Трима учени с изследвания за протеините получиха Нобеловата награда за химия за 2024 г., съобщи в сряда Кралската шведска академия на науките.
Новината идва ден след като беше връчена наградата за физика на двама учени, чийто открития са допринесли за създаването на машинно обучение и изкуствен интелект.
Вижте също Ърнест Ръдърфорд, Одисей на науката"Многообразието на живота показва невероятния капацитет на протеините като химически инструменти - те контролират и ръководят всички химични реакции, които взети заедно са в основата на живота", пишат от Кралската академия.
Дейвид Бейкър, който получи половината от приза, е отличен за това, че е успял да да създаде напълно нови видове протеини, което се е смятало за немислимо дотогава.
Протеините се състоят основно от 20 различни аминокиселини. През 2003 г. Бейкър успява чрез тях да създаде нов протеин. Оттогава неговата изследователска група постоянно създава нови протеини, сред които и такива, които намират приложение във фармацевтиката, ваксините, наноматериалите и микросензорите, пише още в прессъобщението.
Демис Хасабис и Джон Джъмпър си поделят другата половина от приза за разработването на модел на изкуствен интелект за прогнозиране на сложни протеинови структури. Опити за това има още от 70-те години на миналия век. Пробивът настъпва преди четири години.
Аминокиселините в протеините са свързани в дълги вериги, които се огъват до триизмерни структури с решаващо въздействие върху функцията на протеините.
През 2020 г. Демис Хасабис и Джон Джъмпър представят ИИ модела, наречен AlphaFold2. С негова помощ те успяват да прогнозират структурата на почти всички 200 милиона протеина, идентифицирани досега в науката.
От създаването си AlphaFold2 се използва от повече от два милиона души от 190 страни. Сред множеството му приложения е и това, че учените могат да разберат повече за антибиотичната резистентност и да създават изображения на ензими, способни да разграждат пластмаси, посочват от още от академията.
През 2023 г. наградата за химия си поделиха американските учени Мунги Бавенди и Луис Брус и работещият в САЩ руснак Алексей Екимов "за откриването и синтеза на квантови точки".
Вижте също "Правилната посока". Квантовият физик Марин Буков, който не спира да търси отговор на въпроса "Защо?"