Как Индия лавира по тънката линия между Русия и Запада

Първото от 2019 г. насам посещение на индийския министър-председател Нарендра Моди в Русия завърши с високи залози. Моди и руския президент Владимир Путин определиха девет ключови области за по-тясно сътрудничество - от ядрената енергетика до медицината. Целта е да се увеличи наполовина двустранната търговия - 100 млрд. долара до 2030 г.

Макар че срещата между Индия и Русия беше съсредоточена върху двустранното сътрудничество, тя се проведе на фона на широки геополитически сътресения, предизвикани от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Тази война обременява двустранните отношения, както и свързания с нея въпрос за това как Ню Делхи да се ориентира в отношенията с Китай и Запада.

Срещата в Москва във вторник съвпадна и с откриването на срещата на върха на лидерите на НАТО във Вашингтон, както и с руската бомбардировка на детска болница в Киев.

Моди спомена това нападение в коментар пред Путин. "Когато убиват невинни деца, човек ги вижда да умират, сърцето го боли и тази болка е непоносима", му каза той.

Украинският президент Володимир Зеленски заклейми посещението на Моди, като написа в социалните мрежи, че то е "огромно разочарование и унищожителен удар по усилията за мир - да видим как лидерът на най-голямата демокрация в света прегръща най-кървавия престъпник в света в Москва в такъв ден".

Държавният департамент на Съединените щати каза, че е изразил загриженост пред Индия заради отношенията ѝ с Русия.

"Войната не може да реши проблемите"

Моди каза на Путин, че решението на войната в Украйна "не може да бъде намерено на бойното поле... трябва да намерим мир чрез преговори". Този коментар повтаря забележките, които той направи в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество през септември 2022 г., когато Моди каза, че "това не е ерата на войната".

Путин приветства "много дългогодишното приятелство", а сега и "специално привилегировано, стратегическо партньорство" между Русия и Индия.

Въпреки забележките си за загриженост, Моди обаче вероятно няма да се конфронтира директно с Путин за руската инвазия в Украйна, твърдят източници, близки до кабинета на индийския премиер. Изглежда, че индийският лидер по-скоро се ангажира с Русия като част от по-широкия акт на балансиране между Изтока и Запада, който е в основата на неговата външна политика.

Индия заема неутрална позиция, като нито осъжда, нито одобрява войната на Русия срещу Украйна, и казва, че конфликтът трябва да бъде разрешен чрез диалог и дипломация.

Ню Делхи се опасява, че ако осъди Русия и се присъедини към западните санкции, това ще отчужди Москва и ще я приближи още повече до Китай и Пакистан, които са заклети врагове на Индия.

Поради тази причина Индия отказа да подпише общото комюнике на неотдавнашната мирна среща на върха в Швейцария, инициирана от Украйна, в което се настояваше за присъствие на Русия на масата за преговори като предпоставка за траен и устойчив мир.

Предстои да видим дали Моди ще се вслуша в призивите на Запада да подчертае териториалната цялост на Украйна. Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна оказва влияние върху Индия, включително има човешка цена.

В Москва Моди повдигна въпроса за индийските граждани, които са се записали на така наречените "помощни работни места" в руската армия. Според появилата се информация някои от тях са били убити, след като са били принудени да се бият в Украйна.

Във вторник индийският външен министър Виная Мохан Кватра каза, че Русия е обещала да започне да освобождава индийски граждани, които са били "подведени" да се присъединят към нейната армия. Става дума за около 35-50 индийци, 10 от които вече са върнати у дома.

Факторът Китай

Партньорството между Москва и Ню Делхи се усложни, тъй като след избухването на войната Русия, изправена пред нарастваща международна изолация, се сближи с Китай, които е отколешен съперник на Индия.

Тези засилващи се руско-китайски връзки са допринесли за решението на Моди да не присъства на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Казахстан миналата седмица, смятат анализатори.

"Нарастващата зависимост на Москва от Пекин и външнополитическата настъпателност на Си превърнаха Китай в ключова опорна точка в маневрите на Шанхайската организация за сътрудничество. Индия е предпазлива по отношение на това", казва Вед Шинде, бивш изследовател в Института за политика "Азиатско общество" в Ню Делхи.

Отбягването на срещата в Казахстан контрастира с присъствието на Моди на срещата на върха на Г-7 в Италия през юни - първото му пътуване в чужбина, откакто беше преизбран за трети мандат.

За Индия най-сериозното стратегическо предизвикателство е експанзионизмът на Китай по границите ѝ, казва Аджай Бисария, бивш индийски дипломат.

"Тя ще се стреми да гледа на всичките си отношения през тази призма. Китайският фактор е допълнителен двигател за ангажираността на Индия не само с най-силния глобален конкурент на Китай - САЩ, но и с най-близкия ѝ съюзник - Русия", допълва Бисария.

В същото време Индия е член на група за сигурност заедно със САЩ, Япония и Австралия, което я защитава срещу настъпателността на Китай в Индийско-тихоокеанския регион.

Все още зависима от руските оръжия

Като най-голям вносител на оръжия в света, Индия все още разчита предимно на руски технологии за традиционни оръжия. В началото на 90-те години на ХХ век Съветският съюз е източник на около 70% от оръжията на индийската армия, 80% от системите на военновъздушните сили и 85% от платформите на военноморските сили.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира зависимостта на Индия от руски оръжия е намаляла с диверсификацията, отчасти за да се подкрепи вътрешното производство на отбранителни продукти.

Индия е принудена да търси и други източници, тъй като войната в Украйна доведе до ограничаване на руските оръжейни доставки. Въпреки това 60% от военното оборудване и системи на Индия все още са руски.

Значението на Индия като ключов търговски партньор за Русия непрекъснато нараства от началото на войната в Украйна. Освен Китай, Индия се превърна в ключов купувач на руски петрол, продаван на преференциални цени, осигурявайки на Русия важен финансов спасителен пояс в условията на западни санкции.