Какво се променя за Грузия след приемането на "руския закон"

Още преди да е влязъл в сила, стотици организации се зарекоха да не го спазват. Става дума за закона за "чуждестранните агенти", който парламентът в Грузия окончателно одобри във вторник.

Тогава депутатите от управляващото мнозинство отхвърлиха ветото на президентката Саломе Зурабишвили. Приемането на закона се случи въпреки ежедневните масови протести в столицата Тбилиси. Според демонстрантите той цели единствено да бъде използван като инструмент срещу критиците на правителството.

Сега Зурабишвили има 5 дни, в които да го подпише. Дори и да откаже да го направи обаче, той има как да влезе в сила, като бъде подписан от говорителя на парламента, който е част от управляващата партия "Грузинска мечта".

Така оттук нататък своя отговор очакват три въпроса:

• Как приемането на закона ще повлияе на предстоящите през октомври избори в Грузия;
• Каква ще бъде реакцията на Европейския съюз и САЩ, които заплашиха със санкции;
• И какво означава това за стратегическото място на Грузия в Европа и света.

Ще бъде ли спазван законът

Още през март 2023 г. управляващите от „Грузинска мечта“ опитаха да прокарат закон „за прозрачността на външното влияние“, който обаче стана известен като „закон за чуждестранните агенти“.

Той предвижда всички организации – граждански, научни, медии или други, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да трябва да се регистрират като „агенти на чуждо влияние“. Противниците на закона го наричат „руски “ като препратка към текста, който Кремъл използва в своето законодателство, за да потиска опозицията и свободното слово в Русия.

В средата на април управляващите го внесоха в парламента за втори път след един неуспешен опит преди година. Това накара десетки хиляди хора да излязат на протести по улиците на Тбилиси, които се превърнаха в ежедневие в продължение на два месеца.

Сега близо 200 грузински неправителствени организации съобщиха, че отказват да спазват закона.

„Руският закон няма да работи в нашата страна и ще остане празен лист хартия, който никой няма да спазва“, казаха в съвместно изявление те.

Решаващи избори през есента

В понеделник президентката Зурабишвили представи своето основно предложение като реакция на приемането на закона. Тя представи "пътна карта", която според нея може да бъде план за придвижване на Грузия към Европа.

„За да възстановим доверието, имаме нужда от нова политическа реалност: ясно единство, различни избори, различен парламент и различно правителство“, написа тя в Екс (Туитър).

Планът включва премахването на законите, които според нея вредят на шансовете на Грузия за членство в ЕС, както и значителни реформи, предназначени да деполитизират съдебната система и службите за сигурност.

Зурабишвили също така прикани всички опозиционни партии да подпишат пътната карта преди 1 юни и да излязат обединени на парламентарни избори през октомври.

Какво значи това за европейското бъдеще на Грузия

Приемането на закона застраши и придвижването на Грузия към Европейския съюз (ЕС).

Тя получи желания статут на страна кандидатка през декември, но все още не е започнала реални преговори за присъединяване, които могат да продължат с години. Имаше надежда те да стартират по-късно тази година, но Брюксел предупреди, че законът за „чуждестранните агенти“ може да промени това.

Сега ЕС каза, че "съжалява дълбоко" за решението на Грузия да приеме окончателно спорния закон. Брюксел призова кавказката страна "да се върне твърдо на пътя към ЕС".

"Подчертахме на няколко пъти, че приемането на закона от грузинския парламент противоречи на принципите и фундаменталните ценности на ЕС", напомни ръководителят на европейската външна политика Жозеп Борел.

Ден преди вота той коментира, че блокът е започнал да обсъжда вариантите на реакция, ако Грузия приеме закона. Решение ще бъде взето следващия месец.

Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел също предупреди, че преодоляването на ветото е "крачка назад" за европейските стремежи на Грузия. Той напомни, че ЕС е предоставил статут на кандидат при условие, че Грузия предприеме съответните стъпки и необходимите демократични реформи.

На свой ред говорител на Държавния департамент каза, че САЩ осъждат решението на парламента и че действията на партията и антизападната реторика застрашават демократичната траектория на Грузия.

Още миналата седмица Държавният департамент на САЩ съобщи, че ще бъдат наложени ограничения за пътуване на тези, които „подкопават демокрацията“ в Грузия, както и на членовете на техните семейства.

Обяснено в две минути. Какво се случва в Грузия

Какъв е залогът за Грузия и света

Грузия, страна с население от 3,7 милиона души, която до 1991 г. беше управлявана от Москва като част от Съветския съюз, се намира на кръстопът в международните си отношения. Критиците на закона твърдят, че той ще вкара страната в орбитата на Москва в момент, когато според социологическите проучвания огромното мнозинство от грузинците искат да се присъединят към ЕС, отбелязва Ройтерс.

Русия е крайно непопулярна в Грузия заради подкрепата за отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, за които Москва води и спечели кратка война с Тбилиси през 2008 г.

Освен това правителството на Грузия отказа да наложи санкции на Москва заради войната в Украйна, което разгневи до голяма степен проукраинската общественост в страната.

Ройтерс отбелязва и че Грузия заема стратегическа позиция до Русия, Турция, Армения и Азербайджан в регион, пресечен от петролопроводи и газопроводи и граничещ с Черно море.

Подобно на Украйна, след разпадането на СССР тя се оказа в ситуация на разрив между Русия и Запада. И на Грузия, и на Украйна е обещано евентуално членство в НАТО.

Западът има важен интерес от това дали Грузия ще се върне в орбитата на Москва или ще отхвърли руското влияние - и дали това може да стане без да се предизвика нов конфликт.