38 235. Толкова предложения за промени в проектобюджета за 2025 г. внесе националистическата партия „Възраждане“.
Представителите ѝ казват, че това са съществени поправки. Но всъщност целта им е просто да блокират приемането на държавния бюджет за 2025 г. и работата на парламента. Според „Възраждане“ това е форма на протест срещу присъединяването на България към еврозоната.
Основна цел на сегашното правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепено от ДПС-Доган, е България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.
„Възраждане“ е против. Преди няколко седмици нейни представители и симпатизанти нападнаха сградата на европейското представителство в София. Запалиха входа ѝ, хвърляха по фасадата ѝ бомбички, яйца и червена боя, влязоха в сблъсъци с полицията.
Вижте също "Ще ви подпалим". Как МВР не чу заплахите на Костадинов за акцията на "Възраждане"Повечето партии в парламента осъдиха нападението.„Възраждане“ продължи протеста си с опити за блокиране на работата на Народното събрание.
Законопроектът за държавния бюджет беше приет на първо четене миналата сряда с гласовете на управляващите и на „ДПС – Ново начало“ на санкционирания за корупция Делян Пеевски. „Възраждане“ се опитваше да забави гласуването с процедурни хватки.
В петък лидерът ѝ Костадин Костадинов каза, че партията внася 38 325 предложения за промени преди второто четене на бюджета. Ако депутатите обсъждат всяко поотделно, работата им ще се проточи до безкрай. С други думи - опитът да се блокира парламентът този път ще е "по устав".
Въпросът е как останалите в парламента могат да противодействат. Това зависи най-вече от:
- председателя на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ);
- председателката на Народното събрание Наталия Киселова (БСП).
Те могат да заложат на процедури, с които депутатите да решат накуп да отхвърлят или изобщо да не разглеждат хилядите предложения. В действащия правилник за работа на парламента има механизми за това.
„Стига да има политическа воля в управляващите, а и в опозицията, има възможност да бъдат блокирани“, каза пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова - парламентарист, конституционалист и преподавател в Новия български университет.
Какво цели „Възраждане“
По време на обсъждането на бюджета на първо четене депутатите от „Възраждане“ се опитваха да забавят гласуването, като взаимно си правиха реплики и дуплики. В петък партията каза, че със своите над 38 хиляди предложения за промени преди второто четене продължава протеста си срещу еврото.
„Не кръпки, не 10-15-20 предложения, а 38 235 предложения“, каза Костадинов.
Той добави, че числото не е случайно. То съвпада с броя на страниците с подписи, които от „Възраждане“ бяха събрали за провеждане на референдум за запазване на българския лев.
През април 2023 г. партията внесе около 600 хиляди подписа за референдум с въпрос дали левът да остане единствената валута на България до 2043 г.
Парламентът отхвърли предложението, а депутатите от „Възраждане“ и ИТН (днес част от правителството) обжалваха това пред Конституционния съд (КС).
През февруари 2024 г. КС окончателно отхвърли референдума. От „Възраждане“ казаха, че това няма да попречи да настояват България да запази лева.
България е поела ангажимент да приеме еврото за своя валута още с договора си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Членството в еврозоната става, когато страната изпълни всички критерии за това. Приемането на бюджет за 2025 г. е ключово, тъй като България вече поиска оценка от ЕС дали отговаря на изискванията.
Според Михайлова със сегашните си предложения „Възраждане“ цели „блокиране работата на парламента и на държавата“.
На въпрос дали наистина това е целта, Костадинов каза, че „Възраждане“ упражнява „конституционното право на законодателна инициатива“.
Как реагираха другите партии
От партиите в управляващото мнозинство не се чуха реакции за акцията на „Възраждане“. Реагира опозицията.
В събота пред БНТ Надежда Йорданова от ПП-ДБ каза, че „поведението на „Възраждане“ е меко казано безотговорно“.
Санкционираният за корупция Пеевски също се изказа против действията на „Възраждане“. Той каза, че няма да допусне бюджетът да бъде блокиран и че е готов за промени в правилника за дейността на парламента за тази цел.
Вижте също Как подкрепата на Пеевски за бюджета доведе до конфликт в коалициятаСпоред Йорданова правилникът и сега „дава достатъчно инструментариум“ да се преодолеят опитите на „Възраждане“ да забави бюджета.
Какво може да направи парламентът
Михайлова също смята, че ситуацията с хилядите предложения на „Възраждане“ ще се разреши с механизмите в действащия правилник. Тя припомни, че при гласуването на закон за държавния бюджет се следи редакциите на второ четене да не нарушават макрорамката – т.е. общите показатели за приходи и разходи.
„Ако депутатите вземат процедурно решение още на ниво комисия, че няма да разглеждат предложения, които нарушават рамката, въобще няма да обсъждат предложенията на „Възраждане“, каза тя.
Пред Свободна Европа председателят на бюджетната комисия Делян Добрев каза, че смята да направи точно това, като подложи идеите на „Възраждане“ на гласуване за допустимост. Тази опция фигурира в правилника.
Според Михайлова това може да стане „в голяма група с едно гласуване“ или като предложенията се обединят в по-малки групи. Ако комисията реши анблок, че те са недопустими, това ще улесни процеса, когато бюджетът на второ четене в пленарната зала. Тогава от значение ще е поведението и на председателката на Народното събрание – Наталия Киселова от БСП.
Свободна Европа отправи въпроси до нея чрез пресцентъра на парламента, но още няма отговор.
Вижте също Разклаща ли се българското правителство„По същия начин [както в комисията] могат да откажат да го гледат и в пленарната зала“, каза Михайлова и добави, че за това ще има мнозинство и отвъд управляващите. Въпреки това тя очаква „опити за провокация“ от „Възраждане“ при гласуването.
Докъде е България по пътя към еврото
Правителството начело с Росен Желязков от ГЕРБ встъпи в длъжност през януари със заявката, че присъединяването към еврозоната е основната му цел.
Дълго време България имаше проблем с един от критериите за членство – този за ниска инфлация. В началото на 2025 г. този критерий вече се смяташе за изпълнен, но се появи проблем с друго условие – дефицитът да е под 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП). В началото на февруари новите управляващи алармираха, че в бюджета ще има много по-голяма „дупка“.
Тогава ПП-ДБ обвини кабинета, че опитва да саботира влизането в еврозоната. В крайна сметка се оказа, че данните за „дупката“ са неточни, и правителството внесе проектобюджет за 2025 г. с дефицит от 3%. После поиска и извънредни доклади от европейските институции, които да кажат дали България е готова да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. Те се очакват през юни.
Your browser doesn’t support HTML5
Как полицията се изненада от предизвестената агресия на „Възраждане“