Днес "Хаосът царува". Но може ли да има политически ползи от него?

Към момента българската политика е в една от най-интересните си ситуации след 1989 г. Новият период започна от началото на 2021 г. и ще продължи доста.

Такива бяха и годините 1997-2001. Но те имат съвсем различен смисъл. Друг период с подобно критично значение няма. Онези години са периоди на гарантирана стабилност и съответната ѝ корупционна скука. Днес е ред на Хаоса, с главна буква.

Погледнато отдалеч и формално, от края на 2020 г. страната е в безпрецедентна от 1989 г. политическа динамика и нестабилни отношения.

Провеждат се избори след избори за Народно събрание. Следват безнадеждни опити за редовни правителства. Избори се печелят от новородени партии, които скоро се изпаряват. Президентът влиза в маратон от служебни правителства и сипе мрачни клетви, ако се образува редовно. В парламента не се очертава трайно мнозинство. Редовното правителство всеки ден сякаш си отива, но стои, при това добре стои. И т.н. Разбутаха се инерциите в местната власт.

“Хаосът царува”

“Хаосът царува” са прокобните думи на уродливо животно в „Антихрист“ на Ларс фон Триер; ключова фраза във филма. И какво от гледна точка на миналия безметежен период е това тук, ако не Хаос. В масовото преживяване също се установи усещането за Хаос и то изглежда е единственото по-трайно в новия период. Какви все пак са особеностите на този Хаос?

Най-видимото нещо е шизофренният конституционен модел от 1991 г. България има два фундаментални структурни дефекта в самата Конституция и един породен от Конституционния съд.

Първият е съдебната власт, което е от ясно по-ясно. Другият е институцията на президента. Третият, създаден чрез престъпно лобиране, е Решение номер 3 от 2003 г., според което промени в структурата на властите изискват Велико народно събрание.

Никакви коментари, анализи, конституционни теории не са в състояние да изобразят така ярко дефекта с президента, както това направи Хаосът. Днес никой мислещ човек не се съмнява, че България има две конституции, едната за парламентарна република, другата за президентска. И двете се редуват, та дори президентската измести за дълъг период парламентарната.

Хаосът принуди и политици като лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, които са готови да хвърлят оставки, щом на Орлов мост излязат 50 човека, да имат едно наум. И дори направи ГЕРБ защитници на парламентарния режим.

Хаосът силно ограничи властта на крипто-коалицията ГЕРБ-ДПС. През годините тя стана символ на клептокрацията. Днес е със стеснени възможности да насочва както пожелае публични блага.

Режимът на произволни и скрито договаряни разпределения няма да спре изведнъж. Но онзи епохален размах, който разви в последните десет години, както и способността да прониква във всяка ниша на публично финансиране, трудно ще се възстанови. Ще планира овладяване на малкото останали свръх-бизнеси като "Лукойл", но това не може да се избегне.

Парламентите две години се разпадаха след избори. Фантазиите за мнозинство на една партия плюс дежурните по коалиция ДПС се охладиха. ГЕРБ-ДПС пазят коалицията, макар и по забавен начин.

Всекидневно се заканват, карат се на премиера, искат оставки, изобщо участват, но се държат като опозиция. Участието им във властта трябва да се представя пред избирателя като неучастие и дори съпротива. Имат какво да губят и са по-грижовни към избирателя.

Оформи се интересен режимът на ден-по-ден комуникации, обсъждания, решения и т.н. Двете страни, ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се дебнат за всяко важно и неважно нещо, за действителни и за измислени неща. Този Хаос дразни масово хората. Питат се каква е по дяволите тази карикатура на власт и управление.

Няма нищо по-добро от този режим на взаимно изострено наблюдение. България няма действителна опозиция в парламента. Има БСП и "Възраждане", но те са ансамбли за проруски рецитали. За ясна, програмно просветена, визионерска, критически разумна опозиция е нелепо дори да се сънува.

България за съжаление няма и силна публичност, със съответни медии и граждански структури, които да държат властта нащрек. Има отделни гласове, журналисти, хора с мисия. Но това не е достатъчно да спре една ГЕРБ-ДПС, ако е на власт да жонглира с публичните финанси и обществените поръчки.

Подобна опозиция днес се породи по нестандартен начин. Тя съществува като взаимно преследване вътре в самата коалиция с излъчено правителство. Този режим на коалиране чрез преследване, дебнене, предупреждения и закани има по-силен ефект от всички антикорупционни политики от 20 години насам.

Всъщност антикорупционните политики досега бяха част от корупционното тресавище. Сега хармонията се разбута и затрудни корупционният консенсус. По света има „check and balances,“ тоест институции, гарантиращи взаимен контрол и баланс. Тук има това. То не е институция, а е конюнктура, обстоятелство.

Хаосът като инструмент за саниране на институциите

Хаосът нахлу и в местната власт. Хората най-накрая ще проумеят, че не кметове управляват градовете, а общински съвети.

Ще видят, че без председател на Софийския общински съвет ще има нови избори. А дотогава решения не могат да се вземат и дори е спорно дали могат да се провеждат заседания.

Ще се разбере къде трябва да се търси отговорност. Както в парламента, на местно ниво и преди всичко в София конфликтната среда поражда публично наблюдение вътре в институцията.

Ако има нещо, което да е в състояние да изтегли България от нейната корупционна орис и окупация отвътре на публични институции, то е именно този тип Хаос, режимът на управление в конфликт. Може да има частични неудобства, но санирането на институциите няма да стане по друг начин.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.