"Половин век под земята". Алексей Жалов, който пише историята на българската спелеология

За целите на дипломната си работа студентът в Националната спортна академия Алексей Жалов остава 62 дни дълбоко под земята. От това през 70-те години излиза едно от първите сериозни изследвания на психологическите и физиологичните изменения у човека след продължителна изолация в пещера.

Страстта му към пещерите идва няколко години преди това - когато вуйчо му, който е зоолог, води 12-годишния Алексей в пещерата Духлата.

"Той запали искрата на откривателя, на изследователя, на колумбовеца у мен", каза Алексей Жалов пред Свободна Европа.

От тогава и до днес той е повече от "Половин век под земята". Така се казва и последната му книга, която излиза след дни под марката на издателство "Вaкон".

Тя е една от трите мемоарни и още няколко - специализирани, които вече има издадени Жалов. Той е автор и на множество статии и научни трудове, публикувани в специализирани издания в България и чужбина.

Алексей Жалов има и безспорен принос не само за пещерното дело, а и за историята на спелеологията в България. Той работи от десетилетия по този труд, който предстои да издаде.

"Съвременният пещерняк няма силно развито чувство за историзъм. Хората не знаят какво са правили други назад, а някои неща са много мотивиращи", каза Жалов.

Той има предвид екипировката и оборудването на пещерняците преди 50 години и сега. Ентусиазмът на първопроходците е много мотивиращ, каза Жалов.

Алманахът на българската спелеология също е под негово авторство, съставителство и редакция.

Издадените книги на Жалов

Алексей Жалов работи през целия си живот в ръководството на федерацията по спелеология. Това не е само административна работа, а предимно водене на курсове, експедиции по пещери, командировки. Така през годините преброява над 1000 пещери, които е изследвал - в България, Испания, Франция, Гърция, Виетнам, Китай, Куба, Албания.

Не на последно място Жалов е учител по пещерно дело и почетен член на пещерен клуб "Хеликтит". През него са минали поне три поколения пещерняци, а и до момента го канят от клуба да обучава новите курсисти или да провежда финалния им изпит.

След повече от 50 години по пещерите Жалов казва, че все още се учи. "Когато хобито ти стане професия, нещата са малко по-различни. Отне ми много време тези обувки да ми станат удобни. Учих се да бъда учител, учих се да бъда ръководител..."

След проучването на една от геоложките галерии край село Лакатник в Искърското дефиле

Алексей Жалов е откривател на няколко нови животински вида, дори един нов за науката бръмбар носи неговото име - Duvalius Paraduvalius Zhalovi.

В момента 70-годишният пещерняк се е заел да изследва пещерите на гръцкия полуостров Атон, никога неизследвани досега. Именно в една от тях е намерил още един нов животински вид - сляпа пещерна скаридка.

По инициатива на Жалов от 2011 г. започват експедициите на Атон и до момента са проучени над 240 пещери.

Иначе има да завършва още два големи проекта: книгата за историята на спелеологията в България, както и библиография на спелеологията в България.

Като тирамису. Как една скучновата пещера край Лакатник изненада посетителите си