Това е една от най-големите, но и най-непознатите страни в света. Наследничката на Персия носи името Иран от 1935 година насам. Днес това е консервативна и затворена към света държава, но в миналото не винаги е било така.
През 50-те години една жена пътува из цялата страна и снима със своята Leica. Години по-късно това се оказват вероятно единствените цветни кадри от Иран по онова време.
Момче, потопено в мислите си, в градина в Галандовак в северната част на Техеран.
Добре изглеждащ боцман на крайбрежие в Иран.
Рибари работят в плитчините на Каспийско море в северната част на Иран.
Това са част от хилядите цветни снимки на Иран, направени главно през 50-те, от баронеса Мари-Терез Улен де Шотен. Днес снимките се пазят в Харвард.
Мари-Терез Улен де Шотен
Улен е родена през 1905 г. в семейство с белгийски и австрийски родители. Тя предприема редица пътувания, след като се омъжва за белгийски дипломат през 1926 г.
Входът на Джаме джамия в Язд.
След като съпругът ѝ умира от инфаркт през 1950, Улен се връща в Иран. Там тя има много познати, заради които започва да пътува всяка година до страната. На едно от пътуванията тя взема със себе си дъщеря си Астрид.
Снимка, направена в Персийския залив, под която е изписано "трафиканти".
В телефонно интервю от дома си в Белгия Астрид Улен каза пред Свободна Европа, че майка ѝ е искала да заснема пътуванията си в Иран, защото е осъзнала, че страната "се променя толкова бързо, че е трябвало да го запечата".
Семейство прави почивка по време на пътуване в източната част на Иран край границата с Афтанистан.
Когато Астрид пътува в Иран с майка си, все още не съществуват магистрали, които да свързват отделните градове.
"Беше трудно да се кара. Имаше много пепел и нямаше как да видиш много, когато се движиш зад камион. Беше въпрос на късмет да не катастрофираш", казва Астрид.
Хазарейци, заснети край границата с Афганистан.
Астрид описва майка си като много интелигентна жена, "която никога не се е страхувала".
"Отиваше сама навсякъде, дори и през нощта. Правеше го само защото искаше да опознава хората и да ги разбере".
Момичета от кашкайско племе, заснети в училище в Шираз.
През 1953 г. в столицата на Иран - Техеран, е потопена в размирици заради организирания от САЩ и Великобритания преврат, който сваля министър-председателя Мохамед Мосадик. Това засилва властта на шаха Мохамед Реза Пахлави.
По това време Улен се насочва към най-отдалечените кътчета на страната.
Мъж от кашкайско племе позира пред палатка в провинция Фарс.
Според някои информации Улен е първият външен човек, на когото е разрешено да заснеме кашкайците.
Млада жена от кашкайски произход, работи като пъдар в провинция Фарс в южната част на Иран.
Кашкайците са формирани основно от големи номадски племена в южната и централната част на Иран. Те говорят на свой собствен тюркски език. Смята се, че техните предци са мигрирали от Централна Азия преди около 1000 години.
Мъж, практикуващ зурхане - традиционен персийски спорт и бойно изкуство. Снимката е направена в Малайер, в западната част на Иран. Дървените уреди, които се виждат отзад, са подобие на древни тренировъчни средства.
Улен използва най-вече апарат Leica. Скъпият и много рядък цветен филм на Кодак, който използва, си е набавяла благодарение на дипломатическите си контакти.
Снимка на събитие, което напомня театър, описано като "имитация на Шемр". Снимката е направена в Нахованд в западната част на Иран.
Италианският фотограф Федерико Клаварино работи по книга, свързана с баронесата и нейните снимки. Пред Свободна Европа той каза, че е бил изумен от работата ѝ, най-вече заради достъпа до иранската култура от онова време.
Деца, държащи прясно изпечен хляб в Исфахан.
"Вероятно съществуват изключително малко други снимки, направени по това време и по този начин - с цвят. Тя е успяла на места, до които европейците трудно са стигали", казва Клаварино.
Той намира за "изумително", че Улен е успяла да направи снимките си без да говори персийски или други от езиците в Иран.
Фермер на трактора си в село край Гонбад-е Кавус, в Северен Иран.
Улен прави последното си пътуване до Иран през 1977 г. Тогава тя описва страната като "ужасяващо разглезена в търсенето си на моментална, ужасяваща модернизация". Малко по-късно идва ислямската революция. Протестиращите взимат 52 заложници в американското посолство в Техеран. На власт идва религиозно консервативно управление, което запазва властта си и до днес.
Деца пред паметник в Шираз, Южен Иран.
Астрид Улен казва, че любимият спомен с майка ѝ е от 80-годишния ѝ рожден ден. Тъй като не се чувства добре, баронесата отказва да отпразнува повода. Астрид обаче ѝ прави изненада и кани 150 души. След като попада в "капана", баронесата настоява да разбере "кой е организирал тази глупост".
Тя казва на дъщеря си: "Можеше да ме убиеш", но Астид ѝ отговоря, че в такъв случай е щяла да умре щастлива.
Кашкайки във ветровит ден край Бозпар в Южен Иран.
Улен умира през 1989 г. Две години след смъртта ѝ цялата колекция от снимки, филми и аудио записи е предадена на Харвард. Над 4000 от снимките ѝ днес могат да бъдат видени в сайта на библиотеката на университета.
Вижте също Призрачните кораби, които морето изхвърля