Скандали, политици, историци и комисии по оста София-Скопие

Планираната за 19 и 20 септември в Скопие среща на Смесената мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония се отлага, „поради промяната на състава“.

Това беше съобщено в сряда от македонската столица.

Една поредица от търсени скандали

Новината пристигна, след като във вторник вечерта македонският вицепремиер и министър на транспорта Александър Николоски, наред с редица обиди, отрече и наличието на каквато и да било „обща история“ на двете държави и народите им, както е записано в Договора за приятелство от 2017 г.

Поводът за изявлението беше непоставянето на македонско знаме в президентството при частното посещение на македонската президентка Гордана Силяновска-Давкова. Тя беше в София за спектакъла „Набуко“ на Националната опера и балет от Скопие.

Дни преди самото посещение, първо македонският министър-председател Християн Мицкоски оповести, че ще има промени сред македонските членове от състава на историческата комисия, тъй като по думите му не са защитавали „националните интереси“.

След дни бяха сменени цели шест от седемте члена на македонската страна. Сред новите участници личаха имената на двама предишни - Ванчо Георгиев и Александър Литовски. Те участваха в работата на комисията през началните години от нейната дейност. Първият от тях беше определен и за нов македонски съпредседател на органа.

Освободените членове на комисията, предишният съпредседател Драги Георгиев и колегата му Петър Тодоров, които на практика бяха ядрото на македонския състав до сега, реагираха на обвиненията на премиера с открито писмо до медиите. Те определиха изявлението му за тяхната работа като неаргументирано и обидно.

Бившият съпредседател на историческата комисия между България и Северна Македония - Драги Георгиев от Северна Македония и съпредседателят от България - Ангел Димитров. Колаж.

Критично се отнесоха и към изявлението на министъра на външните работи Тимчо Муцунски, който обяви комисията за политическо тяло, чиято цел е да пази стратегическите външнополитически интереси на държавата.

Констатира се, че комисията открито се превръща в орган за защита на „позициите на правителството“, а не в място където господстват „научните и академични принципи“.

Изявлението доведе до незабавна невъздържана реакция на премиера. Той заяви, че ще прави ревизия за да се види „как се изразходвали парите и колко са били хонорарите на онези, които продадоха македонските интереси.“

Ето защо и отлагането на работата на комисията е само едно допълнително доказателство за нейната очевидна партизация с оглед на новите управляващи в Скопие.

В течащите дебати в момента и в България, и в Северна Македония, става видно, че редица неща свързани с досегашната работа на комисията и взаимоотношенията ѝ с властите и обществата в двете страни, са убягнали на редица наблюдатели и по-широката публика.

Защита на националните интереси?

Македонският премиер и министърът на външните работи не са първите политици, които разглеждат историците в комисията като хора, чиято длъжност е най-вече да защитават „националните интереси“.

Още през 2018 г. първа подобно изявление направи българската външна министърка Екатерина Захариева. Когато беше обявен българския състав на комисията, тя каза, че са подбрани хора, които „дълги години“ са защитавали „българските национални интереси“.

Не изключвам това да е и лично нейна интерпретация на факта, че комисията беше съставена преобладаващо от дипломати, а целта на един дипломат наистина е да защитава „националните интереси“, поне както ги е дефинирало правителството (в случая това на Борисов-Каракачанов), което ги натовари със съответната задача.

Подозирам това да е личен неин гаф, защото и след най-плодотворното заседание на комисията – онова от февруари 2019 г., когато бяха утвърдени формулировките за общи чествания от двете страни на Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски и цар Самуил - Захариева отново излезе с нелепото и лишено от всякакъв смисъл съобщение пред медиите в България, гласящо: „За първи път от 80 години историци от Северна Македония казват, че има Средновековна българска държава.“

Първи ли са тези промени в македонския състав и какво ни казаха досегашните

Освен че изявленията на македонския премиер и външния министър не са първите на политици и държавници, които бъркат експертната, научна и академична работа на комисията със „защита на националните интереси“, направените промени на мнозинството от членовете на македонската част от комисията не са първите в нейния състав от началото на работата ѝ.

През октомври 2020 г. македонската част от комисията беше напусната от обещаващия млад историк медиевист Дарко Стоянов, който бе заменен от политолога Огнен Вангелов.

Това беше сигурен знак, че след Рамковата позиция на българското правителство, Декларацията на българския парламент от октомври 2019 г. и особено Обяснителния меморандум от септември 2020 г., македонската част на комисията втвърдява тона, въпреки надвисналото вече вето.

Напускането на Дарко Стоянов беше лишено от всякаква логика във време когато се разискват теми свързани със средновековната история. Ангажиментите му в чужбина също не звучаха достатъчно убедително. И други членове на македонската комисия пътуват от странство, без това да е проблем за тях.

По-скоро обяснението трябваше да се търси в желанието за отстояване на някакво „македонско средновековие“ по спора с България и отваряне вратата за по-свободна интерпретация на историческите факти. Това личеше и от дотогава застъпваните позиции от Огнен Вангелов.

Неслучайно позоваването му в македонските медии на мои справедливи критики към слабостите на българската историческа наука, съвсем не се съчетаваха с някакъв опит за критичен поглед към македонската. А това е трайна характеристика, добре проследена в най-новата книга на българския историк Румен Даскалов.

Разбира се, сегашните управляващи в Скопие през цялото време на опозиционната им дейност, заедно с българските националисти и отделни представители на историческата колегия в Скопие, в много голяма степен попречиха на македонската страна на комисията, и особено експерти като Драги Георгиев, Петър Тодоров и Дарко Стоянов, да разкрият потенциала си.

Втората македонска промяна беше неподновяването на договора на Александър Литовски. Третата македонска промяна беше свързана пък с подаването на оставка на Ванчо Георгиев на 22 октомври 2021 г., по негови думи за проявен политически натиск върху работата на комисията от македонското Външно министерство.

Още в началото последните двама бяха считани за най-проблематичните членове на македонския състав и това беше предпоставка за по-голяма кооперативност.

А какво показаха промените в българския състав

От българска страна обаче всички промени през годините бяха в точно определена посока на втвърдяване. На 25 ноември 2020 г., точно в разгара на ветото, Константин Голев излезе с материал насочен срещу „либералната хуманитаристика“ и „либералните учени“ в България.

В този текст не бяха пожалени характеризираните като жертви на „стокхолмския синдром“ и не можещите да проумеят, че науката трябва да е преди всичко национална наука Александър Кьосев, Александър Везенков, Даниел Смилов, покойния Ивайло Дичев, Чавдар Маринов, Димитър Бечев, Димитър Атанасов, и, разбира се, моя милост, както и всички дръзнали да подпишат разните документи, които се разминават с официализираната историография в България.

Този патриотичен плам и похвално слово за казионното историческо познание нямаше как да не бъде възнаградени от където трябва. Историческата комисия от българска страна измисли длъжността „технически секретар“ и през пролетта на 2023 г. Голев бе включен в нея, засега, образно казано, „да загрява по тъч-линията.“ Новината не беше огласена в медиите.

След това дойде смяната през септември 2023 г. на Момчил Методиев с Георги Георгиев. И то, подобно на въвеждането на длъжността технически секретар, отново не стигна до медиите. Смяната беше обаче знакова.

От комисията си заминаваше член допринесъл много за дебатите около Самуиловата държава и в момент на разискване на Охридската архиепископия, при положение, че компетентността му в сферата на църковната история е добре известна.

Слуховете, изтъкващи като причина административни ангажименти в НБУ, не звучаха убедително, доколкото и от останалите членове на комисията има поне двама директори.

Новото назначение видимо демонстрираше придвижването на комисията от дипломати и „просветени националисти“ защитаващи „националните интереси“ към учени от тертипа „Македонски научен институт“ в София.

В това отношение особено показателна беше конференцията преди месеци в НДК, посветена на годишнината на Гоце Делчев. Там той не беше представен просто като българин, а именно като великобългарин.

За да подчертая тук, че това е определено една негативна тенденция ще припомня, че през 2019 г. пред македонския „Канал 5“, дори лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов заявяваше за Делчев следното: „Никога той не е казвал: “Аз се боря за Велика България!“.

Но това беше време, когато и в македонските медии се споменаваше за писмото на Гоце Делчев до Никола Малешевски, говореше се критично за македонската историография, припомняше се, че Христос е и евреин, и християнин, че първите основатели на САЩ са и англичани, но и американци и т.н.

Това време обаче някъде около ветото приключи и никой днес не може да каже кога ще се върне.

Как да оценим сегашните промени на Мицкоски

Действията макеодоснкият премиер Мицкоски са определено брутални. Видимо не е имало търсене на хора с различен профил.

Тимът е силно сплотен около „историческата истина“. Македонската, разбира се.

Още като се заговори за промените в комисията, в специален материал, първият външен министър на независима Македния проф. Денко Малески изказа предположение, че целта на новото правителство в Скопие ще е бранене на „многовековен, ако не и хилядолетен македонски национален наратив, без никакви допирни точки с историята на българския народ.“

Той предположи, че след загубата на античността, „нашите политичари заедно со историчари се на втората борбена линиjа“ – Средновековието.

И наистина ако изваждането на Дарко Стоянов, трябваше да направи комисията по-малко уязвима пред тогавашната македонска опозиция от ДПМНЕ и националистическото обществено мнение, то сега вкарването на Митко Панов говори в тази посока.

Панов се обляга на съвременни постижения само за да запази в същината им старите югославски македонски тези за „средновековната македонска държава“ и „македонско средновековие“.

Спомням си, че веднъж на шега попитах македонски колега: „Няма ли да върнете Дарко Стоянов?“. Отговорът му беше: „Когато сложите Чавдар Маринов.“ Понякога две кратки реплики могат да спестят много думи.

А сега накъде и отново няколко думи за последния скандал

Идеята на Захариева-Мицкоски (и не само тяхна, разбира се) за историческа комисия, която брани „националните интереси“ е вече реализирана.

Когато македонският премиер анонсира намерението си за нови членове, съпредседателят от българска страна Ангел Димитров убедено заяви, че няма нужда от промени в българската част на комисията.

Аз лично съм напълно съгласен с него. При този състав на македонската част, вече няма абсолютно никакво значение кой е от българска страна.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.