Коя ще стане "Мис Донос"? Как игри, симулации и комикси могат да помагат в училище

Конкурс за „Мис Донос“. Процесор, който превръща песните на пънк група в комунистически лозунги. Дядо Коледа, изпратен в трудов лагер.

Това са част от сюжетите в комикса „Комунизъм 2.0“ на фондация „Софийска платформа“ и артистите от „Майна Таун“. Той представя една измислена България, в която комунистическият режим се е завърнал. Целта е комиксът да се ползва за образователни цели, включително в училище, за да може млади хора да проявят интерес и да научат повече за комунизма.

Освен че предизвика разнообразни коментари за начина, по който представя режима, комиксът отключи и друг важен въпрос - как подобни нестандартни методи на обучение могат да намерят място в гражданското образование.

Това е млад предмет в българската образователна система, но има високи цели - да подготви учениците да участват в гражданското общество, след като напуснат класната стая.

Част от комикса на „Софийска платформа“

Подготовката може да е през учебници и теория. Но може да се търси и през интерактивни материали като този комикс. „Софийска платформа“ разработва учебен план за учители с указания как те могат да го ползват в часовете си.

„Това се наричат неформални подходи. Полезни са, защото са много по-близки до младите като формат“, казва за Свободна Европа Луиза Славкова от фондацията.

Други подобни формати са:

• симулации и ролеви игри;
• посещение на институции;
• дебати;
• работилници;
• създаване на медийно съдържание - например филми.

Те биха могли да променят облика на гражданското образование и да го приближат към учениците.

Какво е гражданско образование

„Гражданското образование се опитва да даде на тийнейджърите ценности и умения, адекватни на XXI век“, казва за Свободна Европа Миглена Дамянова-Радойска, която преподава предмета в математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе.

Целта е младите хора да научат повече за правата и задълженията си като граждани.

Миглена Дамянова-Радойска с учениците си на посещение в Европейския парламент

Предметът влезе в българската образователна система през есента на 2020 г. Той е само за учениците от 11. и 12. клас.

По него те изучават човешките права, демокрацията, върховенството на закона, корупцията и медиите. В 11. клас имат и работа по проекти.

В последната година гимназистите учат политическите институции в България и Европейския съюз (ЕС), както и механизмите на пазарната икономика. Има и раздел за „глобални проблеми“, в който се говори за дискриминация, тероризъм, екология, миграция.

„Часовете имат за цел да възпитат гражданска ангажираност у младите хора“, казва Димитрина Арнаудова, учителка по гражданско образование в частна езикова гимназия в Челопеч.

Международното изследване на гражданското образование ICCS обаче поставя България на едно от най-ниските места по граждански компетентности на учениците. Резултатите от 2022 г. са значително по-слаби от тези от предишните проучвания през 2009 и 2016 г., преди предметът да влезе в програмата.

Алина е ученичка в 11. клас в математическата гимназия в Русе.

Какво мислят учениците за предмета

Алина е в 11. клас на математическата гимназия в Русе и учи гражданско образование от началото на учебната година. За нея това е „страхотен предмет, който не само ни позволява да научим повече за устройството на органите, които управляват държавата, но и за самото общество.“

В часовете тя харесва да изучава връзката между човека и обществото, която смята за „много важна“. Алина работи и по проект за подпомагане на възрастни хора да се справят с модерните технологии.

Мария е десетокласничка в същата гимназия и още няма такъв предмет. Въпреки това тя се занимава с него от 5 години насам, като участва в олимпиадата по гражданско образование.

В нея учениците правят проекти по теми като опазване на околната среда, права на малцинства, взаимодействие с институциите. Често успяват да намерят финансиране и да реализират идеите си.

„Чрез проектите изразявам гражданската си позиция и помагам на най-засегнатите групи от даден проблем“, казва Мария.

Мария прави проект за рециклиране на текстил, като поставя контейнер за текстилни отпадъци в двора на училището си в Русе.

Последният ѝ проект за рециклиране на текстил. Мария успява да осигури контейнер за събиране на текстилни отпадъци в двора на училището, които после отиват в завод за рециклиране в Габрово. „С тези дейности сме постигнали промяна. Не са просто празни идеи“, казва тя.

Как може да е по-интересно

Мария и Алина харесват гражданското образование и се занимават с него извън задължителните часове. Питаме ги какво може да се направи, за да бъдат и други техни съученици толкова заинтересовани.

Мария обича да изразява гражданската си позиция.

Мария казва, че е важно учениците да се почувстват свързани по свой начин с темите, „защото те могат да обогатят всеки, без значение в каква насока иска да се развива“.

Тя и Алина са съгласни, че това може да стане чрез игри и интерактивни методи. „Има едно прието мнение, че такова преподаване е подходящо за по-малките ученици, но е редно то да се поддържа и в по-горните класове“, казва Алина.

„С напредването на технологиите ни става все по-трудно да задържаме вниманието си на едно място в час и имаме нужда информацията да е представена по-интересно“, добавя Мария.

„Когато учениците разберат, че един проблем не е просто написан в някакъв учебник, а е нещо реално, от което и те са част, тогава биха проявили и по-голям интерес“, казва още Алина.

Какви са методите

Миглена Дамянова-Радойска казва, че използва подобни интерактивни методи. „Често прилагаме разиграване на симулации, учене чрез преживяване. Използваме дебати и визуално разказване на истории“, казва учителката.

Димитрина Арнаудова също споделя, че при нея всеки час е различен. Тя организира ролеви игри с учениците и им дава творчески задачи за разглеждане в групи.

Екипна работа на тема „Компетенции за демократична култура“ в час по гражданско образование на Димитрина Арнаудова

Например, когато говорят за пазарна икономика, учениците получават материали, от които правят продукт, определят му цена и разработват рекламна кампания.

И двете учителки планират да използват комикса на „Софийска платформа“ в часовете си по подобен начин.

Луиза Славкова казва, че такива материали работят най-добре с младите хора, защото ги поставят възможно най-близо до ситуация.

„Дали ще разиграеш с учениците корупция на гише. Дали ще направиш симулация на изборен процес и предизборна кампания. Всичко, което минава активно през преживяването, има много силно влияние“, казва още Славкова.

Какво още е нужно

Неформални методи на обучение има и те могат да се ползват както в гражданското образование, така и в други часове.

„Бързи срещи“ с карти „Демокрация за всички“ между учениците в Челопеч

Радойска и Арнаудова казват, че успяват да ги съвместяват с изискванията на Министерството на образованието и науката (МОН) по предмета. Но признават, че за да се развиват такива методи, учителят трябва да полага специални усилия, за които понякога не стигат време и енергия.

„Програмата ни дава само 45 минути на седмица. Твърде малко, за да мога да разгърна една тема в дълбочина“, казва Арнаудова.

„Същевременно не можем да използваме остарели методи. Не можем да разчитаме на нещо, което няма да буди интерес у учениците“, казва Радойска.

Тези симулации, игри, дебати и т.н. помагат на младите хора да развиват критичното си мислене, съгласяват се учителките. За тях това е начинът учениците наистина да прилагат наученото по гражданско образование в живота си като граждани на България и ЕС.