"Киселина, която разяжда". Защо български политици говорят цинично

Човек се чуди как да ги определи - това цинични думи ли са, или просто обидни? Може би са просташки? Достатъчно ли е да кажем, че са невъзпитани, невъздържани, неуравновесени?

Циничният език превзема пространството от много години, но през последните месеци изглежда като норма за много политици не само пред медиите, но и от парламентарната трибуна.

Причините може да са различни - езикова и политическа немощ, необразованост, пиар стратегия, казват пред Свободна Европа филоложката Павлина Върбанова и издателката Антоанета Колева.

Няколко скорошни примера

През февруари съпредседателят на ДПС Делян Пеевски каза, че през последните девет месеца съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов "пи мазно турско кафе в моя кабинет и седеше в скута ми, докато се случи Конституцията".

След това Тошко Йорданов от "Има такъв народ" (ИТН) на няколко пъти повтори тази фраза от трибуната на Народното събрание и завърши репликата си с думите "Оставка, боклуци", отправени към управляващите. Йорданов е сред депутатите с най-много забележки при изказвания в пленарна зала според сайта на Народното събрание.

Други депутати, които често получавват забележки за невъздържан език, са лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов и зам.-председателят на партията Цончо Ганев.

Само в рамките на едно изказване след началото на демонтажа на Паметника на Съветската армия Костадинов използва думите "евроатлантическа башибозушка сган", "тълпа", "шайка самозабравила се паплач" и други.

Преди дни, също от парламентарната трибуна, колегата му Цончо Ганев използва изразите "помиярски политики" по отношение на управляващите, "утайки" по адрес на мигрантите в страната, както и "доносници от "Доносническа България", некъпани и пияни" по отношение на "Демократична България".

През декември Пеевски нарече депутатите от "Възраждане" "терористи" и "плюнки" след опитите им да блокират работата на парламента.

Безсилие и езикова немощ

Върбанова и Колева отдават тази тенденция най-вече на безсилие. Според тях един политик може да уязви противника си интелигентно, с езикова култура и подготовка, без да е агресивен и да обижда.

"Мисля, че те са езиково немощни, щом са стигали дотам, че с цел да уязвят своя противник прибягват до, нека да ги наречем, долнопробни думи", казва Върбанова, създателка на платформата "Как се пише?". "Остава им съвсем малко до изричането на вулгаризми, на цинични думи, които са вече съвсем недопустими в публичната реч".

Според Колева - директорка на издателска къща "Критика и хуманизъм", става дума за "психично проблематични и чувстващи се дълбоко в себе си лишени от всякаква ценност, несигурни, безсилни хора". Други фактори могат да бъдат необразованост, неразвитост, неспособност за комуникация в издигнати среди.

Според Колева обаче проблемът не е само на ниво отделна личност, става дума и за политическа стратегия. "Това е един изключително лош пример и според мен не е просто така, а е подаван на тези хора от политически стратези, защото цели хаос, несигурност и клатене на обществените отношения", казва тя.

"Това е един опит да се вкарва киселина, която разяжда елементарни обществени връзки между хората – да уважаваш другия, да не го обиждаш, да спазваш някакви правила",

"Цинична арогантност"

Както Върбанова, така и Колева казват, че този стил на изразяване ги отблъсква, но може и да е модел за подражание на много хора, които нямат изградена критичност към словото.

"Тези хора, които са на върха на държавата, някои от тях може би по стечение на обстоятелствата, не си дават сметка колко много тяхната реч влияе на речта на всички нас", казва Върбанова. "Ние може да не ги харесваме, да не искаме по какъвто и да е начин да се идентифицираме с тях, но те са част от политическия елит на държавата. Тъжно е, когато тъкмо представители на политическия елит говорят по този долнопробен начин"

Според Колева такова поведение "показва и един вид цинична арогантност на хора, които казват „аз мога да нарушавам елементарните правила на човешко общество и няма да бъда наказан"", след което обикновеният човек вижда това и решава, че може да се държи така с околните.

По думите ѝ обаче в дългосрочен план печелят хората, които говорят чист и уважителен език, докато обидите и цинизмите правят впечатление "от днес за утре".

Емоция или цинизъм

Експертите подчертават, че има и много политици във властта, които говорят културно и внимателно, като се случва дори те да реагират по-остро и емоционално.

Един по-известен пример е реплика на депутата от "Демократична България" Манол Пейков, който преди близо година отговори с обидна дума на Костадинов в парламента. “Г-н Костадинов, вие се опитвате да нормализирате език, който е неприемлив в публичното пространство. Вие разчитате на това, че ние се държим цивилизовано и уважително към вас. Имайте предвид, че ние също имаме богато въображение - аз винаги мога ви назова Коцето Късопишков... Имам предвид човек, който пише с къси букви”, каза Пейков.

В този случай обаче по думите на Колева става дума по-скоро за ирония или сарказъм и той не може да се сравнява със системното, непроменливо поведение на други политици.

Медиите и съдът

Част от проблема са и медиите, които всеки ден излъчват безкритично цинични изказвания на политици, казва още Колева. Тя призовава в за повече дискусии и разговори с езикови експерти, политически пиари и дори психотерапевти, които да споделят наблюденията си по темата пред медиите.

Друг проблем според издателката е неработещата съдебна система, която не позволява политиците, използващи подобен език, да бъдат санкционирани навреме, тъй като резултатите от едно дело за обида или нарушаване на имиджа биха излезли много след като изказването е изпълнило своята временна функция. Колева дава пример с Нидерландия, където политиците може да получат моментални и големи глоби, ако нарушат добрия тон.

Изток и Запад

Експертите казват също, че омразната реч сред политиците не е български патент. По думите на Върбанова балканският манталитет оказва влияние, като предполага повече фамилиарничене и по-бързо скъсяване на дистанцията със събеседника.

Не липсват примери за по-остър език и на запад, като сред тях се откроява бившият президент и настоящ канидидат-президент на САЩ Доналд Тръмп. Преди дни в предизборна реч той каза, че някои имигранти в страната "не са хора", като по-късно ги нарече "животни".

Колева обаче допуска, че някои политически съветници може би следват руски образец.

Сред политиците в Русия, които използват по-груба реч, е и самият президент Владимир Путин. Още през септември 1999 г. по време на Втората чеченска война, в която чеченците са наричани терористи, Путин казва, че „и в кенефа да са, там ще ги пречукаме“.

През 2021 г. във връзка с това, че Украйна трябва да спазва Минските споразумения за спиране на огъня в Донбаския регион, но не го прави, защото не одобрява клаузите в тях, Путин казва: „И да ти харесва, и да не ти харесва, ще търпиш, моя красавице“.

Циничният език навлиза в руската политика през 90-те години най-вече с националиста Владимир Жириновски, известен с гневните си изблици. Той казва на западен журналист през 1993 г. - "интервю ще имаш като донесеш кинти, 1000 зелени, ин кеш, в пакет". В едно свое телевизионно участие казва на свой опонент политик "я марш оттука", а в парламента казва "куче еврейско, смрад, престъпници!".