Довиждане, демокрация. Каква врата отваря забраната на ЛГБТИ в училище

7 август 2024 г. Текат последните дни на 50-ото Народно събрание, а който може, е в отпуска. И точно в този момент парламентът ограничи правата на представителите на една малцинствена група – тази на ЛГБТИ хората (лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс).

Това стана с промени в образователния закон, в който по руски образец беше забранено всяко обсъждане на ЛГБТИ теми пред деца.

Така България внезапно се оказа в една група с Унгария, която върви по стъпките на Русия на Путин – неприятна компания, от която Полша едвам се измъкна.

Три уточнения от първо лице

Първо, тази статия е част от рубриката „Мнения“ на „Свободна Европа“, тоест изразява моята позиция, която не съвпада непременно с тази на редакцията. Това уточнение стои в края на всяка статия от рубриката, но невинаги се забелязва.

Второ, тъй като съм нехетеросексуална жена, темата ме засяга лично. Смятам, че представителите на малцинствени групи имат толкова право да изразяват позициите си по теми, които ги засягат, колкото и тези на мнозинството.

Трето, за мен е важно да мога да говоря в първо лице, докато все още не е забранено. Защото говоренето в трето лице („тези хора“) създава впечатлението, че ЛГБТИ хората са някакви други, че се са част от общността на говорещите. А това улеснява дехуманизацията.

Непосредствените щети

Непосредствените щети от забраната на ЛГБТИ темите в образованието се отнасят, на първо място, до образователната система и хората в нея. Не, че преди учениците са получавали информация по теми, свързани със съществуването на хомосексуални и трансджендър хора, но сега това вече е забранено със закон.

Обект на забраната обаче далеч не е само образователното съдържание. ЛГБТИ учениците на практика ще трябва да изпаднат в нелегалност. Те няма да могат да разчитат, че някой ще ги защити, когато са обект на дискриминация и тормоз. А такива неща им се случват всекидневно.

Още по-сложна е ситуацията на децата, отглеждани от еднополови двойки. Такива в България има немалко. Представете си час по чужд език, в който всяко дете трябва да опише семейството си. Как децата на еднополови двойки хем да изпълнят задачата, хем да не нарушат закона?

Как родителите им ще ходят на родителски срещи и изобщо, как ще участват в училищния живот, когато говоренето за тях е забранено?

И малкото открити ЛГБТИ учители, както и тези, които обсъждат с учениците си подобни теми, ги чакат тежки времена.

След кампанията срещу Истанбулската конвенция поне две феминистки организации в България си смениха имената заради думата „джендър“ в тях. Сега става трудно и за неправителствените организации, които работят с ученици, жертва на тормоз. И особено за тези, които правят изследвания сред ЛГБТИ младежи.

Демографските щети

Един от аргументите за забраната на говоренето за ЛГБТИ в училище беше демографската криза. Един вид, ако децата не научат, че съществува привличане към собствения пол и трансджендър идентичност, ще се развият „правилно“. И най-вече – ще правят деца.

Това просто не е вярно.

„Аз лично цял живот съм бил изложен на хетеронормативна пропаганда“, писа ми нехетеросексуален приятел и допълни, че това важи и за негови гей приятели. „Как пък не са си избрали да са хетеросексуални?“

Няма никакви доказателства, че подобна мярка ще доведе до повишаване на раждаемостта. Но със сигурност ще има негативни демографски последствия.

Трудно ми е да преброя колко ЛГБТИ приятели и познати вече напуснаха България, за да могат да живеят нормално. Обявяването ни за несъответстващи на „българската правна традиция“ (макар уж да сме защитени от Закона за защита от дискриминация и Наказателния кодекс) ще принуди още повече от нас да емигрират. Тези, които искат да имат деца, ще предпочетат да го направят в държава, в която и те, и децата им няма да са обект на дискриминация и преследване.

България ще загуби деца и защото еднополовите двойки, които вече отглеждат такива, ще бъдат принудени да потърсят по-добри условия за семействата си.

Мои приятелки например, двойка жени с две деца, неотдавна се ожениха в Австрия. Обмисляха дали да емигрират, преди децата да навършат училищна възраст. Сега със сигурност ще го направят. И много като тях – също.

Предстоящите щети

Идеята за забраната на говоренето за ЛГБТИ в училище не е да си остане в рамките на училището. Това е само първата крачка към цялостно поставяне на всичко, свързано с ЛГБТИ, извън закона. Щом веднъж парламентът се е съгласил, че сме опасност за децата, то те са изложени на тази „опасност“ навсякъде.

Стъпки за налагане на цензура вече се предприемат. В дневния ред за 7 август на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта съдържаше следната първа точка:

„Обсъждане на проблеми, свързани с разпространението на материали и организирането на мероприятия, които популяризират ЛГБТИ – дейности, представляващи заплаха за непълнолетни деца на възраст над 14 години. Изслушване на заинтересованите лица и техните предложения за осигуряване на безопасна среда.“

Поради проточването на парламентарното заседание до тази точка не се стигна, но при наличието на хомофобско мнозинство, превръщането ѝ в закон изглежда плашещо лесно.

В тази формулировка не става дума за училище, а за „материали“ и „мероприятия“ като „заплаха“. Сещайте се за София Прайд, неправителствени организации (НПО), за книги, филми, информационни материали на ЛГБТИ тематика.

Или пък от ЛГБТИ автори. От Сафо и Платон, през Оскар Уайлд и Вирджиния Улф, та до Педро Алмодовар и Били Айлиш. Или просто държане за ръка, целувка или обички.

И разбира се, всичко е в името на „защитата на децата“. 14 години впрочем е минималната възраст на лицата, с които според Наказателния кодекс не е забранено да се прави секс. Значи секс може, а информация на ЛГБТИ теми – не.

Отмяна на демокрацията

„Първите забранени хора след турците“. С тези думи хетеросексуална приятелка коментира ситуацията, в която изпаднаха ЛГБТИ хората в България, през призмата на житейския ѝ опит (по времето на гоненията на евреи още не е била родена).

„Само че аз не познавах нито един жив турчин, когато ги преименуваха. А тук става дума за близки приятели. Не мога да повярвам, че го живеем това“, удивлява се тя.

Забраната на ЛГБТИ хората не е цел. Тя е средство за отмяна на демократичното развитие на България. Ако е сполучлива, това означава, че върху обществото е наложена цензура по една тема. А щом цензурата е възможна, тя ще се разшири и върху други области. Докато накрая арестуват хората и за протест с бял лист, както е в Русия.

Ограничаването на права ще се разшири и върху други групи. Например, жените и правото им да решават дали и кога да родят дете. Журналистите, които пишат по „забранени“ теми. Учените, чиито изследвания не отговарят достатъчно на „българските национални традиции“. И т.н.

Разбира се, всичко това няма да мине без сериозни международни последствия за България, сред които санкции и изолация в ЕС.

Защо го правят?

Предложението за забрана на ЛГБТИ в училище е на „Възраждане“. От партията на Костадин Костадинов го предлагат парламент след парламент, но то чак сега мина – изненадващо и внезапно.

Дневният ред на „Възраждане“, БСП, ИТН и остатъците от „Величие“ е ясен. Той е антиевропейски и – кога явно, кога под сурдинка – пропутински. Почуда буди обаче поведението на т.нар. проевропейски партии. По-голямата част от ГЕРБ гласува „за“. ПП-ДБ и ДПС-Пеевски се сетиха, че са проевропейски, чак на второто четене (по време на дебата преди първо четене и между първо и второ четене на законопроекта единствените критики срещу него дойдоха от няколко депутати на ПП-ДБ и ГЕРБ - б.р.).

Още преди законовата промяна журналистките Миролюба Бенатова и Генка Шикерова прогнозираха в канала си „Дневен ред“, че е възможно да се сформира следващо „консервативно“ правителство, в чиято сърцевина да са ГЕРБ и „Възраждане“. Ако такъв вариант действително се обсъжда, това може да обясни резкият завой на партията на Бойко Борисов „за европейско развитие на България“.

От разпадащото се ДПС политическа логика трудно може да се очаква, но поведението на ПП-ДБ, което се променя на 180% от обсъждането в образователната комисия, през първото, та до второто четене, буди въпроси.

Дали от ПП-ДБ просто си мислят, че избирателите им по подразбиране са консервативни, и са се стреснали от либералния отпор на симпатизантите си? Или правят реверанс на „Възраждане“, защото също се канят да управляват с тях? Разбира се, в името на правосъдната реформа и „демонтирането“ на ДПС-Пеевски.

Ала когато правата на цели групи се ограничават със закон, правосъдието губи смисъл. И вече е все едно каква ще му е реформата.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.