно, след като в четвъртък партия „Има такъв народ“ (ИТН) получи третия мандат за съставяне на правителство и го върна на президента Румен Радев неизпълнен.
Новината идва, след като първите две политически сили ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) не успяха да изпълнят първите два мандата.
До нови предсрочни избори се стигна, защото управляващите през последните месеци от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не можаха да постигнат съгласие за състава на кабинета и да се договорят за реформи.
Третият мандат е последен и се дава на парламентарно представена партия, избрана от президента. След като ИТН отказа да предложи правителство, предстои съставяне на служебен кабинет и свикване на предсрочни избори.
Вижте също Въпроси и отговори: На ГЕРБ ли ще бъде новото служебно правителство"През всичките девет месеца декларирахме, че за нас това управление е порочно и трябва да се отива на избори, там да решава суверенът", каза по време на връчването зам.-председателят на парламентарната група на ИТН Ивайло Вълчев.
Радев каза, че в петък ще започне срещи с всички потенциални служебни премиери, но започна разговорите още в четвъртък с председателя на Народното събрание Росен Желязков.
След промените в Конституцията за служебен министър-председател президентът може да избира между председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Така след по-малко от десет месеца България отново няма да има редовен кабинет.
През юни 2023 г. ГЕРБ и ПП-ДБ постигнаха съгласие за кабинет на ротационен принцип с премиер Николай Денков (ПП-ДБ), който трябваше да бъде сменен след 9 месеца от вицепремиера Мария Габриел (ГЕРБ). На 6 март Денков подаде оставка, а след това нито ГЕРБ, нито ПП-ДБ успяха да съберат подкрепа за съставяне на правителство.
Серията от парламентарни избори започна с редовните през април 2021 г., които бяха спечелени от ГЕРБ. Последваха два извънредни вота, след които не беше излъчен кабинет.
В този период управляваха две служебни правителства с премиер Стефан Янев.
Едва след изборите през ноември 2021 г. с мандата на "Продължаваме промяната" беше сформиран кабинет с подкрепа на "Демократична България", БСП и ИТН с премиер Кирил Петков.
През юли 2022 г. ИТН оттегли подкрепата си за кабинета и той падна след вот на недоверие. Последваха нови два извънредни вота, а в рамките на близо година на власт бяха два кабинета с премиер Гълъб Донев. Едва след тях ПП-ДБ и ГЕРБ се споразумяха за кабинета на Николай Денков и Мария Габриел.
На 6 март Денков подаде оставка, но продължилите със седмици преговори между ПП-ДБ и ГЕРБ не доведоха до резултат.
Едно от основните изисквания на ПП-ДБ беше да се подпише споразумение за реформи в съдебната система, службите и регулаторите, което да бъде обвързано с конкретни срокове. Това не се случи.
ГЕРБ-СДС казват, че причина за неуспеха е спор за министерските постове.
Вижте също Бъркотията подредена: какво следва от скарването на ГЕРБ с ПП-ДБ