"Вече дори не можеш да говориш на грузински в Грузия". Има ли проблем с руските емигранти в Батуми

„Вече дори не можете да говорите грузински в Грузия“, възмущава се шофьор, докато се опитва да достави минерална вода в пекарна в историческия квартал на черноморския курорт Батуми. Общуването със служителя от Беларус на местния език е трудно, налага се да се използва руски.

“Нямаме нужда от руски език тук”, процежда само шофьорът, когато сътрудник на Свободна Европа (RFE/RL) се опитва да го догони.

Подобно на много крайбрежни селища, старият град в Батуми, най-големият черноморски курорт в Грузия, отдавна е космополитен - индийски ресторанти, турски бръснарници, салони за тайландски масаж съжителстват с местния грузински бизнес.

С войната на Русия в Украйна настъпва промяна - появяват се десетки нови заведения, открити от руснаци, които бягат от родината си. В пъстрия пейзаж на Батуми новите руски места са сравнително незабележими, табелите им са на английски език и ако има някаква индикация, това е украинско знаме, окачено в знак на солидарност. Руските кафенета и барове се познават най-вече по модерния интериор и по-дългото меню с крафт бира и екзотични сортове кафе.

Новодошлите емигранти обаче смущават спокойствието в Батуми. За много грузинци руският бизнес не е добре дошъл.

“Град в града“

Жители на Батуми виждат в руския бизнес заплаха. Създават „град в града или държава в държавата“, каза Ирма Димитрадзе, журналист от местния вестник Batumelebi. На тези места „можете да отидете и да забравите, че сте в Грузия“.

Новопристигащите са от държава, която много от грузинците смятат за враг. Русия нахлу в Грузия през 2008 г. и Москва продължава да подкрепя сепаратистите в грузинските територии Абхазия и Южна Осетия. Напрежение се нагнети допълнително след нахлуването на Русия в Украйна. Тази война подтикна и милиони руснаци да бягат. Много от тях избраха Грузия.

Местни медии излязоха с публикации, че новите руски бизнеси често нарушават закона, приет през 2015 г., който изисква предоставянето на услуги за грузинските граждани да е на грузински език (или евентуално на абхазки - другия държавен език според конституцията на Грузия).

В резултат грузинската Агенция за защита на конкуренцията, орган, натоварен с прилагането на закона за езика, обяви на 1 август, че е започнала разследване на 11 фирми в Батуми. Броят на проверяваните може да се увеличи, гласи съобщението.

Агенцията отказва да посочи пред RFE/RL какви са проверяваните фирми. Ирма Димитрадзе казва, че според нейни източници става въпрос именно за бизнеси на емигранти от Русия.

Местната работна ръка в Батуми не достига. Това принуждава грузинеца Раул Путладзе наеме в пекарната си в Батуми Алексей Лосев. Той е от Беларус. Избягал е в началото на войната в Украйна заради опасения, че родината му ще се намеси в подкрепа на Москва.

Пекарната на грузинеца Раул Путладзе в Батуми. Собственикът казва, че е много трудно да се намери местна работна ръка, затова наема беларуски емигрант, който учи местния език и напредва.

Попитан за инцидента с шофьора, Путладзе защитава Лосев, който учи грузински и напредва бързо. Собственикът на пекарната обаче казва, че одобрява стремежа за прилагане на закона за езика: „Когато отидете в една страна, трябва да говорите с местните и да разберете какво ви казват ". За него проблем има по-скоро в това, че институциите позволяват практически на всеки да започне бизнес в Грузия.

Саломе Горгиладзе, екскурзовод от Батуми, казва, че напоследък “атмосферата в града се промени”.

"Понякога, ако седиш и слушаш, чуваш повече руски, отколкото грузински или който и да е друг език." Тя си спомня, че баба ѝ е говорила освен грузински и руски, малко арменски, гръцки и турски - “защото имаше съседи от всички тези националности”.

„Батуми винаги е бил космополитен град, така че за нас не е непознато да чуваме чужди езици“, казва Горгиладзе.

Сега броят на руснаците е много голям, “те доминират, това е разликата."

Битка за идентичност

До 1878 г. Батуми е част от Османската империя. В цялата област Аджария живеят освен грузинци, и арменци, гръци, руснаци. Спорът за черноморския град продължава до Първата световна война, когато с турско-съветския договор от Карс, подписан през 1921 г., се установява границата с Турция, а областта получава автономен статут въз основа на доминиращо мюсюлманското население.

Въпреки че мюсюлманският характер на Аджария постоянно избледнява в десетилетията, грузинската ѝ принадлежност е под съмнение през целия постсъветски период, пише антропологът Тамта Халваши. Мнозина приемат региона като “държава в държавата” - до идването на власт на Михаил Саакашвили и Революцията на розите през 2003 г. По време на управлението на Саакашвили Батуми е обновен с идеята за изглежда по европейски, сгради от съветския период са заличени, подчертават се историческите връзки с Гърция от античността.

Преустроеният град става особено популярен сред турските туристи в първото и второто десетилетие на века, отварят много турски бизнеси, има опасения за нарастващо влияние на съседна Турция сред консервативните грузинци.

Но сега проблем са руснаците.

Батуми е реновиран по време на управлението на Михаил Саакашвили.

Руско “нашествие”

Няма точна статистика колко точно са руските емигранти, но според Горгиладзе вероятно са около 30 000 в Батуми, чието население е 180 000 души по официална статистика. Проучване на Националната банка на Грузия установи, че делът на руснаците, които купуват имоти в града, рязко се е увеличил чувствително в последната година.

Присъствието на все повече руснаци - в това число и руски туристи, които много трудно пътуват в други части на Европа след началото на войната в Украйна заради визовата политика на ЕС, създава напрежение в Грузия.

Това се видя и през юли, когато руски круизен кораб - с някои открити поддръжници на войната в Украйна на борда, беше посрещнат с остри протести.

Макар за мнозина появата на кораба и последвалото недоволство да изглеждат като пресметната провокация, случаят влезе в световните медии, а акцията на Агенцията за защита на конкуренцията за спазване на закона за езика в Батуми съвпадна по време. Според Димитрадзе моментът едва ли е съвпадение.

Грузинци посрещнаха руски круизен кораб, акостирал на пристанището в Батуми, с протест и хвърляне на яйца, 31 юли 2023 г. Руските туристи не са добре дошли в страната, в която Русия нахлу през 2008 г.

Законът за езика

През 2015 г. Грузия приема закон, който постановява, че знаците и рекламите на търговските обекти трябва да бъдат на грузински език - поне толкова видим, колкото на всеки друг език. Законът за правата на потребителите, приет през 2022 г., изисква от бизнеса да предлага услуги на официалния език в държавата, като е изрично уточнено, че невладеето му не е оправдание за нарушителите.

Агенцията, натоварена с контрола, получава сигнали от гражданите. Когато констатира нарушения, тя издава предписания и ако и след това бизнесът не преустанови практиките, получава глоба. Това обяснява Серго Саникидзе, ръководител на отдела за защита на правата на потребителите в писмени отговори до Свободна Европа.

Законът се нарушава често - в стария град на Батуми вероятността клиент да не бъде обслужен на грузински в турски ресторант или тайландско студио за масаж е толкова голяма, колкото и в руско кафене. Отношението на хората обаче е различно.

Грузинката със знамето на ЕС, която се превърна в символ на протестите

Серго Саникидзе казва, че „агенцията се ангажира да осигури справедливо отношение и защита на правата на потребителите, независимо от езика, използван при предоставянето на услуги“ в коментар на сигналите, че институцията разследва предимно руснаците нарушители.

Много от местните хора нямат нищо против, дори и действията на институцията да са избирателни. Турските заведения например не представляват заплаха, казва Ирма Димитрадзе.

„Турция е различен случай, тя е наш приятел”, добавя тя. Фокусирането върху руския бизнес „не е свързано с расизъм. Става въпрос за реални заплахи за сигурността“.

Някои руски собственици на бизнес настояват, че законът не е справедлив. Алексей Антоненко, руснак, който живее в Грузия от 2015 г., отваря бар в Батуми малко след началото на руската война в Украйна. Той казва, че иска заведението му да е "безопасно място" за всички новодошли в града - наема и украинци, и беларуси, а екип на Свободна Европа попада на вечер, в която програмата е стендъп комедия на украински език.

Антоненко е опитвал да наеме грузински персонал, но едва намира един барман. Менюто и табелите в бара са само на английски. Руснакът признава, че е нарушил закона за езика, но каза, че целевата му клиентела, включително грузинците, все пак говорят английски.

Барман, който предпочита името му да не се споменава, обобщава ситуацията: „Има закон, има и реалност“.