Кой, кога и защо убива историци по политически причини

Холандският историк Антун де Бейц прави опит да опише атаките над историята и историците, особено за периода след края на Втората световна война. Работейки над своя труд „Престъпления срещу историята“ той публикува и един отворен дълъг списък на „производители на история“ в цялото човешко минало, които са били убити по политически причини.

Кой попада в списъка

Списъкът изготвен от холандския учен включва не само професионални историци в строгия смисъл на понятието, но „производители на история“ като цяло. В случая се имат предвид всички онези, които са ангажирани професионално или по някакъв друг начин в събиране, създаване или пренасяне на знания за миналото и които поради тази причина са намерили смъртта си. Сред тях е възможно да попаднат не само историци с диплома, но още и интелектуалци, академични люде, журналисти, правозащитници, политически активисти или политици.

Възможно е още убитите производители на знание за миналото да са също и членове на определени национални, етнически, расови или религиозни групи, върху които се упражняват ограничения и насилие от страна на властите. Списъкът има предварителен характер и е отворен за попълване с още издирени имена.

Антун де Бейц е извадил от списъка си онези случаи, за които на този етап все още има недостатъчно данни, както и такива, които са гранични и жертвите могат да се смятат в много по-голяма степен за литератори, социолози, религиозни мислители, политици и т.н., а не толкова за занимаващи се с миналото. Изключени са още и жертвите, които преди тяхната смърт са сътрудничели с нацистите. Към тях се прибавят и тези, отричащи Холокоста, често срещани случаи особено в страни като Франция и Полша, но не само. Отстранени са и онези политически фигури обвинени за международни престъпления, които са били и историци, като са починали преди, по време на или след техния съдебен процес.

Най-известните случаи

В списъка попадат поради насилствената им смърт и немалко известни исторически фигури. Например там бихме могли да намерим името на Гай Юлий Цезар (101–44 пр. Хр.). Макар и политик и държавник, той се оказва тук поради обстоятелството, че е автор на исторически мемоари и съчинения, в които описва събития от миналото с огромна стойност.

В рубриката, посветена на Австрия, намира място писателят Стефан Цвайг (1881-1942). Причина за това е неговото авторство на немалка есеистични творби с културно-исторически характер. Книгите му са забранени в нацистка Германия, от която той емигрира. Макар и самоубил се, Цвайг попада в списъка тъй като причината за този акт е наблюдаваната от него гибел на европейската култура поради възшествието на нацизма.

Разбира се в списъка попадат и имащите нерадостна съдба немалко професионални историци, чийто живот е прекъснат преждевременно поради политически причини. Сред тях с особена важност се откроява един от създателите на френската историческа школа „Анали“ Марк Блок (1886-1944). В началото на Втората световна война, след нацистката окупация на Франция, Блок отказва да се пресели в САЩ, въпреки несъмнените възможности за бляскава професионална кариера и зад океана. Нещо повече, той се включва активно в самата френска съпротива срещу нацизма. През март 1944 г. историкът е заловен от Гестапо и разстрелян.

В списъка на убитите личи и името на най-известния румънски историк - Николае Йорга (1871–1940). Той става жертва на легионери от крайната румънска националистическа организация „Желязна гвардия“.

В някои случаи сред имената фигурират и интелектуалци, които не са професионални историци, ала имат отношение към интерпретацията на миналото. Такъв е случаят с чешкия философ Ян Паточка (1907-1977). Той е един от авторите на платформата за човешки права в комунистическа Чехословакия - „Харта 77“. Поради това Паточка е арестуван от властите. След продължителен разпит умира в следствения арест от мозъчен кръвоизлив.

В Русия на Владимир Путин

Особено място в списъка заемат историците, които са жертви на режима на Владимир Путин в Русия. Сред тях се откроява името на историкът и правозащитник Сергей Колтирин (1953-2020). Той е осъден по обвинения за педофилия, определяни от него и защитниците му като скалъпени, на 9 години затвор. За истинска причина за присъдата се смятат дългогодишните му изследвания за престъпленията на сталинизма, на които режимът на Путин гледа с нарастващо недоволство.

Колтирин умира в затвора на 2 април 2020 г. - според официалното съобщение от раково заболяване. Макар месец преди това съдът да нарежда предсрочното му освобождаване поради заболяването, но поради протест на прокуратурата срещу решението, той остава в затвора. Тревога по този повод изразява и върховният представител на Европейския съюз по въпроса на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел.

В списъка на убитите по политически причини историци неизбежно попада и учителката по история и правозащитничка Наталия Естемирова (1958-2009). На 15 юли 2009 г. тя е отвлечена пред дома си в Грозни. Същият ден нейното тяло е намерено с множество огнестрелни рани край града. През 2021 г. Европейският съд по правата на човека решава, че следствието около нейното убийство е водено повърхностно.

Около войната в Сирия

Интересни са и някои други случаи на убити историци през последните години. Сред тях особено се откроява например Хатидже Езги Саадет, (1994/5–2015) студентка по история на изкуството в Турция и ЛГБТ активист. Тя е една от 33-мата млади хора убити при бомбардировки в град Суруч, югоизточна Турция.

Студентката отлага археологическите си разкопки, за да отиде да помага на страдащите кюрди в Северна Сирия. Заедно с други студенти и активисти доброволци тя тръгва за да участва във възстановяването на северния сирийски кюрдски град Кобане, разрушен при разменена стрелба между кюрдски сили и въоръжени групи на групировката "Ислямска държава". Погребана е заедно със своята приятелка Полян Юнлу, също ЛГБТ активист, с която губят заедно живота си.

Кога и къде има най-много убийства на историци

Поместените списъци на убити историци определено очертават онези периоди, които се отличават с висока честота на убийствата. В миналото такива са например времето на Втората световна война в Полша където между 1941 и 1945 г. загиват множество историци, като една голяма част от тях са евреи.

Такива са и периодите на установяване на комунистическия режим в Северна Корея през 50-те години на XX в., на „културната революция“ в маоистки Китай през 60-те, на военни хунти в Латинска Америка, както и периода на управление на „червените хмери“ в Камбоджа през 70-те. Най-изумителен си остава обаче списъкът на убитите заради история в сталинския Съветски съюз през 30-те години.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.