"Керван за гарвани". Емине Садкъ, която пише, за да победи безвремието

Една пролет майка ѝ ѝ казва, че птицата, която пее на прозореца, се казва Чичо Пей. Оттам започва нейната игра с думите.

Първите ѝ опити в литературата са от кръжок за деца в родния ѝ град Исперих. Когато умира кучето ѝ Фокси, тя пише за загубата си. Така разбира, че писането помага да „уталожиш тъгата“.

Тогава Емине Садкъ е на 7-8. Двайсетина години по-късно тя е превърнала играта на думи в едно от призванията си. Дебютният ѝ роман „Керван за гарвани“ излезе през 2021 г. и вече има трето издание.

Книгата привлече много внимание със стила на разказване на Емине, хумора и мъдрото ѝ говорене за проблемите на българското общество.

Емине е родена през 1996 г. и е израснала в Лудогорието (Делиормана). Казва, че се чувства като „човек, който си е на мястото“, въпреки че живее на много различни места - София, Амстердам и село Гарван, където преди няколко години си купува къща.

На 15 май в Русе има премиера на новото издание на „Керван за гарвани“ (издателство ICU). На 16 май Емине ще гостува и в Младежкия театър „Николай Бинев“ в София, за да представи книгата.

В нея е разказано безвремието в „периферията“ на България и опитът на един човек да намери нещо повече от това. Има и плоча на „Пинк Флойд“ за 50 стотинки, парфюм с миризмата на БДЖ, село на име Ало-ало и още много любопитни неща.

Да мъкнеш камъни, а да излезе книга

През 2019 г. Емине печели голямата награда на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ в Шумен и получава възможността да издаде дебютната си книга. По това време е студентка в специалност „Връзки с обществеността“ във Великотърновския университет.

„Бях на онези 22-23 години, които са страшно бурни и човек постоянно се променя. И освен че няма време за сериозни задачи, не ги и намира за нужни“, разказва Емине.

Работата по книгата не ѝ върви, а когато идва пандемията от коронавирус, писателката е на ръба да се откаже. Тогава си купува къща в село Гарван. „Отидох там да мъкна камъни и да си подреждам живота“, казва тя.

Емине Садкъ

Един ден съсед от селото отива при нея и я пита какво прави. Тя отговаря, че пише книга, защото иска да се отърве от присъствието му. Съседът обаче продължава с въпросите и пита за какво е книгата.

„За един човек - такъв като теб, който никога не е излизал от собственото си село“, отговаря му Емине. Тогава в главата ѝ се „отключва“ цялата история от бъдещия роман.

Безвремието на Лудогорието

Книгата започва с думите: „Мъж пътувал 46 години във времето, но никой не знае дали напред, или назад, защото живеел в Делиормана“.

Главният герой е учителят по география Николай Тодоров. Той се чувства неразбран в града, в който живее - ядосва го фактът, че мястото е заседнало във времето и не се развива.

Тодоров решава да напусне града, а историята проследява пътуването му. През героите, които той среща по пътя, Емине представя много социални проблеми. Говори за хазарт, престъпност, домашно насилие, за травмите от близкото минало.

Един от персонажите е с прякор Барона и живее в село, станало известно като Ало-ало. Причината - Барона е забогатял чрез телефонни измами за милиони евро и с парите си на практика управлява селото.

Емине разказва такива истории, защото са ѝ най-близки. Много от героите ѝ са базирани на хора от Исперих и околността.

„Оттам идват познанията и наблюденията ми, защото много мисля върху човека като цяло. И понеже имам най-много мисли и записки върху хората, които са тук, мога най-добре да говоря за тях“, казва тя.

Травматичното минало

Темата за т.нар. „възродителен процес“ също е в книгата на Емине. Става дума за насилственото преименуване и прогонване на стотици хиляди турци от България, организирано от комунистическия режим между 1984 и 1989 г.

Емине е етническа туркиня и семейството ѝ е засегнато от тези събития. Родителите ѝ обаче дълго време не са ѝ разказвали какво се е случило. Тя започва да разбира за историята през стари вещи, които намира - бележник на баща ѝ, в който той е зачеркнал промененото си име - Росен, и е написал истинското си - Рейхан.

„Осъзнах, че цялата историческа драма и несправедливост се е случила толкова скоро. Беше смразяващо, защото това можеше да бъда и аз“, разказва Емине.

За нея стават много важни „малките истории на съпротивата“ като тази на баща ѝ. Затова Емине включва такава в „Керван за гарвани“.

Бащата на главния герой е учител по време на „възродителния процес“. Когато сменят имената на турските му ученици, той отказва да използва новите им български имена. Вместо това им предлага да си измислят прякори и така запазва достойнството им.

На 16 май третото издание на „Керван за гарвани“ ще бъде представено в София.

Емине няма точна рецепта как това минало да не се повтаря, но смята, че трябва поне да започнем да се опитваме да го преработим. „Не е грешно да се провалим, но е грешно да не говорим за това“, казва тя.

Достъпът до култура

Емине казва, че българското общество никога не е било разделено толкова, колкото сега. На същото мнение е и героят ѝ Тодоров. В романа, по време на протест на Орлов мост, той казва:

„Сякаш живеем в паралелни държави. (...) Двайсет и първи век е дошъл само за няколко града в България - лигавници, галерии, изкуства, протести. В другите кътчета на страната времето е спряло я преди Освобождението, я преди Демокрацията.“

Темата за равния достъп до култура и образование е лична кауза на Емине. Писателката често посещава училища и прекарва много време в разговори с учениците. За нея е важно те да видят „един човек, който е от техния град, а сега прави това, което иска“.

„Това е пример, който е отсъствал от моя живот. За мен писателите винаги са стояли в учебниците и никога не съм си представяла, че мога да говоря с тях“, добавя писателката.

Емине по времена фестивала „В шепите на Демир Баба“, който организира край Исперих.

През годините Емине е участвала като доброволец по фестивали в България, Чехия и Полша. Организирала е много събития, които използват за сцена културното наследство на България. Такъв пример е фестивалът за съвременно изкуство „В шепите на Демир Баба“ в археологическия резерват „Сборяново“ край Исперих.

Емине е и сред организаторите на конкурса за поезия, разкази, рисунки и снимки „Разкажи ми Лудогорието“.

Сега помага за маркетинга на музикалната група Jaya the Cat и обикаля с нея по турнета в различни страни.

Натам ще продължи „керванът“ на Емине и след гостуването ѝ в София тази седмица. Предстои ѝ пътуване обратно към Нидерландия, където ще обикаля с групата, а през лятото ще кара колело по маршрута „Дунав Ултра“.

Подготвя и нова книга. Но какво точно ще се случва в нея - Емине тепърва ще търси отговора на този въпрос.