Румен Радев избра Горица Грънчарова-Кожарева за служебен премиер. Изборите ще са на 20 октомври

Румен Радев прие зам.-председателката на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева и ѝ възложи да състави служебно правителство, 9 август 2024 г.

Президентът Румен Радев избра зам.-председателката на Сметната палата Горица Грънчарова–Кожарева за нов служебен премиер и ѝ възложи да състави служебен кабинет до 19 август.

Така изборите могат да бъдат насрочени за 20 октомври, каза Радев в петък, като определи датата за "най-подходяща". Той има двумесечен срок да го направи, след като бъде предложен служебен кабинет.

Той ще управлява до поредните предсрочни парламентарни избори наесен, а и след тях - до излъчването на редовно правителство. До нови избори се стигна, след като и трите възможни мандата за съставяне на правителство бяха върнати на Радев неизпълнени.

Вижте също Може ли новият служебен премиер да не е Димитър Главчев

"Още от утре започвам разговори със сегашните министри и други експерти", каза Грънчарова-Кожарева.

По-рано в петък действащият служебен премиер Димитър Главчев оттегли заявената си готовност да приеме за втори път поста - "с оглед на сваляне на политическото напрежение", съобщи Министерският съвет.

"Прецених, че най-добре е да си запазя доброто име, което смятам, че имам", каза Главчев.

"И други, освен Главчев, са изявили готовност да поемат поста", каза Радев в четвъртък по време на консултациите с парламентарно представените политически формации за състава на служебен кабинет.

Съгласно новите конституционни промени президентът може да избира служебен премиер сред ограничен кръг от хора - председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Коя е Горица Грънчарова – Кожарева

Тя е завършила магистратура по "Счетоводство и Контрол" в Стопанската академия "Д.А. Ценов" в Свищов.

Била е ръководител на Одитно отделение на Сметната палата, член на Консултативния ѝ съвет, експерт в Националната агенция за приходите, управител на офис на СИБАНК, зам.-главен счетоводител в Булгаргаз, управител в ТС Банк, счетоводител в ДЗИ.

През 2015 г. е избрана от Народното събрание за заместник-председател на Сметната палата. Тя е и председател е на Комисията по професионална етика към Сметната палата, както и координатор на връзките на палатата с Борда на одиторите за НАТО.

Във времето, след като председателят на Сметната палата Цветан Цветков беше освободен изненадващо от парламента с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход", Горица Грънчарова–Кожарева беше изпълняващ длъжността му.

Как реагираха политическите лидери

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че не познава Горица Грънчарова-Кожарева и ѝ пожела успех. "Когато я избирахме за Сметната палата, тя беше от квотата на БСП", каза той.

През 2015 г. тя всъщност е избрана по предложение на Патриотичния фронт (ПФ) с гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок.

Лидерът на ДПС Делян Пеевски също отрече да познава Грънчарова-Кожарева, но изрази убеденост, "че ще има опит за овладяване на МВР и цялото електронно управление" и това ще е вследствие на "зверски" натиск от президента.

Според съпредседателя на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) Кирил Петков дали новата премиерка ще работи за честни избори "ще проличи от избора ѝ за вътрешен министър".

"Ако Калин Стоянов, Атанас Илков или Стоян Темелакиев останат като МВР министри, за мен ще означава, че Делян Пеевски назначава министрите в този кабинет, ако е някой друг – тогава има шанс", каза Петков.

"За нас тази фигура не е подходяща да застане начело на държавата", каза лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Според него Грънчарова–Кожарева "не може да бъде разглеждана като самостоятелен фактор" и не взима решенията сама.

"След като президентът е преценил, че тя може да изпълнява функциите на служебен премиер, смятаме, че ще сформира нужния кабинет", каза председателят на парламентарната група на БСП Борислав Гуцанов.

Вижте също "Политически подбуди". Пет извода от решението, което отмени съдебната реформа