"Вярвам, че мога да постигна всичко". Синди Нгамба, която спечели първи медал за бежанците на олимпиада

Често историите на спортистите са извор на вдъхновение. Това е така заради множеството препятствия, които големите шампиони превъзмогват, за да се доберат до победата. А в спорта тази победа много рядко може просто да бъде подарена.

За една от състезателките в Париж обаче пътят е по-трънлив от обикновеното.

В неделя Синди Нгамба осигури първия медал в историята на олимпийските отбори на бежанците. Тя се класира на полуфинал на боксовия турнир за жени в категория до 75 кг. Това се случи след победа над французойката Давина Мишел.

По този начин Нгамба си гарантира минимум бронзов медал, но може да постигне и още по-добър резултат, ако надделее в полуфинала срещу Атейна Билон от Панама. Мачът е в четвъртък вечер.

„Това е лудост. Толкова съм благодарна, просто съм благодарна. Много съм щастлива и благодарна”, каза веднага след срещата Нгамба.

Нейният път до олимпийската мечта е труден и именно заради това успехът ѝ служи за вдъхновение.

Тя е родена на 7 септември 1998 г. в Камерун. Мести се във Великобритания, когато е на 11, заедно с чичо си. От този момент, в продължение на години, тя живее под постоянната заплаха да бъде депортирана.

Дълго време обаче тя самата не разбира това, защото се чувства сигурна и спокойна в новата си страна.

„Когато бях малка, бях много стеснителна. За пръв път чух за бокса, когато бях на 15“, разказва тя.

Спортът я привлича и тя се хвърля в него. Има и талант, който започва да ѝ отключва врати. Тогава се оказва, че има сериозен проблем с пребиването ѝ във Великобритания, за който тя дори не подозира.

„В последния ми ден в училище, когато ми потрябва виза, за да кандидатствам за колеж, разбрах, че нямам паспорт“, казва Нгамба.

Това отрязва пътя ѝ към много възможности, включително да замине да тренира в САЩ, което ѝ предлагат спонсори. Затруднен е и целият ѝ живот, защото не може да прави нещата, които правят всичките ѝ връстници, просто защото може да бъде арестувана на улицата във всеки момент.

„Когато бях дете, бях доведена нелегално и разбирам, че има хора, чиято работа е да отстраняват хора като мен. Когато бях дете обаче нямах идея какво се случва“, казва Нгамба.

Единственото, което ѝ остава да прави, е да тренира, защото в бокса вижда шанс за това да има нормален живот и да получи възможност да бъде приета в новата си страна. Дори и самите ѝ тренировки обаче са ограничени, отново за да не се рискува с депортирането ѝ.

Нормалното пребиваване продължава да ѝ убягва, а за това не помагат дори спазването на всички изисквания от страна на властите. Единствената ѝ опция остава получаването на бежански статут. Това обаче също се оказва огромно предизвикателство.

„За да стигна до този статут трябваше да мина през толкова много трудности с хората от службите за имигранти, вътрешното министерство, озовах се и в лагер за задържане“, казва Нгамба.

Най-тежко се оказва задържането и изпращането ѝ в лагер заедно с брат ѝ, когато е на 17 години. Тогава двамата са на редовна среща в офис на службата за имигранти в Болтън. Там обаче ги посрещат полицаи и властите решават да ги задържат и ги изпращат в лагер за задържане в Лондон.

По това време Нгамба вече е натрупала опит като състезателка и е печелила състезания на национално равнище.

„Тогава си мислех, че това е краят. Защото тук беше баща ми, семейството ми, братята и сестрите ми“, казва боксьорката.

Макар че престоява в лагера един ден, Нгамба разказва за срещите си с много хора. Някои жени ѝ разказват как от месеци и години стоят по лагери в очакване на документите си.

„Беше опасно за мен да се върна заради сексуалната ми ориентация. Когато кандидатствах за документи, можех да го използвам, за да се разкрия, но вместо това останах в килера“ [английският термин "closet case" се използва за хора с различна сексуална ориентация, които не я разкриват пред други].

В крайна сметка година по-късно, когато е на 18, тя най-накрая признава пред всички, че е лесбийка. Тогава адвокатът ѝ прави проверка на Камерун и разбира, че сексуалната ѝ ориентация се разглежда като престъпление там. Това автоматично означава, че Великобритания не може да я върне в африканската страна и властите склоняват да ѝ предоставят бежански статут.

Това слага край на постоянните драми и Нгамба се отдава изцяло на бокса и ученето.

Тя завършва криминалистика в университета в Болтън. Междувременно печели националната титла за аматьори при жените в три различни категории.

От дълго време тя тренира с олимпийския отбор на Великобритания и иска да защитава цветовете на Обединеното кралство. Такова е и желанието на федерацията.

Въпреки всичко обаче местните власти така ѝ не и издават паспорт, въпреки пълната ѝ адаптация и постиженията ѝ.

В крайна сметка през март 2024 г. тя печели олимпийска квота, а Международният олимпийски комитет (МОК) я допуска в отбора на бежанците.

Именно тя беше една от двете знаменоски на отбора по време на откриващата церемония в Париж.

Отборът на бежанците беше създаден през 2015 г. и за пръв път взе участие по време на Олимпиадата в Рио. Целта на този отбор е да се даде шанс на милионите хора по света, на които се налага да живеят далеч от домовете си и не са получили чуждо гражданство.

По данни на ООН към 2024 г. над 130 млн. души се намират извън родната си страна заради, в която пребивават постоянно заради страх от преследване на расов, религиозен, политически или социален принцип.

"Вярвам, че мога да постигна всичко, върху което се фокусирам, защото съм минала през толкова трудности, за да получа документите си", казва Нгамба.