Повече власт за Прибалтика и Полша, по-малко за Балканите и Унгария. Как изглежда новата ЕК

След известни забавяния и затруднения, на 17 септември председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен представи номинираните за новия състав на комисията и европейските политики, за които ще отговаря всеки.

Накратко резултатът е следният - големите победители са балтийските държави и Полша - те получават силни властови постове в ключови за Европейския съюз (ЕС) сфери. Останалите централни и източни страни получават не толкова важни ресори. Западноевропейските държави задържат позиции.

Стои и един въпрос - накъде ще поемат процесите по разширяване на Съюза - тема, която се смята за приоритет.

Ето какво ще е разпределението на сили и отговорности и къде е България.

Победителите

Прибалтика изглежда близка до сърцето на Фон дер Лайен. Вече се знаеше, че бившата естонска премиерка Кая Калас ще ръководи външната политика на ЕС.

Латвийският ветеран в европейските институции Валдис Домбровскис получава тежкия икономически ресор въпреки слуховете, че през следващите 5 години той ще се занимава с разширяването на ЕС.

Бившият министър-председател на Литва Андриус Кубилюс е избран за новосъздадения ресор отбрана. Този ресор обаче има риск да се окаже кух, ако ЕС не отпусне средства за отбрана.

Брюксел се стреми да стимулира отбранителната индустрия на Съюза, особено с оглед на продължаващата война, която Русия води в Украйна. Въпросът е дали държавите членки наистина желаят това. В отбраната и производството на оръжия има много национални шампиони, но малко от тях са европейски, и е съмнително дали това ще се промени съществено през следващите години.

Сред победителите при разпределението на ресорите в новата ЕК е и Полша - Пьотр Серафим, дясната ръка на настоящия полски премиер Доналд Туск, е еврокомисарят, на когото ще бъде поверен европейският бюджет.

Основата

Според разпределението на ресорите ЕК изглежда остава стъпила на "западна" основа - няколко ключови за Съюза сфери са разпределени за западноевропейски страни.

• Испания ще отговаря за вътрешния пазар на ЕС;
• Франция - за индустриалната стратегия;
• Ирландия - за правосъдието;
• Люксембург - за доходоносния сектор на селското стопанство;
• Италия - за кохезионната политика на ЕС, чрез която се прехвърлят пари от по-богатите към по-бедните региони;
• Австрия, която все повече се ориентира вдясно - за миграцията и вътрешните работи.

Второстепенните ресори

По друг начин стоят нещата на Балканите. Румънската кандидатка за еврокомисар Роксана Минзату е сред шестимата изпълнителни заместник-председатели на новата ЕК. Макар това да е висока позиция, нейният ресор е с размито наименование - „хора, умения и готовност“. Фон дер Лайен каза, че Минзату ще отговаря за образованието и социалните права - въпроси, които са предимно в компетенциите на националните правителства, а не на европейските институции в Брюксел.

Българската кандидатка Екатерина Захариева ще се занимава с научни изследвания и иновации - още една област, в която ЕС е по-скоро плах.

Унгарецът Оливер Вархей ще поеме здравеопазването и хуманно отношение към животните - сектор, който стана по-важен през последните години, особено след пандемията от коронавирус, но който все още не е силно застъпен на европейско ниво.

Вече има слухове, че е възможно Захариева и Вархей дори да не бъдат одобрени - Европейският парламент скоро ще започне с изслушванията на кандидатите за еврокомисари, предложени от Фон дер Лайен, каквато е процедурата по окончателното им избиране. И не е изключено европейските депутати да елиминират някои от посочените имена.

Словакия получава търговския ресор в ЕК - на фона на все по-засиления протекционизъм в световен мащаб.

За Чехия е отреден ресор „международно партньорство“ - но засега не е ясно какво означава това.

Хърватия ще отговаря за южното съседство - с други думи за отношенията със страните в Северна Африка, които не могат да бъдат членки на ЕС, но с които блокът иска да сключи споразумения, за да предотврати имиграцията.

Разширяването на ЕС

Колкото до въпроса за разширяването на блока, тази тема трябваше да бъде един от приоритетите на новата ЕК. Тя засяга пряко и кандидатките за членство в ЕС от Западните Балкани - като Сърбия и Северна Македония, както и Грузия, Молдова и Украйна.

Този ресор отива Марта Кос от Словения според разпределението, представено от Фон дер Лайен.

Кос е единствената кандидатка за комисар, чиято номинация все още не е окончателно потвърдена от собствената ѝ страна. Причината е, че в Любляна все още отлагат въпроса - националните власти там са раздразнени, че първият словенски кандидат Томаш Весел беше отхвърлен от Фон дер Лайен.

Изборът на Кос обаче не изглежда като убедителна подкрепа за кандидатките за членство в ЕС като Украйна и Молдова, които вероятно са се надявали на по-опитен комисар от по-приятелска държава.

Кос - ако бъде избрана - ще отговаря и за отношенията на ЕС с източни страни като Азербайджан и Армения, както и Беларус. Отношенията с Минск са сложни заради подкрепата на авторитарния лидер Александър Лукашенко за режима на Владимир Путин в Русия и войната на Кремъл срещу Украйна.

Очакванията са кандидатката за еврокомисар от Словения, която е от бивша Югославия, да се съсредоточи върху напредъка на Западните Балкани. В известен смисъл това е логично, тъй като много от страните там за момента са по-напреднали от Украйна и Молдова по пътя си към ЕС и през последните няколко години се почувстваха пренебрегнати от Брюксел.