"По-съпричастни". Какъв е животът на жените в Иран две години след смъртта на Махса Амини

Понякога, когато Мариам се разхожда по улиците на Иран без забрадка, непознати хора я предупреждават, че има полиция наблизо, за да може да я заобиколи или да покрие косата си.

Тази съпричастност беше рядко срещана допреди две години, когато един смъртен случай доведе до мащабни протести в Иран. Тогава 22-годишната Махса Амини почина при неясни обстоятелства в ареста в Техеран, след като беше задържана за неправилно носене на хиджаб.

Протестите под мотото "Жени, живот, свобода" в подкрепа на правата на жените продължиха месеци и поставиха едно от най-силните предизвикателства пред легитимността на ислямската република от нейното създаване през 1979 г. насам.

Иранските власти реагираха с тежки репресии, но общественото недоволство и желанието за промяна останаха.

Според иранците*, които разговаряха с Радио Фарда - иранската служба на Радио Свободна Европа (RFE/RL), протестното движение е оставило незаличима следа в обществото, като е вдъхновило все по-голямо неподчинение и осезаемо чувство за общност.

"Грижат се повече"

Докато някога минувачите често са пренебрегвали жени, които са обвинени, че не покриват косата си, днес те са много по-склонни да се притекат на помощ.

„Хората на обществени места се конфронтират по-малко [за хиджаба] и се грижат повече един за друг“, казва Мариам пред Радио Фарда.

„Хората са станали по-съпричастни“, добавя и Атуса. Тя разказва как непознати са ѝ помогнали по време на скорошни конфликти с хора, които са я атакували на публично място заради неспазването на правилата за обличане.

„Няколко пъти се е случвало някой да се приближи до мен, за да ми направи забележка за хиджаба ми. Хората или се присъединяват, за да убедят човека, че не е прав, или идват да ме окуражат“, казва тя.

"Няма да се поддадат на натиск"

Протестите през 2022 г. се разрастват с всеки изминал ден, като обхващат градове в цял Иран и привличат на улицата мъже и жени от всички възрасти, включително и много тийнейджъри.

Размириците бяха брутално потушени. Базираната в Осло Група за правата на човека в Иран изчислява, че повече от 500 протестиращи са били убити от силите за сигурност. Най-малко 10 души са екзекутирани за предполагаемо участие в нападения срещу служители на сигурността по време на размириците.

На 10 септември правозащитната организация Хюман Райтс Уоч обвини властите в Иран, че продължават да „заглушават и наказват членовете на семействата“ на убитите по време на протестите или на лишените от свобода след размириците.

В неделя източници, близки до семейството на починалата преди две години Махса Амини, казаха за Радио Фарда, че силите за сигурност „са обградили“ дома на семейството и са ги заплашили, че ще бъдат арестувани, ако излязат навън.

"Протестите „Жени, живот, свобода“ показаха, че хората знаят точно какво искат и повече няма да се поддадат на натиск“, казва Фариба, друга събеседничка на Радио Фарда.

Според нея протестното движение „се е превърнало в състояние на духа“ и „никоя власт не може да предотврати последиците от тази трансформация“.

Атуса също смята така. Тя казва, че жените вече носят по-малко ограничаващи дрехи на много места и чуват по-малко заядливи коментари на обществени места, защото става нормално да се оспорва строгият религиозен дрескод.

„Изглежда, че [властите] са се оттеглили на някои места, където обикновено са строги, като например вътрешните летища“, отбелязва тя.

Атуса добавя, че както в големите, така и в малките градове има места, където жените не само се противопоставят на дрескода, като отказват да покриват косата си, но и „се обличат красиво“.

Властите опитват да наложат прилагането на хиджаба насилствено, с различни методи - въвеждането отново на моралната полиция, затварянето на предприятия и дори забрана на аптеките да продават лекарства на жени, които не спазват правилата. Те дори насърчават консервативните граждани да предупреждават устно жените, които не носят забрадки навън, което обаче води до случаи на насилие.

„Режимът има властта и винаги, когато види, че солидарността се разраства, се опитва да я унищожи“, казва Мариам. „Мисля, че положителната част [неподчинението на хората] става все по-трайна.“

„Всички ние намерихме смелост да бъдем себе си“, казва и Араш, който е поддръжник на протестното движение. „Мисля, че е по-добре да се запитаме какво не се е променило [след протестите]“.

"Има много социална тревожност"

Според иранците, с които разговаря Радио Фарда, въпреки по-честите прояви на смелост, голяма част от обществото все още страда от безнадеждност и тревожност.

„Има много социална тревожност, причинена от несигурността за това какво ще се случи в бъдеще“, казва Атуса. Тя добавя, че през последните две години забелязва нарастване на употребата на наркотици и алкохол.

Според Сара „липсва стабилност“ във всичко, особено в разходите за живот, а мнозина са принудени да се справят с това, че приятелите и семейството им напускат страната.

„Непрекъснато губиш пари, приятели и взаимоотношения, които си изградил“, казва тя. „Това е много вредно.“ Сара дори се шегува, че въпросът за това какъв антидепресант приемаш се е превърнал в поздрав.

Въпреки всичко обаче според Мехран, друг ирански гражданин, хората ще продължат да се противопоставят на властите и обществото ще надделее.

„Съпротивата срещу прогреса на живота винаги е била обречена на неуспех“, казва той.

Махса Амини, която беше известна на приятелите и семейството си с кюрдското име Джина, беше задържана от нравствената полиция на Техеран за предполагаемо нарушение на ислямисткия правилник за облеклото, който изисква от жените да носят забрадка, покриваща косата, или хиджаб.

След смъртта ѝ микробусите на моралната полиция, известна с налагането на „закона за хиджаба“, временно изчезнаха от улиците, докато протестиращите в цял Иран организираха демонстрации всеки ден в продължение на месеци.

*Всички събеседници на Радио Фарда в този материал са с променени имена от съображения за сигурност.