Млади хора празнуват завършването си на домашно парти и се смеят на плакатите на попфолк певици. Момиче на 20-ина години се показва през прозореца на общежитие в „Студентски град“. Студенти са се скупчили на легло в хотелска стая на първия си 8 декември.
Това са познати сцени от младостта на много хора. През обектива на документалния фотограф Денислав Стойчев се превръщат в изкуство.
„Снимам, защото имам силна вътрешна нужда да документирам всекидневието на хората около мен“, казва Стойчев за Свободна Европа. Тази нужда го кара да не се отделя от апарата си през гимназиалните и университетските години.
Резултатът от това е изложбата „Заедно за кратко“, която в момента се помещава в софийската галерия „Синтезис“. Тя улавя живота на поколението на родения през 1992 г. Денислав между 2010 и 2016 г. Това са последните години на фотографа в гимназията в родния му град Ямбол и студентството му в София.
Кадър от изложбата „Заедно за кратко“, направен в „Студентски град“ през 2015 г.
„Спонтанно запечатвах нашите приятелски събирания - моментите на силни емоции, на еуфория и на интимност, на нежните взаимоотношения“, разказва той.
Получава се една колекция от моментни снимки на т.нар. „милениали“ в България - родените между средата на 80-те и края на 90-те години на ХХ век, които живеят на финалната права на българския преход от социализъм към демокрация.
„Във вихъра на емоциите мислехме, че едва ли не тези моменти ще продължат вечно. Но това беше някаква сладка самозаблуда“, казва още фотографът. „Години след това разбрахме, че тези моменти са били мимолетни и кратки спрямо целия ни живот.“
Първите стъпки
Пътят на Денислав във фотографията започва много по-рано. Първата снимка, която той показва по време на събитие, посветено на проектите и личните му истории, е още от края на 90-те години. На лентовия кадър се вижда дърво, между чиито клони блести слънцето.
Тогава Денислав е на 7-8 години. Разказва, че не е могъл да рисува добре, затова се е обърнал към фотоапарата. С него още тогава е обичал да запечатва „света, който възрастните не виждат“.
Събиране в апартамента на бабата на приятел на Денислав - „в изолация от света, изискващ твърде много от нас“. Снимката е от 2014 г.
В прогимназията Денислав получава първия си дигитален апарат, с който все по-често започва да експериментира. Проявява интерес към фотографията на всекидневното и към хората като нейни централни образи.
„Снимам почти като картечница“, казва той през смях и добавя, че най-много обича да запечатва „ненагласените моменти“.
Голямо влияние върху първите му стъпки оказват National Geographic и Magnum Photos, както и участието му в училищни клубове по журналистика.
Първата му изложба от 2008 г. неслучайно се казва „Лица и сцени от училищния живот“.
През 2010 г., когато е дванайсетокласник в езиковата гимназия в Ямбол, идва и първият му сериозен проект - „Блок 20“. Още на първия си учебен ден Денислав бяга от училище, за да снима изпразването и събарянето на голям блок в Ямбол. В него ромски семейства живеят в лоши условия. След като са принудени да напуснат блока, повечето от тях остават на улицата.
Селото и влакът, доброволчеството и журналистиката
През 2011 г. Денислав се мести в София и започва да учи журналистика в Софийския университет. По това време той прави кратки серии със снимки от столицата, от селото си Генерал Тошево, както и от пътуванията си с Българските държавни железници (БДЖ).
Създава и серията „8 декември“ със снимки от приятелски събирания и задкулисни кадри на младежки театрални постановки. Много от тези снимки влизат и в сегашната му изложба „Заедно за кратко“.
Кадър от изложбата, правен през лятото на 2012 г.
В годините след това Денислав често снима доброволчески инициативи. Примери за това са проектът му „Православно добротворчество“ и изложбата „Ще участвам!“ в партньорство с платформата TimeHeroes.
На фона на всички тези проекти Денислав се развива като фотожурналист във вестник „Труд“ между 2012 и 2020 г.
През последните години пътува до Молдова и Украйна, където снима живота на бесарабските българи заедно с фотографката Михаела Аройо. Прави сериите „Чакаме автобус, не ракети“ (със снимки от автобусни спирки в Украйна) и „Мрак в Украйна“ (за живота в страната в условията на режим на тока).
Заедно за кратко
Снимките в сегашната изложба на Денислав не са правени с идеята да бъдат част от подобен проект. Те са опит на младия фотограф „да спре времето“.
„Дори когато работех по тези фотографии и изживявах тези моменти, аз все пак носех една предварителна носталгия и знаех, че това един ден ще свърши“, спомня си той.
„Запечатвах нашите приятелски събирания - моментите на силни емоции, на еуфория и на интимност“, казва фотографът. Кадърът е от 2011 г.
И този момент идва. „Когато завършихме университет и се разформираха нашите компании и групи, всеки пое по различен път. Създадоха се семейства, някои стигнаха и до раздели. Оказа се, че сме били заедно за много кратко“, добавя Денислав.
Години след това именно фотографията му помага да се върне към тези моменти. Насърчен от кураторите Никола Михов и Надежда Павлова, Денислав решава да направи от тях изложба и фотокнига. Официалното представяне на книгата „Заедно за кратко“ предстои тази сряда, а едноименната изложба ще бъде в галерия „Синтезис“ до 2 април 2024 г.
Освен лични истории, снимките на Денислав представят и един портрет на цялата културна и социална реалност през тези години.
„В много от тях е разкрита атмосферата на местата, в които живеем. Старите тапети по стените, завесите, панелните квартали, „Студентски град“, календарите с попфолк певици или с Памела Андерсън“, разказва фотографът.
Кадър от приятелско събиране през 2015 г.
„От една страна, всеки може да припознае себе си и своята младост в снимките. Но и чисто антропологично може да се научи нещо за цялото наше поколение“, казва той.
За Денислав тези кадри показват „постсоциализма, преминаването от мрачния деветдесетарски преход към нашето съществуване в Западния свят“.
„Преходът ни от младост към зрялост съвпадна и с финалния етап на българския преход, с осмислянето ни като европейци и с присъединяването ни към ЕС“, добавя фотографът.
Същевременно той не смята, че изложбата може да бъде обобщение на цялото поколение, а просто „трошичка принос към неговото осмисляне, което евентуално ще стане след десетилетия“.
Съученик на Денислав на абитуриентския бал, 2010 г.
С много от хората на снимките Денислав не се е срещал от над 10 години. Вижда ги отново на откриването на изложбата. Някои са бременни, други пристигат с детски колички. Същите хора, които на снимките си дават „наздраве“ с пластмасовите чаши с евтин алкохол.
„Това беше много мил момент. Помогна да превъзмогнем носталгията. Да видим, че животът продължава и този нов етап от него е дори по-хубав“, споделя Денислав.
На хората, които сега изживяват годините си в гимназията и университета, той би дал следния съвет: „Да осъзнават, че всеки момент е кратък. Да му се наслаждават напълно и да извлекат най-доброто от него.“
Вижте също Дамир Шагол и фотографията като продължение на това, което искаш да кажеш