Верни докрай. Как футболните фенове създадоха неочаквани общности

Годината е 2012 и Ендер Улупинар се е захванал с нещо необичайно - той започва да изгражда самостоятелен гробищен парк за починали привърженици на любимия му отбор.

Тогава Улупинар е на 39 и работи като имотен консултант, но най-вече е фен на германския „Шалке 04“. Затова и решава, че е нужен последен дом за хора, които желаят да увековечат своята връзка с любимия футболен отбор.

Мнозина са шокирани от идеята, макар че в гробищата из Рурската област и тогава могат да бъдат открити десетки паметни плочи с цветовете на любимия отбор, вградени сезонни карти, а някои от погребалните бюра дори предлагат ковчези в синьо и бяло.

Но дори младият предприемач е впечатлен, когато един ден идва предплащане за парцел номер 215. Всъщност, зад това число стои датата 21.5.1997, денят, в който отборът печели купата на УЕФА.

Стара Загора, Перник, Кърджали, Русе и другаде

Много от динамиките на съвременния свят създават условия за подобно поведение и отдаденост. Сред тях са разхлабването на големите принадлежности към нация, религия, социална група или традиционна култура. Глобализацията едновременно създава гигантски футболни брандове, оценявани на милиарди и намиращи подкрепа по целия свят, но и множи по-малките клубове и общности.

Подобна тенденция може да бъде открита и в България, донякъде неочаквано за свикналата с мрачни образи общественост.

От 2010 година насам в Стара Загора се провежда инициативата „Зелено-бяла Коледа“ на привържениците на „Берое“. Едно от последните издания беше посветено на набирането на средства за фенове, пострадали при пътуване на път за мач на отбора в Перник.

През октомври 2022 пък „Арда фен зона“ се включва в благотворителната кампания за набиране на средства на тежко болната Габи, а после заедно с клуба събират средства и за тригодишно момченце от Кърджали.

Преди две години, ФК „Дунав“ Русе, заедно с фен клуб „Дунав завинаги“ правят кампания за двегодишната Белослава, която се нуждае от лечение.

„Ултра Фронт Боляри“ във Велико Търново от години събира средства в подкрепа на болни хора от общността. По техни отчети са събрани над 20 000 лева, като сумите се превеждат в съответните банкови сметки публично, в присъствието на родителите и близките на болните. През юли тази година те се включват в организирания от община Дряново благотворителен концерт за набиране на средства за тригодишната Симона.

Феновете на пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“ също имат множество инициативи, например в помощ на кризисния общински център за деца и на една от градските болници.

"Левски" и "ЦСКА-София"

Разбира се, най-големите общности на привърженици на софийския „Левски“ и „ЦСКА-София“ са особено активни и имат буквално десетки инициативи, насочени към техните фенове, но и не само.

Впечатляваща е платформата „За нашата родина, за нашите деца“, която се поддържа от привърженици на „червените“. Там непрекъснато има поне по няколко кампании за подкрепа на болни хора от цялата страна – Добрич, Габрово, Варна, Враца, Свиленград, Перник, Шумен, Велики Преслав, Асеновград, Ихтиман, село Мусачево и много други. В тях се включват настоящи и бивши играчи на отбора, които даряват свои фланелки за благотворителни търгове.

При „сините“ впечатление прави дейността на Levski Family. Blue Boys Ihtiman пък инициират събиране на средства за две семейства в село Говедарци, чиито къщи изгарят в резултат на пожар. Съществуват примери за социална активност отвъд чисто благотворителните дейности. Например, синята група „Хлапетата“, базирана в Сопот и Карлово, се вдига да защити дете с аутизъм, извадено от училищна екскурзия и организира кампания в подкрепа на слепите хора. В един от клиповете на тяхната страница се вижда как малък член на групата подарява на „Герена“ син шал на човек от публиката, който е във видимо затруднено финансово положение.

Само преди няколко седмици фен клуб „Ботев Враца Завинаги“ пък започна инициатива за възстановяване на единствения рок клуб в града, The Stage. Списъкът с инициативи е толкова дълъг, че може да бъде продължен върху десетки страници.

Докато футболът се превръща в пустиня

На пръв поглед в появата на тези общности няма особена логика. Те функционират на фона на буквалното превръщане на футбола в страната в пустиня.

Повечето клубове са напълно самозатворени, превърнати в „черни кутии“ на често странни и подозрителни фигури, лишени от съвременно корпоративно управление и от желание да бъде изградена модерна структура и идентичност с ценности.

Тези, които са свързани с общините, често се превръщат в преходен монумент на амбициите и егото на различни кметове и се помпат единствено в услуга на техните кариери.

Около клубовете е създадена цялостна екосистема от заложни компании, като двете страни все повече се сливат в хибридни състояния, които допълнително отблъскват широката публика. В известен смисъл тези формирования имат нужда не толкова от привърженици, фенове и симпатизанти, а от клиенти за непрестанно множащите се заложни игри. БФС е приватизирана трагикомедия, която обедини срещу себе си феновете на всички отбори.

Много често привържениците дори не могат да разчитат на подкрепа и добро отношение от самите клубове, на които симпатизират.

Огромното мнозинство от тях дори не заявиха официална позиция след полицейското насилие по време на протеста срещу сегашния президент на футболния съюз. Държавните институции пък отдавна се отказаха да се справят с футболното хулиганство и сякаш нарочно го оставиха да се превърне в основен образ на любимата игра и случващото се около нея.

Солидарност, която е жива

Независимо от всичко това, през последните години, подкрепящите футболните отбори изграждат солидарни общности. За тяхната поява има различни обяснения. Имплозията на публичните системи и услуги генерира известна базова солидарност в българското общество, която се случва буквално в неговите недра.

През последните години в страната се разви по-обща култура на благотворителност, която все по-често може да бъде видяна в ежедневието.

Отделно от това, информираността на феновете за историята, управлението и практиките на множество чуждестранни футболни отбори скочи многократно през последните години и те са доста по-близо до това познание и ценности, отколкото самите клубове, на които симпатизират.

Но случващото се отива отвъд тези обяснения. Оказва се, че глобалният свят се нуждае от локалния, дори го възражда. Необходимостта от принадлежност остава, както и голямата любов към играта. Тя все така събира хора, сближава ги, ражда грижа. Събира ги дори отвъд търсенето на победата, задържа ги дори когато тя все така не идва.

В дейностите на тези общности впечатлява ненатрапчивостта, дискретността на подадената ръка, далеч от светлините, далеч от търсенето на признание. Но остава и елемент на парадокс. Стоим пред два свята, на привържениците и на продънените клубове, взаимно все по-чужди, движени от различни ценности, стоящи странно един до друг.

Този на солидарните групи е едва познат на българското общество, но заслужава да бъде показан и оценен.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.