Икономика на руската война. Какво не разбират българските политици

"Либералното учение гласи, че войната е вредна не само за победения, но и за победителя. Обществото е възникнало чрез мир и миротворчеството е неговата същина. Мирът, а не войната е бащата на всичко. Икономическото действие е създало богатството около нас; трудът, а не военната професия, носи щастие. Мирът гради, войната руши."

"Лудвиг фон Мизес. Социализмът". София, МаК, 2022, с.78

Много от промените в българската политика произтичат от Русия. Но това не означава, че политиците разбират война срещу Украйна или пък икономиката на агресора.

Невежеството се дължи на вяра, че войната носи напредък и благоденствие. Присъства и неразбиране на философското наблюдение на Стефан Попов, че Русия е опасна, но не и силна. Нерешителната, забавената военна помощ удължи войната. Тя вече прилича на Първата световна и изглежда, че ще продължи още години.

Въпреки това примирие при замразено статукво на фронта или победа на Русия биха означавали продължаване на настоящата агресия, както и нови агресии по кремълски почин. Тази елементарна за предвиждане перспектива се схваща от политиците в България. Но малцина се стараят да я предотвратят.

Себичният “принос” на служебното правителство

Скелетите на стореното преди години са по-силни от всяка разумна мотивация за политическа експедитивност за възпиране на Русия и помощ за Украйна.

Новото служебно правителство в България ще е по-загрижено да замита следите от приноса на българските управници за войната. След завземането на Крим през 2014 г., в средата на 2016 г. тогавашният премиер Бойко Борисов каза, че иска в Черно море да се прави любов, а не война. Така беше временно потопено предложението на Румъния за общ флот на НАТО в отговор на заплахата от военната флотилия на Русия, оказала се по-силна от флотилиите на всички черноморски страни, взети заедно.

Сега Румъния е най-надеждният защитник на лодките и платноходките в нашето море. Чуждестранните инвестиции само в бази и въоръжение на НАТО там са поне 5 млрд. щатски долара. Междувременно България прави любов с Кремъл, "Газпром" и "Росатом", финансирайки "Турски поток" и поредното АЕЦ "Белене".

В област на пръв поглед далечна от войната, каквото е върховенството на правото и закона, обмяната на опит с главния прокурор на Русия още дърпа реформите към времето на предишните двама главни прокурори.

В началото на 2015 г. бившият главен обвинител Сотир Цацаров подписа Програма за сътрудничество с прокуратурата на Руската федерация, а две години по-късно беше на официално посещение при руския си колега Юрий Чайка. Неговият наследник Иван Гешев също посети Москва година по-късно.

И Цацаров, и Гешев не харесваха граждански организации и протести. Не стигнаха до аналог на закона на Русия за “чуждестранните агенти”, но като такива ги коментираха. И организираха разследвания на чуждестранни инвеститори преди избори.

Закон като руския най-накрая беше внесен в Народното събрание от една от проруските партии преди две години. Сега не по съвсем руски почин, служебното правителство ще се опита да върне главния прокурор като защитник на съгрешилите с власт. (В Русия тази роля се изпълнява от президента.)

Изказванията за “евроатлантически ценности” са гръмогласни. Но всъщност правителството ще помогне на включените в списъците за корупция на САЩ и Великобритания като лидера на ДПС Делян Пеевски да чакат отлагане на санкциите и да философстват на евроатлантически теми.

Как изглежда икономиката на войната

Международният валутен фонд прогнозира ръст на брутния вътрешен продукт на Русия с 2,6%. Спадът от 1,2% за 2022 г. през миналата година пък беше надминат три пъти - 3,6%. Но макроикономиката създава илюзорно впечатление за сила.

Затварянето на Русия ограничи влиянието на външни шокове. Вътрешните цени не са обложени с въглеродни данъци и други плащания, както това става в ЕС.

Санкциите имат и бумерангов ефект: спира износът на богатство и активи на чуждестранни компании се продават на символни цени. Периодът на прилагането им буферира стреса от загуби на налагащата страна, но позволява да бъдат намерени заместващи купувачи на ресурси и начини на заобикаляне.

Но е очевидно, че санкциите ограничават възможностите за развитие. Бюджетните приходи на Русия от природни ресурси през миналата година намаляват с близо една четвърт, но бюджетът е по-зависим от тях.

Разходите за война през 2023 г. са 3-4 пъти по-високи (8% от БВП) от страните на НАТО. Но това не са 16% от БВП военни разходи на СССР през 1980-те години.

Войната също така изисква и подчинение на хората: комбинираните разходи за отбрана, вътрешна сигурност и прилагане на военновременните закони са два пъти повече от всички други разходи на Кремъл.

Приходите на хората и фирмите в рубли растат, но спестяванията им в твърда валута намаляват спрямо 2016 г., като за хората намаляват от 25% а 10%, за фирмите - от 45% на 25%, а заемите им в такава валута са се свили с 60%.

Заместването на европейския износ с азиатски е много неефективно. То има граници: нито Индия, нито Китай ще рискуват загуби за да “помогнат” на Русия, както това прави България с различни свои действия през годините.

"Газпром" е в технически фалит и продава на безценица. Износът на петрол за Индия се е увеличил два пъти, но времето за превоз до там е 4 пъти по-дълго и изисква 8 пъти повече танкери от Тихоокеанската флотилия на Русия. Кремъл купува кораби с бюджетни средства, евтино, 1-2 години преди изтичане на гаранционният им срок.

Войната изисква хора и промишленост. Промишленото производство на човек в Русия през 2022 г. е само 250 щатски долара повече от в България, но е 5-6 пъти по-незначително от това производство в новите ѝ “врагове” Финландия и Швеция.

Армията разрушава (потенциален) доход и поради очевидната невъзможност на мобилизирани и дезертирали да го произведат. Непроизведеният доход е една тринадесета от съответния годишен БВП на страната за 2022 и 2023 г.

Какво следва?

Потенциалът на Русия да разрушава е значителен. Потенциалът на НАТО за отбрана и помощ за Украйна е огромен, но поносим за икономиките на страните членки.

През тази седмица беше завършено голямо прехвърляне на бойна техника от Германия към Украйна. И беше забранена търговията на руски метали на Чигагската и Лондонската стокови борси. Става дума за около 40 млрд. щатски долара продажби на година. Пласирането на продукцията на руските металургични компании ще се натъкне на описаните по-горе проблеми с продажбата на петрол.

Краят на войната ще се реши на фронта. Путин беше преизбран, но може да победи само ако НАТО се предаде. Няма изгледи това да се случи. Политиците в София или чакат да видят какво ще стане, или открито, засега като малцинство, подкрепят Кремъл.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.