Френският президент Еманюел Макрон призова умерените партии да се обединят срещу крайноeсния "Национален съюз" на Марин льо Пен преди изборите в края на месеца.
Това стана по време на негова реч в сряда, след като в неделя той изненадващо обяви предсрочни парламентарни избори след победата на антиимигрантската, евроскептична партия на Льо Пен на изборите във Франция за Европейския парламент.
Това предизвика смут сред парламентарно представените партии, включително най-голямата дясна партия на "Републиканците", която изключи лидера си.
- Лагерът на Макрон
В реч, която Ройтерс оприличи на предизборна, Макрон защити решението си да свика предсрочен вот.
„Разпускането на Националното събрание ще бъде тест за истината между тези, които са избрали да укрепят собствената си ръка, и тези, които са избрали да укрепят ръката на Франция“, каза той. „Не искам да давам ключовете на властта на крайната десница през 2027 г." Тогава приключва вторият му и последен възможен президентски мандат.
Вижте също "Политическо земетресение". Какво се случва във Франция и Белгия след победите на крайнодеснитеПризивът на Макрон за предсрочни избори не беше посрещнат еднозначно в лагера му. Едуар Филип, бивш министър-председател и потенциален негов наследник на президентските избори през 2027 г., постави под въпрос това колко важна роля трябва да играе президентът в кампанията.
„Не съм сигурен, че е напълно здравословно президентът на републиката да води парламентарна кампания“, каза той пред телевизията BFM.
- Левицата
В речта си Макрон призова партиите от двете страни на политическия център да се присъединят към него в битката срещу крайната десница на изборите на 30 юни и 7 юли.
Той призова „нашите сънародници и политически лидери, които не се разпознават в екстремистката треска“, да „изградят нов проект... коалиция, която да управлява“.
Основните леви политически сили - Социалистическата партия, Зелените, Комунистическата партия и движението "Непреклонна Франция" изразиха готовност да издигнат общи кандидати на предстоящите избори, но не са коментирали евентуално обединение с Макрон и неговата центристка партия "Ренесанс".
Те се противопоставят на много негови политики, като едно от основните им обвинения е, че е по-услужлив към богатите и е против повишаването на данъците за хората с най-високи доходи.
- Републиканците
Едно от непредвидените последствия от решението за предсрочни избори стана изключването на лидера на "Републиканците" Ерик Сиоти. Партията на "Републиканците" е най-голямата дясна партия във Франция и е една от силите, които Макрон призова за обединение срещу крайната десница.
Вижте също Какво следва от парламентарния блицкриг на МакронВ своя публикация в Х, бившия Туитър, Сиоти твърди, че срещата на "Републиканците", на която е било решено той да бъде изключен, не е била проведена според протокола. „Аз съм и оставам председател на нашата политическа партия, избран от членовете!“, пише той.
"Няма място за предатели", каза бившата кандидатка за президент от "Републиканците" Валерѝ Пекрес. "Ако е необходимо, ще го изведем от офиса на наследниците на генерал Де Гол", каза в телевизионен ефир депутатът от партията Орелиен Прадие.
Макрон определи идеята за съюз между десните и крайнодесните като „сделка с дявола“. Ако се случи, това би прекратило десетилетен консенсус на основните политически сили да изолират крайната десница от властта.
Според проучване на Elabe, цитирано от Ройтерс, се очаква "Националният съюз" на Льо Пен да спечели с 31% на първи тур, следвана от левия алианс с 28% и коалицията на Макрон с 18%.
По-рано тази седмица стана ясно, че "Националният съюз" разговаря за евентуална подкрепа с някои представители на "Републиканците", както и с по-малката крайнодясна партия "Реконкиста".
Ако "Национален съюз" спечели парламентарно мнозинство, Макрон ще остане президент, но ще има много по-малко власт. Той ще ръководи отбраната и външната политика и ще загуби контрол по вътрешнополитически теми като икономика, сигурност, имиграция, социална политика.
Вижте също Триумфът на крайната десница. Ще ѝ стигнат ли силите, за да получи власт в Европа