Кои са правните основния за членство в Еврозоната

“Парите, разбира се, са една от няколкото основни обществени институции. Другите са частната собственост, върховенството на правото и свободата на размяната. Всека от тях е необходима за икономическия благоденствие”

Питър Бетки. Пари и върховенство на закона (2021)

България има особен ангажимент, който звучи така: „да продължи да прилага мащабни реформи, започнати в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност (…), предвид значението им за стабилността и целостта на финансовата система.“

Формално погледнато той произтича от третата група основания за приемане на нови страни в Еврозоната - “Правно сближаване”. Другите две групи критерии, “Икономически критерии за конвергенция” и “Валутен механизъм”, са по-конкретни, на практика общоизвестни и най-често обсъждани, както в тясно професионален, така и в предназначен за широката публика формат.

Абстрактността на третата “група“ критерии не е случайна. Ето формулировката:

“Кандидатите … трябва също така да гарантират, че националното им законодателство е съвместимо с Договора [за функциониране на ЕС бел. ред.] и с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка”. Защото “и в Договора и в Устава е установена независимостта на централните банки”.

Според конституцията на България (чл. 5, ал. 4) и договора за членство на България в ЕС, ДФЕС и Договора за ЕС са част от законите на страната негов Цитираната формулировка на “правното сближаване” всъщност изисква свидетелства и гаранции за съответствие на вътрешните законови правила и процедурни практики на ЕЦБ и системата на банките на Съюза.

Свидетелствата и гаранциите могат да се тълкуват както общо, така и в подробности.

Независимостта на централните бланки

Точният прочит на член 5, ал. 4 от конституцията и духа и буквата на закона за БНБ (претърпял 27 изменения и допълнения от юни 1997 до март 2024 г.) може да се смята, че и перспективата за присъединяване към еврозоната и независимостта на БНБ са в пълно съответствие с цитираните документи.

Например изискванията на чл. 119, ал. 3 от ДФЕС за “стабилни цени, здравословни публични финанси и парични условия и устойчив платежен баланс” се изпълняват добре както от БНБ, така и от правителствата на България. Това е така поради очевидното обстоятелство, че БНБ не може да финансира правителството, банките или да определя разменния курс на лева.

Изискването на чл. 130 от същия договор е органите на парична политика и ЕЦБ да не търсят по никакъв начин “указания от институции, органи, служби или агенции на Съюза от което и да е правителство на държава-членка или от всеки друг публичен орган”, т.е. изискването за независимост на централните банки също е спазено от БНБ. Тя само веднъж е обсъждала с правителството и политическите партии въпрос на банковата политика - Консултативната среща при Президента по повод “случилото се” (фразата е от уводните думи на гуверньора на БНБ на срещата) с Корпоративна търговска банка на 29 юни 2014 г.

Следва да се отбележи обаче, че при формулирането на основната цел на паричната политика на системата централни банки на Съюза и ЕЦБ (“първостепенна цел е поддържането на ценова стабилност”), може да има и има известно двусмислие.

Следващото изречение (“без да засяга ценовата стабилност” системата подкрепя “общите икономически политики на Съюза с оглед да допринесе за постигането на неговите цели”, посочени в член 3 от Договора за ЕС и цитираните по-горе принципи на чл. 119, ал. 3).

А чл. 3 от Договора за ЕС предполага:

• а) прокарване на мирно сътрудничество и защита на ценностите на ЕС (“човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава - в английския вариант стои не “правова държава”, а “rule of law”), както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства”);
• б) “поддържане на вътрешен пазар, с устойчиво развитие, балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост и социален прогрес, както и високо ниво на защита и подобряване на качеството на околната среда, насърчавайки научния и технологичния напредък;
• в) създаване на икономически и паричен съюз, основан на еврото;
• г) в отношенията с останалия свят да се прокарват ценностите на съюза и да се поддържат Целите на устойчиво развитие на ООН.

По повод “а” е интересно е да се отбележат особеностите на българският вариант на превода на този договор.

Вместо “върховенство на правото” в него се говори за “правова държава”. В тесен смисъл на термина, тази разпоредба може да се тълкува като налагане на правила от държавата, независимо дали се спазват правата на хората.

Най-близко до българското тълкуване е това в немския вариант на договора: Rechtsstaatlichkeit, т.е. “правовост на държавата”, не Rechtssttat (“правова държава”). Близки до българския, но различни по смисъл са вариантите на испански, италиански, словашки, словенски, френски, хърватски и чешки. В тях буквално преведено става дума за “държава на законите”.

Независимо обаче от тълкуването на тези разпоредби, общият им смисъл смисъл е, че системата на централните банки и ЕЦБ не следва да търсят напътствия от политическите органи на Съюза и правителствата на страните членки.

В същото време от централните банки се изисква или поне се очаква да се съобразяват (и дори са длъжни да съобразяват) с широк политики и политически обстоятелства.

Практика на прилагането

В чисто монетарно-политически план, следните технически, икономически и други политики биват вземани предвид:

• разширяване на паричното предлагане в съответствие с прогнозирания икономически растеж;
• Политики за “спасяване” на платежни баланси, държавни дългове и банки, включително чрез “разпределя на риска” глобално, т.е. в сътрудническо с МВФ и създаване на Европейския механизъм за стабилност и съответните му “механизъм” и фонд за финансова стабилност;
• Намерения, обосновавани в документи на ЕЦБ, особено след срещата на ЕЦБ в Рига през 2018 г.) за подкрепа на “конкурентни” начинания и отрасли, политики от рода на предотвратяването на климатични промени и други подобни.

Тези политики в някакво съчетание и в отговор на политиките на други централни банки (най-вече Федералния резерв), предопределиха поддържането от ниски, понякога отрицателни лихви от страна на ЕЦБ.

В крайна сметка обаче, в следствие на инфлационния натиск след Ковид-19 и първичните ефекти от пренареждането на каналите за доставка на енергийни ресурси вследствие на войната на Руската федерация срещу Украйна, политиката на ЕЦБ се върна към поддържане на ценова стабилност. По повод този разумен завой на ЕЦБ са възможни коментари дали можеше по-добре и по-рано. Но те не са предмет на настоящето разсъждение.

Къде попада България

Политическата обстановка и традиции принуждават правителствата и политическите партии у нас да не обръщат внимание на сложните изисквания към страната за върховенство на правото, за де се осъществи по някакъв начин членството в Еврозоната.

Практиката на прилагане на двата споменати тук договора дава известни основания, че този подход може наистина да доведе България до членство паричния съюз на еврото. Буквалната формулировка на условието все пак страната “да продължи” съответните реформи.

Факт е, че точно такова продължаване ѝ се случва. Често в ритъм “крачка напред, две назад”. Но този факт не отменя обстоятелството, че в крайна сметка приемането на дадена страна в зоната на еврото е решение на съвета на министрите на финансите на ЕС.

За да бъде взето такова решение, България следва да има добър облик не само в количествените и парични критерии за членство. Включително по геополитическите тежнения управляващите България политици. Например техните пируети по повод войната на Русия е много вероятно да определят решението на членовете на зоната от балтийските страни.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.