В края на 2019 г. Холивудската асоциация на филмовите критици го определя за режисьор на десетилетието. Зад името му стоят филми като "Изпепелени", "Първи контакт" и "Блейд Рънър 2049".
Но най-големият му творчески успех е екранизацията на научно-фантастичния роман "Дюн", написан от Франк Хърбърт през 1965 г.
Дени Вилньов е първият режисьор, чиято интерпретация жъне успех. Преди него опит правят Дейвид Линч и Алехандро Ходоровски. Първият филм се появява на екран още през 1984 г., а продукцията на втория не стига до екран.
Първата част на Вилньов излиза през 2021 г. Актьорският състав включва плеяда от холивудски звезди. Лентата получава десет номинации за "Оскар" през 2022 г. и печели шест от тях - за най-добър дизайн, най-добри визуални ефекти, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добър звук и най-добра музика.
Заради неуспеха на Линч и Ходоровски мнозина смятат екранизацията на "Дюн" за "мисия невъзможна". Вилньов успява благодарение на богатия си опит. Така първата част достига приходи от над 430 млн. долара в боксофиса.
В сряда започва предпремиерата на "Дюн: Част втора" в България. Официалният старт е в петък, 1 март. Предварителните ревюта в сайта IMDb му отреждат рейтинг 9.4/10, което го прави най-високооценения филм там, поставяйки го над шедьоври като "Изкуплението Шоушенк", "Кръстникът" и "Черният рицар".
Вилньов описва романа "Дюн" като портрет на 20 в., който предсказва какво ще се случи в 21 в.
"Днес книгата е по-релевантна от всякога заради съвременните проблеми с религията, политиката и околната среда", казва той.
Споделя, че за него ще бъде сбъдната мечта, ако успее да направи и трети филм. Ако плановете му се реализират, той ще бъде за втората книга "Месията на Дюн". Хърбърт пише шест книги. След неговата смърт синът му Браян публикува още няколко предистории и продължения.
Режисьорът казва, че не планира да продължава след първоначалната трилогия. Следващите книги стават по-езотерични, допълва той.
Вилньов смята, че неговият прочит на "Дюн" се доближава до оригинала.
"Хърбърт е разочарован от начина, по който хората възприемат персонажа на Пол. Той смята, че публиката гледа на него като на герой, а той всъщност е тъмна фигура", допълва той.
Вижте също Стелан Скарсгард, който търси сложното и неясното в кинотоДени Вилньов е роден през 1967 г. в Канада. Израства в шестчленно семейство. Майка му Никол е домакиня, а баща му Жан - нотариус. Вилньов е най-големият от четирима братя и сестри. Брат му Мартин също се занимава с режисура.
Интересът на Вилньов към филмите се заражда още в детска възраст. В гимназията започва да прави късометражни ленти. След като завършва, учи научна специалност, но по-късно измества фокуса си към киноиндустрията.
През 1990 г. завършва "Кино" в Университета на Квебек в Монреал. Не след дълго печели младежки конкурс за филми на Радио Канада. В началото на кариерата си прави късометражни филми и музикални видеа.
Някои от най-големите му вдъхновители са Стенли Кубрик, Алфред Хичкок и Стивън Спилбърг.
Режисьорският му дебют на големия екран е през 1998 г. с филма "32-ри август на Земята". Филмът е избран за канадския кандидат в категорията "Чуждестранен филм" на 71-ите награди "Оскар", но не получава номинация от филмовата академия.
Следващият му филм "Водовъртеж" излиза през 2000 г. Лентата се излъчва на множество кинофестивали по света. Печели награда за най-добър канадски филм на фестивала в Торонто.
През 2009 г. прави противоречивия "Политехника". Филмът е черно-бял и разказва за престрелките в Монреалския университет. Премиерата му се състои на филмовия фестивал в Кан. Лентата печели награда "Джина" за най-добър филм.
Попитан какво смята за съвременните тенденции в киноиндустрията, Дени Вилньов казва, че не харесва начина, по който филмите за супергерои оформят предпочитанията на публиката.
"Превърнали са ни в зомбита. Проблемът е, че излизат твърде много филми, които са копия едни на други", допълни Вилньов.
Вижте също "Режисирах, преди да разбера, че се казва така". В лабиринта на мрачните фантазии на Гийермо дел Торо