Приоритет в Европа, но не и в България. Как държавата изолира иновативните бизнеси

Създаваш първата си софтуерна фирма, когато си в университета - още преди падането на комунистическия режим в България. Продължаваш със софтуерния бизнес през 90-те. Изграждаш компания с десетки милиони годишен оборот и стотици служители. Те създават продукт с висока добавена стойност, привличат чужди инвестиции и клиенти. Известен си като лидер в дигиталните и иновативни бизнеси не само в България, но и в Европа. Канят те да съветваш хората в Брюксел, които задават рамките за развитие на бизнесите в страните в Европейския съюз (ЕС).

За българската държава обаче експертизата и мнението ти не са желани.

Така изглежда ситуацията за предприемача Георги Брашнаров, изпълнителен директор на софтуерната компания Nemetchek Bulgaria.

Тя е част от Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), която обединява иновативните и високотехнологични фирми в страната.

На 29 януари 2025 г. Министерският съвет (МС) реши, че организацията няма място в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Там правителство, синдикати и работодатели обсъждат политики, свързани с доходи, данъци, бюджет.

Мотивът е, че БРАИТ "не отговаря на изискванията". Асоциацията е информирана само, че държавата не признава, че тя представлява около 2000 от общо 3000 компании, за които е представила пълномощни, че представлява. Според БРАИТ това се е случило нерегламентирано заради неистински пълномощни от фирми, използвани от други работодателски организации.

Една от засегнатите компании е Nemetchek Bulgaria.

Свободна Европа изпрати въпроси до МС, НСТС и Министерството на труда и социалната политика, което оценява документите за представителност на работодателските организации. Не получи отговори.

За капак историята идва в момент, в който България е лицето на сектора иновации в ЕС- чрез еврокомисаря си Екатерина Захариева. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви сектора за приоритетен за икономиката на ЕС.

„Следващия вторник съм поканен лично от Екатерина Захариева да бъда част от новата серия уъркшопи за повдигане на иновативността на целия континент. Аз трябва да отида там и да съветвам за неща, които Европа трябва да прави, а в собствената си държава всъщност ние не сме признати“, каза Брашнаров пред Свободна Европа.

Как се стигна дотук?

Стъпка назад - Какво е Национален съвет за тристранно сътрудничество?

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), известен още като „тристранката“, е орган, в който участват правителството, синдикатите и работодателски организации.

В него се обсъжда законодателството, свързано с доходи, осигуровки, бюджет, данъци, развитие на икономиката и др. Съветът има огромно влияние, а членовете му често упражняват това влияние за ключови решения за страната.

Например НСТС има решаваща роля при обсъждането на размера на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход. Тези решения засягат пряко всички работещи и в държавния, и в частния сектор, както и всички фирми в страната.

На 4 години съставът се преразглежда. Работодателските организации кандидатстват и доказват, че са национално представителни. Но членовете рядко се променят. В решенията на МС отпреди дни новините са две - отхвърлянето на БРАИТ и заличаването на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), който беше в НСТС досега.

През годините съветът е обвиняван в липса на прозрачност при вземане на решенията, в политически обвързаности на ключови фигури в него, както и в задкулисни договорки с правителството.

Изолирането на технологичните бизнеси

Не за първи път технологичният сектор на България е изключен от големия разговор с държавата за развитието на икономиката. БРАИТ кандидатства в НСТС и през 2021 г. и резултатът е същият. Технологията също.

За да стане една работодателска организация член на НСТС, трябва да покрие изисквания. Сред тях са в нея да членуват поне 1500 компании, с общо не по-малко от 50 000 служители на трудов договор, дейност в минимум 21 сектора от икономиката и представителство в поне 1/4 от общините в България.

В края на 2024 г. мандатът на НСТС изтича и БРАИТ кандидатства за новия състав. Подава документи, в които присъстват 2913 компании с общо 106 000 работни места, фирми от повече от 1/4 от общините и в 28 икономически дейности, казва Доброслав Димитров, председател на БРАИТ пред БНР. Изглежда изискванията да са покрити.

„Това, което видяхме като решение – магически са изчезнали 2/3 от нашите компании, от това, което сме подали, защото комисията твърди, че имаме 1100“, каза Димитров.

Комисията, за която говори, е в социалното министерство. Публични данни за нейния състав, процедурите, по които действа, решенията, които взима и мотивите за тях няма. От министерството, НСТС и МС не отговориха на въпросите на Свободна Европа по темата.

Димитров казва, че и самата БРАИТ не е получила пълни данни как се е оказало, че не отговаря на критериите за НСТС. Не е получен и доклад от решението.

От БРАИТ казват, че поне 300 от най-големите им компании членове, които са дали пълномощно на организацията да ги представлява, са се оказали в списъците и на други работодателски организации.

По думи на Димитров от комисията са коментирали, че не могат да разследват кое от пълномощните е легитимно.

По подобен начин членството на иновативните компании в НСТС е отхвърлено и през 2021 г. Тогава компаниите завеждат дело. И печелят. Решението на съда обаче се чака толкова дълго, че мандатът на НСТС вече е изтекъл.

Сред компаниите, които някой неупълномощен твърди, че представлява, е и Nemetchek Bulgaria.

„За моята компания ще си търся правата, стига да имам възможност да разбера кои са другите организации [които твърдят, че компанията ги е упълномощила - б.р.], бих си завел дела, защото това е неправомерно представяне“, казва Георги Брашнаров. Той определя непрозрачността на процеса като „меко казано смущаваща“.

Какъв е крайният резултат

Според Доброслав Димитров по-големият проблем в изолирането на БРАИТ от разговора с държавата е, че става дума за сектор, който по думите му представлява около 20% от БВП и сериозен процент от общия износ.

Това е и най-бързо развиващият се сектор страната, който по данни на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии отбелязва години наред двуцифрен ръст в приходите - например над 16 на сто за 2022 и 11 на сто за 2023 г.

Според Димитров желанието БРАИТ да участва самостоятелно в НСТС, а не през друга работодателска организация, не е въпрос на упорство.

„Просто не можеш да представляваш нещо, което не го разбираш. За съжаление и в държавата не се разбира какво означава високотехнологична икономика“, казва още той.

Според Георги Брашнаров това, че НСТС е отказал да включи иновативните бизнеси в състава си, няма да попречи на сектора да расте, но експертизата и знанията им са нужни на останалата част от бизнеса и на администрацията.

„Явно е, че сегашните играчи – правителство, профсъюзи и сегашни работодатели, не проявяват интерес, политически коректно казано, да приветстват новите, доказани бизнеси вътре“, казва още Брашнаров.

По думите му България има отлична основа и подготвени хора именно в сектора с иновациите, които могат да помогнат на цялата страна да се развива, а работата в такава среда е най-силната мотивация.

„Затова и никога не съм си мислел да напусна, защото ти си в средата на страшно можеща екосистема. На нея просто и трябва време да се самоорганизира и да дава още повече плодове”.