Европа или Русия? Какво ще реши Грузия на тези избори

В събота хората в Грузия ще гласуват на избори за парламент. Те ще решат дали управляващата от вече 12 години партия „Грузинска мечта“ ще остане на власт. Но залогът е много по-голям.

Вотът ще реши дали страната ще се върне на пътя към членство в Европейския съюз (ЕС) или ще продължи сближаването ѝ с Русия.

Парламентарните избори идват месеци след масовите протести срещу приетия от управляващите закон за т.нар. чуждестранни агенти, който критиците наричат „руския закон“ заради сходството му с на подобен текст в Русия, който Кремъл използва като инструмент за репресии.

Този закон на практика блокира пътя на Грузия към членство в ЕС.

Привърженици на опозицията на митинг в столицата на Грузия Тбилиси на 20 октомври

Опозицията казва, че ако получи мнозинство, ще го отмени.

Управляващите от своя страна представят вота като избор между война и мир. Те твърдят – без да дават доказателства, че ако опозицията дойде на власт, ще вкара страната във война с Русия. И едно от обещанията им е ако получат мнозинство, да забранят опозиционни партии.

Какъв е залогът

Изборите в Грузия се провеждат няколко месеца след масовите протести, предизвикани от приемането на закон за т.нар. чуждестранни агенти.

Той предвижда всички неправителствени организации и медии, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти и да подлежат на специален надзор.

Противниците на закона го наричат „руски“, защото е копие на подобен текст в Русия, който режимът там използва като инструмент за репресии. Те казват, че законът ограничава свободата на изразяване и ще доведе до натиск срещу критиците на властта и в Грузия.

Европейският съюз (ЕС) замрази процеса на интеграция на Грузия след приемането на закона. Европейските институции го определиха като стъпка назад по пътя на страната към членство в ЕС. Това се случи едва месеци след като Грузия получи статут на страна кандидатка за членство.

Впоследствие управляващите приеха и закон, който ограничава правата на ЛГБТ общността, който също беше критикуван от ЕС.

Но руският външен министър Сергей Лавров приветства приемането на тези закони.

Така Грузия се отдалечи от ЕС и се приближи към Русия. И резултатът от изборите ще реши дали страната ще продължи да се движи в тази посока.

Изборите „ще бъдат моментът на истината и грузинският народ ще трябва да реши по кой път иска да върви - към Европа или да се отдалечи от нея“, каза върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.

„Залогът е бъдещето на страната“.

Какво целят управляващите

В Грузия от 2012 г. управлява партията „Грузинска мечта“. Тя е основана от бизнесмена Бидзина Иванишвили, който често е определян като олигарх, натрупал богатството си през 90-те години на миналия век в Русия.

Бидзина Иванишвили на предизборен митинг на "Грузинска мечта" на 23 октомври в Тбилиси

Ако събере мнозинство на изборите в събота, партията ще получи нов четиригодишен мандат да управлява страната. Формацията казва, че целта ѝ да спечели конституционно мнозинство - 113 от 150 места в парламента. Това би ѝ позволило да приема и промени в конституцията, без да се нуждае от гласове от опозицията.

Партията казва, че ще използва такова мнозинство, за да приеме нови ограничения за прояви на ЛГБТ общността.

Освен това „Грузинска мечта“ иска да забрани всички големи опозиционни партии. Тя ги обвинява, че са провокирали руското нахлуване в Грузия през 2008 г.

Русия нападна Грузия през 2008 г. с измисленото оправдание, че трябва да защити населението в отцепилите се грузински региони Абхазия и Южна Осетия. Това се случи само месеци след като Тбилиси заяви намерение за членство в НАТО.

По това време президент на Грузия беше Михаил Саакашвили.

Сега той е в затвора, където излежава шестгодишна присъда за злоупотреба с власт, за която той и поддръжниците му казват, че е политически мотивирана. Саакашвили беше арестуван през 2021 г., след като се завърна в Грузия. Той казва, че е бил отровен в ареста и обвинява за това руския президент Владимир Путин.

Михаил Саакашвили

През последните години правителството на „Грузинска мечта“ взе редица решения, които критиците му и опозицията определиха като проруски.

След пълномащабното нахлуване на руската армия в Украйна Грузия отказа да се включи в санкциите срещу Русия и запази безвизовия режим за руски граждани.

Правителството отказа да предостави и военна помощ на Украйна. Освен това негови представители, както и самият Иванишвили повтарят пропагандната проруска теза, че не Русия, а Западът представлява „глобална партия на войната“, която иска да въвлече Грузия в конфликта.

Сега „Грузинска мечта“ представя предстоящия вот като избор между „войната и мира“. Предизборни плакати на партията противопоставят чернобели снимки от разрушенията в Украйна, предизвикани от войната, и цветни изображения от мирни грузински градове с призив хората да „изберат мира“.

Предизборен плакат на "Грузинска мечта"

Посланието е на управляващите е, че ако опозицията дойде на власт, това ще въвлече Грузия във война срещу Русия.

Планът на опозицията

Опозицията от своя страна обвинява управляващите, че тласкат Грузия към орбитата на Русия. И казва, че се опитва да се противопостави на това.

Гласуването на 26 октомври ще се проведе по нова избирателна система, според която партиите или коалициите трябва да съберат поне 5 процента от гласовете, за да влязат в парламента.

Това мотивира многото разединени опозиционни партии в Грузия да си сътрудничат до известна степен и да формират коалиции, за да имат шанс. Основните опозиционни коалиции са четири.

• „Единство за спасение на Грузия“ - коалиция, водена от бившата управляваща партия „Обединено национално движение“ (ОНД), оглавявана в миналото от Саакашвили;
• „Коалиция за промяна“, в която водеща роля имат политици, които в миналото са били част от ОНД;
• „Силна Грузия“ - коалиция, която се опитва да се разграничи както от ОНД, така и от „Грузинска мечта“;
• „За Грузия“ - партия, ръководена от Гиорги Гахария, който беше министър-председател от „Грузинска мечта“ от 2019 до 2021 г., но след това я напусна;

Четирите формации имат различия в предизборните си обещания, но са до голяма степен единни за основния приоритет – да прекратят управлението на „Грузинска мечта“.

Всички те са подписали „Грузинска харта“ – документ, предложен от президента Саломе Зурабишвили. Той предвижда в случай на победа на опозицията, тя да състави непартийно правителство, което да възстанови добрите отношения със Запада и да отмени най-спорните закони, приети от „Грузинска мечта“ - включително този за т.нар. чуждестранни агенти.

Саломе Зурабишвили на митинг на опозицията в Тбилиси на 20 октомври

Зурабишвили, чийто мандат изтича тази година, беше избрана за президент през 2018 г. като независим кандидат, подкрепен от „Грузинска мечта“. Оттогава тя се дистанцира от партията.

Не е ясно дали опозицията ще успее да събере мнозинство, за да постигне целта си. Липсват надеждни социологически проучвания, които да дадат ясна картина на настроенията преди вота. Има и опасения за честността на изборите. И големият залог само задълбочава опасенията.

В интервю от затвора за грузинската служба на Радио Свободна Европа бившият президент Михаил Саакашвили каза, че Русия води „хибридна война“ срещу страната му и предрече мрачно бъдеще за Грузия, ако „Грузинска мечта“ се задържи на власт.

„Ако фалшифицират изборите и вземат властта, Грузия ще престане да съществува като независима държава“, каза Саакашвили.

Обяснено в две минути. Какво се случва в Грузия