Парите не миришат на газ. Как "Газпром" си купува влияние през футбола в Европа

Чиновници следят пазари на фона на идилична гледка на северното сияние, осветен в ярки цветове град и стадион, наподобяващ съоръжение в Русия. Скок в Европа и вече сме в ресторант, в който се вари кафе на газов котлон и звучи „Лебедово езеро“ от Чайковски.

Така изглеждаше един от рекламните клипове на основните спонсори на най-комерсиалния футболен турнир в света – Шампионската лига. Рекламираната компания, генерален спонсор на състезанието и конфедерацията УЕФА, е руската държавна компания „Газпром“.

Всичко това продължи близо десетилетие, докато УЕФА не прекрати отношенията си с „Газпром“ само дни след началото на руската инвазия в Украйна. Руският футбол беше изхвърлен от всички международни състезания.

Отношения с руския гигант прекрати и „Шалке 04“ – един от водещите германски футболни отбори, който първи постави логото на „Газпром“ на фланелките си.

Преди дни газовата компания, която доскоро беше най-печелившата в Русия, обяви годишна загуба от 7 млрд. долара, което не се беше случвало от края на 90-те години на миналия век.

На фона на всичко това „Газпром“ все още намира места, където с охота приемат парите му. Това се случва в държави, чийто лидери са последните близки на президента Владимир Путин в Европа. Едната е Сърбия на Александър Вучич. Белградският „Цървена Звезда“ от години е финансиран от „Газпром“.

Сега примерът изглежда ще последва и Унгария на Виктор Орбан, където превърналият се в хегемон „Ференцварош“ е напът също да получи милиони от Русия.

Спорт, футбол и геополитика

Стремежът на Путин да използва спорта като оръжие, част от т.нар. „мека сила“, не е нов. След години на засилен лобизъм, редица скандали, свързани с допинг и корупция, между 2014 и 2018 г. Русия успя да се уреди с домакинството на Зимните олимпийски игри, които се проведоха в Сочи, както и на финалите на Световното първенство по футбол през 2018 г.

Сега, когато Москва е в изолация, включително и в света на спорта, пролуките за „меката политика“ са твърде малко. Но все още ги има.

Още от началото на войната в Украйна най-големият съюзник на Путин в ЕС – Виктор Орбан, се противопоставя на всички усилия на Запада в подкрепа на Киев. Унгарският премиер е против санкциите срещу Русия, военната и финансова помощ за Украйна и използва правото на вето на Будапеща като заплаха срещу европейските си колеги.

Потенциалният договор на „Ференцварош“ с „Газпром“ изглежда като малка отплата за усилията му.

„Няма съмнение, че възможният спонсорски договор между „Газпром“ и „Ференцварош“ е политически ход, който вероятно цели да сближи още повече унгарското правителство с Москва. Спонсорските договори на „Газпром“ рядко са въпрос на обикновена сделка. Те почти винаги са геополитически“, каза пред Свободна Европа (RFE/RL) Саймън Чадуик, професор по спортна и геополитическа икономика в „Скема Бизнес скул“ във Франция.

Новината за потенциалната сделка беше съобщена от унгарски таблоид, който определи преговорите като „публична тайна“. Засега от клубното ръководство не са коментирали темата. Новината беше съобщена и от други медии.

Пред Блумбърг от външното министерство в Будапеща коментираха, че „колкото повече международни компании инвестират в унгарския спорт, толкова по-добре“. От там не отговориха на обажданията и имейлите на RFE/RL.

Пред RFE/RL от УЕФА коментираха, че отдавна са решили да прекратят отношенията си с „Газпром“, но партньорствата на отделните клубове с компанията „са отговорност“ само на самите тях.

„Газпром“ вече беше използван за съвсем реално „оръжие“ след февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабната си война. Малко след началото на инвазията от компанията първо поискаха държавните газови доставчици да започнат да им плащат в рубли, а след като им беше отказано, прекратиха едностранно доставките на газ. Сред първите потърпевши беше България.

Експерти от Унгария коментират, че евентуалния договор на „Ференцварош“ ще е много по-доходоносен от досегашните партньорства на клуба.

„Газпром“ обикновено плаща над средното за пазара, което прави подписването на сделка с корпорацията много атрактивно, особено за клубове, които се нуждаят от пари“, коментира Саймън Чадуик.

„Ференцварош“ е напът да спечели шестата си поредна и общо 35-та титла на Унгария. В последните години клубът получи и доста пари от участието си европейските турнири.

Само преди 15-тина години обаче ситуацията не е никак розова. Тогава клубът е изхвърлен във втора дивизия три дена преди началото на сезона, а по-късно стана ясно, че е натрупал десетки милиони дългове.

Днес „Ференцварош“ се управлява от асоциация, в която членуват 168 души, много от които са свързани с управляващата партия „Фидес“. Президентът на отбора Габор Кабутов е депутат от партията от 2006 г. насам и е замесван в редица скандали. Той е и един от приближените до Орбан.

„Много министри от правителството на Орбан постоянно предоставят държавна помощ на асоциацията, която непрозрачно прехвърля голямата част от нея към клуба“, каза пред RFE/RL спорният журналист Янош Кале.

Спасителите на „Звезда“ и „прогонването“ от Нион

Едно от дългосрочните партньорства на „Газпром“, което продължава и до момента, е това със сръбския гранд „Цървена звезда“ - от 2010 г.

В началото сделката се оценява на близо 4 млн. долара на година и идва в момент, в който клубът от Белград е натрупал около 25 млн. долара дългове.

По думи на изпълнителния директор Звездан Терзич, „Звезда“ дължи оцеляването си на „Газпром“.

„Ако нямаше „Газпром“, щяхме да се питаме дали щеше да го има „Цървена звезда“. Феновете на отбора никога няма да заправят какво направи „Газпром“ за нас“, казва той през 2022 г. Тогава Терзич казва, че не одобрява действията на ФИФА и УЕФА срещу руския футбол.

„В момента в Европа цари анти-руска истерия“, добавя още Терзич.

От началото на войната „Звезда“ е един от малкото отбори, които изобщо участваха в приятелски мачове срещу руски клубове.

Макар че прекрати спонсорските си договори с „Газпром“, УЕФА продължава да е близка с държавната компания и Москва. Член на изпълнителния комитет на организацията и до днес е Александър Дюков – президентът на руската футболна федерация. Той е начело и на „Газпром Нефт“ – поделението на държавната компания, което се занимава с петрол.

Дълги години той беше и президент на „Зенит“ Санкт Петербург – клубът, който е финансиран и най-силно свързван с „Газпром“.

Дюков беше санкциониран от Великобритания, но засега не попада в санкционните списъци на САЩ и ЕС. От централата на УЕФА в Нион не отговориха на въпросите на RFE/RL дали присъствието на Дюков в ръководния ѝ орган е добро решение на фона на руската война в Украйна.