"Дворцов преврат". Как ще се държи БСП в парламента след оставката на Нинова

От изборите насам в Българската социалистическа партия (БСП) текат промени. Приключи 8-годишното управление на Корнелия Нинова, при което партията загуби стотици хиляди гласове, а хора от близкото обкръжение на бившата лидерка започнаха да ѝ опонират.

Това се очакваше отдавна, след като БСП се сви първо до четвърта, а после и до пета политическа сила в Народното събрание (НС) при последните няколко вота. Не много отдавна тя беше втора по големина.

На 9 юни обаче БСП записа рекордно нисък резултат от едва 150 хиляди гласа. Нинова подаде оставка, а социалистите си избраха ново временно ръководство и започнаха да чертаят стратегия за поведението си в 50-ото НС.

Заради ниския си резултат БСП има много малко депутати - под 20 от 240. За сравнение, в 44-ото НС, излъчено след изборите през 2017 г., БСП имаше 80.

Сегашният парламент обаче като цяло е фрагментиран. Разделен е на 7 формации: ГЕРБ с 68 депутати, ДПС с 47, ПП-ДБ с 39, „Възраждане“ с 38, БСП с 18 - след като изключи близкия до Нинова депутат Калоян Методиев, „Има такъв народ“ (ИТН) с 16 и „Величие“ с 13.

За мнозинство от 121 гласа са нужни поне 3 от тях. Затова дори партии и коалиции с по-малка тежест могат да се окажат важни.

Може ли БСП да бъде една от тях и как ще се държи в парламента?

Ето отговорите.

Какво се случва на върха

Корнелия Нинова подаде оставка заради „катастрофалните резултати“ на БСП на изборите. Миналата събота се проведе Национален съвет (пленум) на партията, който взе няколко основни решения:

• досегашният заместник на Нинова Атанас Зафиров стана временен лидер до провеждането на нов избор през есента;
• Борислав Гуцанов беше избран за председател на парламентарната група;
• БСП реши да не подкрепи правителство с мандата на ГЕРБ или ДПС.

Вместо Гуцанов се очакваше Георги Свиленски да бъде избран за председател на групата в парламента. Той е много близък до Нинова и беше нейната номинация за поста.

Пленумът обаче реши друго. Зад Гуцанов се обединиха ключови лица на партията като избраният за евродепутат сега Кристиян Вигенин и Владимир Москов, както и Зафиров. Всички те досега бяха част от най-близкото обкръжение на Нинова.

Според анализаторите Страхил Делийски и Теодор Славев в партията тече „дворцов преврат“.

„Тези, които днес се самообявяват за лицата на промяната в БСП, довчера бяха хората, които твърдо стояха зад Нинова“, каза за Свободна Европа Делийски, политолог от Софийския университет.

По думите му има „някакво размърдване“, след като Нинова, която доскоро изглеждаше „бетонирана на върха“, вече е свалена оттам.

Знак за това беше и решението за изключване на Калоян Методиев от парламентарната група. Методиев стана депутат благодарение на Нинова, която влезе в НС от листата на БСП в Благоевград и така освободи място за него в София.

По думи на Гуцанов Методиев е лично предложен за кандидат от бившата лидерка. Преди това е бил неин съветник, а в началото на 2000-те години е председател на младежката структура на СДС - основния противник на БСП тогава.

Единственото предложение на Нинова, което пленумът прие, беше Драгомир Стойнев да бъде зам.-председател на НС от БСП.

От години в различни публикации се твърди, че той е близък до лидера на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.

Колко изгубиха социалистите

Нинова оглави БСП през 2016 г. и оттогава резултатите на партията падат. Ако на изборите за парламент през 2017 г. БСП имаше 955 490 гласа, на 9 юни подкрепата за нея се сви до 151 560 гласа.

Освен стотици хиляди гласове, БСП изгуби и много разпознаваеми фигури, които влязоха в конфликт с Нинова и бяха изключени от партията. В резултат се нароиха по-малки леви формации като коалиция „Левицата“ и „Солидарна България“, които допълнително раздробиха вота.

Нинова подаде оставка през 2019 г., но я оттегли. Отново подаде оставка след изборите през ноември 2021 г., но социалистите не я приеха.

Как ще се държи БСП в парламента

В парламента „БСП със сигурност ще се самопровъзгласи за опозиция“, казва Славев. Това вече се вижда от заявката ѝ да не подкрепя ГЕРБ и ДПС.

„Групата на партията е твърде малка, за да има амбиции за нещо различно“, добавя Славев.

За поведението ѝ в НС може да се съди по първото гласуване - това за председател на парламента. Това е важен момент, защото очертава възможните мнозинства.

В сряда и четвъртък депутатите направиха няколко опита да си изберат председател. Основните кандидати за поста бяха Рая Назарян от ГЕРБ (с подкрепата и на ДПС) и Петър Петров от „Възраждане“. БСП не подкрепи никоя кандидатура, не издигна и своя. В крайна сметка Назарян беше избрана за председателка на НС с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ИТН.

Славев казва, че въпреки това не е изключено БСП да подкрепя мнозинството, което евентуално ще се заформи. Очакванията са то да бъде между ГЕРБ, ДПС и ИТН. Още за това - след малко.

Има ли шанс да се раздели на две

Появиха се твърдения, че има възможност парламентарната група на БСП да се раздели на две заради случващото се в партията.

Малко вероятно е това да се случи формално, смятат анализаторите. По-скоро може да има вътрешно разцепление между „ниновисти“ и „антининовисти“, но то да бъде в рамките на една група, казва Делийски.

„Възможно е да гледаме БСП „на две скорости“, добавя Славев.

Това значи депутатите да не работят в единство и понякога да гласуват по различен начин.

Тази хипотеза е от значение, независимо от малкия брой депутати на групата. При някои решения в НС отделни гласове могат да се окажат решаващи, особено при липса на монолитно мнозинство.

Може ли да подкрепи кабинет на ГЕРБ

Формално БСП няма да подкрепи кабинет с мандат на ГЕРБ или ДПС, казват наблюдателите. Такова решение взе пленумът на партията.

„На този етап по-скоро ще се тръгне към вслушване в това решение“, казва Делийски.

Дори при вътрешно разделение на парламентарната група не се очаква част от нея да гласува за кабинет на ГЕРБ.

Има обаче и други начини, по които БСП би могла да подкрепи бъдещо мнозинство.

„Може да наблюдаваме странно поведение - излизане от пленарната зала, за да падне кворумът, и други парламентарни хватки, които да покажат колаборация“, казва Славев.

Той очаква подобни действия най-вече около ключови решения, които изискват повече от 121 гласа - например избор на членове на антикорупционната комисия и на Висшия съдебен съвет, за които след последните промени в Конституцията са нужни 2/3, а не само половината от гласовете в парламента.

Какво предстои за партията

Зафиров е само временен председател на БСП. Предстоят пълни избори за всички нейни структури - включително за лидер. Никой представител на БСП още не е казал със сигурност, че ще се кандидатира за този пост, включително самата Нинова.

Не е сигурно и дали тя има право да го направи, тъй като уставът на БСП забранява повече от 2 последователни пълни мандата.

Според Делийски има 3 възможни сценария за бъдещето на партията:

• „зануляване“ заради вътрешни междуособици;
• „овладяване“ от президента Румен Радев за негов евентуален политически проект;
• реформиране и консолидация с други леви организации.

Гуцанов вече даде знак, че БСП ще се опита да възстанови връзките си с президента Радев. Той беше избран за двата си мандата с подкрепата на социалистите, но имаше разногласия с Нинова.

Твърди се, че Радев може да оглави свой политически проект. Самият той каза в деня на изборите, че ако се правят „безпринципни коалиции“, появата на алтернатива ще бъде неизбежна. Обвързване с проект на Радев би било рисково за БСП, казва Славев.

Новото ръководство на партията вече изпрати призив за обединение и към „всички несправедливо изгонени“ от нея, както и към други леви партии и организации.

Не е задължително обединението на БСП с тях да подобри състоянието на партията, казва Славев.

Според него за излизането на БСП от черната дупка са нужни радикално нови политики и нови хора, които да ги налагат. В противен случай партията ще върви „към учебниците по история“.