Управляващото мнозинство се готви да отхвърли вариант, в който България изпраща „войници на фронта в Украйна“. Това каза зам.-председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ (ИТН) Станислав Балабанов.
В момента отделни страни от ЕС и НАТО се произнасят само по една готовност: дали биха участвали в мироопазваща мисия в Украйна, след като бъде постигнато примирие.
Изпращането на "войници на фронта" е различно от изпращането на мироопазващи сили. В първия случай става дума за участие във въоръжен конфликт, какъвто има в момента в Украйна. Във втория - за опазването на мир, който вече е постигнат от враждуващите страни.
Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС каза, че декларацията ще бъде за изпращането на български военнослужащи "под каквато и да било форма".
В действителност никой не е искал от България да участва в каквито и да било сили в Украйна. Това беше потвърдено от министрите на отбраната и външните работи Атанас Запрянов и Георг Георгиев. В четвъртък те казаха от парламентарната трибуна, че „никой, никога не е искал от България да участва под някаква форма в мироопазваща мисия в Украйна“.
Въпреки този факт още във вторник президентът Румен Радев, както и лидерите на ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" Бойко Борисов и Делян Пеевски казаха, че са против изпращането на български войници в Украйна. Техните изказвания породиха въпроси за това дали България не е под натиск.
Два дни по-късно политическото мнозинство се позова на това, че в обществото има паника и по тази причина то ще излезе с декларация.
Текстът ще бъде гласуван в парламента в петък, 21 февруари.
Вижте също Европа усети, че Вашингтон се отдръпва от нея. Какво стана на Конференцията по сигурността в МюнхенТемата с изпращането на мироопазващи сили на украинска територия беше повдигната преди дни по време на срещата на част от лидерите на ЕС, свикана от френския президент Еманюел Макрон в Париж. Засега сред тях няма нито съгласие, нито ясна информация за това дали, кога, как и какви сили могат да бъдат изпратени.
Срещата в Париж беше породена от тревогата, че САЩ се оттеглят от темата с европейската сигурност, докато в същото време договарят с Москва мир с Украйна, който засяга именно европейската сигурност.
Тези сигнали станаха видими през уикенда, по време на Конференцията за сигурност в Мюнхен. Те се изостриха от това, че вместо да влезе с жив диалог с европейските държави, Вашингтон изпрати писмен въпросник към страните от НАТО. САЩ казаха, че се интересуват какви гаранции за сигурността на Украйна се планират, ако бъде постигнато споразумение за край на войната.
Във вторник външното министерство, цитирано от бТВ, съобщи, че е получило писмо от НАТО и от американското посолство в България с въпрос за евентуалнaта готовност на София да изпрати войски.
В четвъртък Станислав Балабанов, който говори заедно с представители на всички партии от управляващото мнозинство на ГЕРБ, ИТН, БСП и ДПС-Доган, каза, че целта на предстоящата декларация е „да стане ясно, че в такава военна ситуация в момента в Украйна, България по никакъв начин няма да допусне изпращането на български войници на фронта“.
Той добави, че декларацията ще бъде гласувана от парламента в петък.
Балабанов добави, че сред мотивите на вносителите е „безпокойството в българското общество“.
Фалшивата новина, че България ще изпраща войници в Украйна, беше повдигната и дори беше част от кампанията на партия „Възраждане“ и други проруски партии още през 2023 г.
Президентът Румен Радев също е изказвал опасения за изпращането на български войници в Украйна.
От началото на войната в Украйна през 2022 г. нито едно българско правителство не е предлагало изпращане на войници на украинска територия.
Нито една от страните, които подкрепят Украйна в конфликта, като членките на ЕС, САЩ и Великобритания и др., не са изпращали войници на фронта. Те, както и България, подкрепят Киев с военна и хуманитарна помощ.
В същото време страната агресор – Русия, която започна непредизвикана инвазия, използва на фронта войници от Северна Корея.
От около десетилетие разузнавания и военни експерти от Западни държави предупреждават за силното влияние на дезинформационни кампании, голяма част от които се свързват с руско влияние.
Вижте също Колко е реалистично Европа да изпрати войски в Украйна