Ернан Кортес, завоевателят на светове

Героят в тази история е Ернан Кортес с помощник - Съдбата. Фонът се разгръща през 1492 г., когато Колумб открива Западните Индии. Плъзват легенди за несметни богатства, а Ернан Кортес е юноша, завладян от тях.

Той учи право в Саламанка – умен е, знае латински, пише поезия, но се маха – скучно му е. През 1504, на 18, Кортес отива при фамилния приятел де Овандо, губернатор на Испаньола /Хаити/, получава земя и роби, става нотариус и забогатява.

Участва в похода на Диего Веласкес до Куба, отличава се в битки, кара се с Веласкес, лежи в затвора, сдобряват се, печели от едър рогат добитък, добива злато.

Нали нямаме илюзии, че е добродетелен? Защото не е, въпреки дълбоката си религиозност.

След Куба, Веласкес иска Мексико. Назначава Кортес за капитан на флота, а той надъхва моряците с видения за съкровища и вяра, че носят спасение на езичниците. И с 9 кораба, 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня, Ернан Кортес тръгва да завладява Мексико през 1519. Тогава Мексико не тръпне да бъде завладяно. От 1352 то е империя на ацтеките и макар да не познават колелото, те имат страхотни постижения, включително столицата Теночтитлан. Градът е фантастичен комплекс от изкуствени острови и насипи, израснали сякаш от езерото Тескоко. Император е Монтесума ІІ, на 52. Той е и върховен жрец, описан като “учен, астролог, философ и вещ във всички изкуства”.

Мексиканската религия е леко шизофренична – и то не само заради човешките жертвоприношения. Ацтеките се кланят официално на страшния бог Тецкатлипока - Димящото огледало, а неофициално на брат му, добрия Кетцалкоатл - Пернатата змия. Между тях има съперничество. Кетцалкоатл създава човека от стари кости, учи го на полезни неща и хората го обичат. Но брат му подозира, че иска да дари хората с безсмъртие и го прогонва. На тръгване, Кетцалкоатл пророкува:

„Ще се върна от Изток в годината Една Тръстика, в денят Девети вятър, и ще възстановя властта си“.

Ацтеките знаят, че той е с бяла кожа, брада, черни дрехи и мрази жертвоприношенията. Със свитата си язди големи елени, имат огнени цеви и плуват с “високи салове”. През 1519 Монтесума е особено внимателен – има знамения, че нещо тревожно предстои. Според мексикански календар, това е годината Една тръстика и той е нащрек – ще се изпълни ли пророчеството.

Е, Съдбата не знае как да отложи себе си. На 21 април 1519, когато испанците пристигат от Изток с високи салове, по християнския календар е петък от Страстната седмица. Кортес е на брега за тържествена литургия – носи черни дрехи, има бяла кожа и гъста брада, със свитата си язди големи елени и държат цеви, от които понякога излиза огън. А християнският Разпети петък е точно мексиканският ден Девети вятър. Монтесума е потресен – пророчеството се сбъдва пред очите му. Добрият бог Кетцалкоатл се връща и той, върховният жрец, е свидетел.

Да кажа отсега – след две години Кортес завладява Мексико. Прави го с малкия си отряд, плюс фамозните 10 оръдия и 16 коня. Прави го, въпреки че Монтесума може за дни да събере 100 000 войни, които да изтръгнат сърцата от гърдите на испанците.

“От всички странни факти в тази драма – пише Морис Колис в „Кортес и Монтесума” - най-странният е, че само от Монтесума зависи да унищожи Кортес и неговите 500 войника, но той няма сили да издаде това нареждане”.

Да, така започва всичко, но в историята липсва нещо важно. Жената в тази драма е с много имена - мексиканската благородничка Малинче, Стръкче покаяние. Има лош хороскоп – ще донесе на народа кръв, нещастия и страдания, затова от дете я пращат за отглеждане в крайбрежния град Табаско, а там тя и още 19 девици са подарени на испанците от табасконците, племе, подчинено на ацтеките, което става съюзник на Кортес.

Той покръства жените и ги дава на офицерите, а на него се пада Малинче, с ново име - Марина. Красива и умна, тя учи испански, става преводач, съветник и любовница на Кортес, когото хроникьорът Бернал Диас описва така:

“С другарите си се носеше любезно, знаеше латински и пописваше стихове. Всяка сутрин четеше молитви…..Влечаха го много картите и зарът и беше луд по жените”. Навярно именно Марина разказва на Кортес историята за Кетцалкоатл и му дава стратегията за завладяване на Мексико – да отрича, че е бог, но да се държи като бог – безстрашен, неуязвим, капризен. Малинче получава своето, след завладяването, тя цял живот е първа дама в Мексико, нищо, че Кортес се жени за други. Тя помага на хората, те я обичат и я наричат Матлалсиуатл, Тъмнокосата зелена жена от планината, почитат я и като Светата Дева.

А Кортес получава победи, слава, пари и власт. Монтесума го кани на гости в столицата, макар че всъщност не иска да го види там. Дава му водачи, но и праща военни отряди да го пробват. Щом испанците стигат Теночтитлан обаче, той ги настанява в дворец, дава им злато, макар малко, а с Кортес се сприятеляват. Идилията бързо свършва - Диего Веласкес праща флот да арестува Кортес и да превземе Мексико, но Кортес показва на войниците злато и ги убеждава, че има за всички. Обратно в столицата, установява, че идилията и там е свършила.

Мексиканците се бунтуват, Монтесума е заложник и в най-напечения момент се качва на стената на двореца да укроти сънародниците си. Те обаче се извиняват на императора и го убиват с камък в челото. А после става кърваво.

Кортес едва се изтегля, много хора загиват – помъкнали са злато, за сметка на оръжия. На крайбрежието испанците се съвземат, събират армия от индиански съюзници и се връщат в Теночтитлан с безпощаден щурм - избити са хиляди, а последният мексикански владетел, Куауктемокцин, Стрелкащият се орел, е заловен. Така за две години умира един свят и върху останките му се ражда друг.

Тук обаче Съдбата обръща гръб на Кортес. На 36 той стига върха, после проучва западното мексиканско крайбрежие, стига на юг до Гватемала, на север до Калифорния. Кортес е богат, но истинско признание и слава никога не получава. Карл V не го назначава за вицекрал на Мексико, срещу него има съдебни процеси, а когато отива в Испания, императорът го гледа като досадник, придворните му се подиграват.

Така той, разкъсван от страсти, се пържи в ада на земята. А май продължава да се пържи и в ада отвъд, ако се съди по митарствата му след смъртта. Кортес умира в Севиля през 1547 г., погребан е в манастира „Сан Изидоро”, после костите му са пренесени в Тескоко, а през ХVІІ век – в манастир в град Мексико.

През 1716 г. отиват за сто години в двореца на Монтесума. По-късно, с идеята за независимост, мексиканци искат да унищожат останките на завоевателя, но не успяват. Те се местят още един-два пъти, а в средата на ХХ век са изровени за изследване. Националистическа група иска да ги унищожи и президентът нарежда да се погребат тайно.

Имам чувството, че дори самият Ернан Кортес, завоевателят на светове, не знае вече къде душата му почива.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.