Това изображение на пленен османски генерал по време на Първата балканска война от 1912-1913 г. е една от десетки снимки от конфликта, направени от фотографа Самсон Чернов.
Първата балканска война започва в първите дни на октомври 1912 г. Тя се води между Османската империя и православните християнски кралства България, Сърбия, Гърция и Черна гора.
Сръбските сили са на лагер през зимата на 1912-13 г.
Конфликтът продължава до края на май 1913 г. и слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров.
Османски турски пленници край Свиленград, в днешна България.
Войната завършва тежко за османските сили. Константинопол губи около 83 процента от европейската си територия, а повече от 120 000 османски войници падат в битка или умират от болести.
Снимка, озаглавена „Сбогом на паднал другар“.
Армиите на „Балканската лига“ в състава на България, Сърбия, Гърция и Черна гора губят повече от 52 000 души в конфликта.
Изтощените черногорски бойци са транспортирани през езерото Шкодра след превземането на Скадар в днешна Албания от силите на Балканската лига.
Висококачествените снимки от войната са рядкост, но в Държавния архив на Сърбия в Белград кристално чистите изображения на Чернов вдъхват живот на историческите събития отпреди 111 години.
Фотографът Самсон Чернов стои пред сръбска позиция по време на Първата балканска война.
Чернов е руски художник с еврейски произход от Рязан, близо до Москва, който за първи път си създава име във фотографията, когато документира Руско-японската война през 1904-1905 г.
Неидентифицирани войници почистват снега от позиция по време на зимна буря.
Художникът пристига в Сърбия в началото на Първата балканска война като кореспондент на руски и френски издания.
Сръбски офицери празнуват превземането на Одрин, в днешна Турция, през 1913 г.
Чернов бързо прави впечатление на сръбските сили, към които е включен, с храбростта си в битка, както и с „адската наглост“, с която се изправя пред военните правила и ограничения.
Ранен войник получава помощ.
Съвременник описва фотографа като „странен и мистериозен“ мъж, който предизвиква скандал, като довежда със себе си на фронтовата линия своята „дебела и пълнокръвна“ любовница от Унгария.
Сръбски свещеници отслужват литургия.
Освен работата си на фронта, Чернов се възползва максимално от достъпа, който конфликтът му дава до ежедневието и културните богатства на Балканите.
Черногорски войници се пазарят с продавач на тютюн в неидентифициран град.
Улица в Одрин, днешна западна Турция, заснета от Чернов по всяка вероятност след обсадата и превземането му от българските и сръбските сили. На заден план са минаретата на джамията Селимие.
Интериорът на джамията Селимие.
Български офицери пред тялото на убит османски войник.
Съобщава се, че Чернов е бил известен с това, че е изложил някои от снимките си от бойното поле.
Сръбски войник храни овце извън своята землянка.
Подобни практики са били нещо обичайно сред военните фотографи от тази епоха, когато правенето на добри снимки в подобни бързоразвиващи се конфликти е било почти невъзможно с тогавашните бавни фотоапарати.
Деца претърсват земя, изоставена от турски войски.
Повечето от снимките на Чернов обаче улавят автентични моменти от войната, преобразила Югоизточна Европа.
Сръбските войски по време на "ротация".
Сръбски историк нарича снимките на Чернов „един от най-важните сегменти от сръбската история, запазени върху фотографска хартия“.
"Сръбски четници"
След Първата балканска война фотографът остава на Балканите и отразява Първата световна война. През 1916 г. приема православната вяра.
Млад сръбски войник с медал на предна линия.
Последната записана информация за Чернов е от негов съвременник, който описва как го е видял в Солун, Гърция, по време на Първата световна война „във фантастична униформа в руски стил".
"Оттогава никой не го е виждал", пише той.
Вижте също "Призракът е тук". Паметниците на Червената армия, които не си тръгват