Защо Бойко Борисов не се радва на победата си

Той победи на изборите. Изпревари останалите с видима преднина, но няма да бъде кандидат за министър-председател, „за да успокоим възможностите за преговори“.

Той е трикратният министър-председател Бойко Борисов, чиято партия ГЕРБ спечели изборите с почти 25% подкрепа. Не знаем дали наистина има нужда от успокояване, все пак това е лично усещане. Факт обаче е позицията на почти всички партии, че няма да подкрепят правителство с премиер Бойко Борисов. Тази изолация е неизменна за него още от първите избори през април 2021 година, след които той се раздели с премиерския пост. Въпреки няколкото победи на ГЕРБ след това, в биографията на Борисов продължава да пише само „бивш премиер“.

Това няма да се промени и сега. Но има и още причини, които вгорчават победата на Борисов. На практика след 9 юни той има:

• По-малка тежест във властта;
• По-голяма зависимост от Делян Пеевски и ДПС;
• По-малко възможности да се оправдава с ПП-ДБ.

ГЕРБ продължава да губи гласове и да не може да спечели дори една трета от депутатите в Народното събрание. В това време ДПС стана втора политическа сила с рекорден брой народни представители и несравнимо нараснала тежест. А общият враг на ГЕРБ и ДПС беше толкова изтощен, че вече броят на депутатите му не е толкова важен за съставяне на правителство и няма как да е отново оправдание. Става дума за коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

Само тези три факта правят положението на Бойко Борисов по-трудно от преди.

Защо Борисов вече има по-малка тежест във властта

ГЕРБ за пореден път спечели изборите за Народно събрание, но на практика подкрепата за партията спада. Борисов получи само 530 хиляди гласа, което е най-слабото му представяне в историята. Дори през ноември 2021 година, когато „Продължаваме промяната“ спечели изборите и Кирил Петков стана министър-председател, ГЕРБ имаше почти 600 хиляди гласа.

Днес депутатите на ГЕРБ са 68, с един по-малко от миналия парламент. От години партията се движи в тези граници и не само че не може да надхвърли или доближи 100-те депутатски места от най-силните си години, но не може дори да се надява на една трета от мандатите. Това е важно, защото поне една трета от депутатите (80 от 240) имат властта да блокират всяко ключово назначение в регулатори или Висшия съдебен съвет, както и промени в конституцията. Разбира се, че вероятността всички останали да се обединят срещу ГЕРБ е почти никаква, но това не отменя математическия факт – Борисов няма блокираща квота.

На ГЕРБ се полага първият мандат за съставяне на правителство и като победители те имат отговорността да предложат как да се състави кабинет. Вече го направиха – ще преговарят с другите за „експертен кабинет“ с ключови министри и премиер от ГЕРБ, който обаче не е Борисов. Разпределението на мандатите показва, че партията трябва да убеди поне още две формации да подкрепят правителството.

Как зависимостта от Делян Пеевски и ДПС става по-голяма

Докато ГЕРБ има исторически най-ниската подкрепа като брой избиратели, то Движението за права и свободи (ДПС) отбелязва исторически рекорд като брой места в парламента. Партията на санкционирания от САЩ и Великобритания за корупция Делян Пеевски има 47 депутати. През 2001 г. те бяха 21, през 2017 г. бяха 27, за да започнат след това да растат от избори на избори. Това се получава, когато приблизително постоянна група от малко над 300 хиляди избиратели винаги гласуват, а в това време общата избирателна активност в страната са сгромолясва. Така относителната тежест на ДПС нарасна и днес партията е втора политическа сила.

ГЕРБ не може да направи правителство без тези 47 депутати на Пеевски. Без всяка друга партия може, но без ДПС не може – въпрос на аритметика. Прозападната реформистка коалиция ПП-ДБ (39 депутати) вече каза, че ще остане в опозиция. Проруската „Възраждане“ (38) също остава в опозиция. Останалите партии са толкова малки, че дори и всичките да подкрепят под някаква форма правителство на ГЕРБ, това няма да е достатъчно. Общо БСП, „Има такъв народ“ и „Величие“ имат 48 депутати, а ГЕРБ имат 68 – сборът е 116, а за мнозинство трябват 121. Тези числа правят ДПС задължителна част от правителството.

От една страна, това е естествено, защото ГЕРБ и ДПС нямат сериозни идейни различия и действаха в синхрон в последните години, когато заедно атакуваха ПП-ДБ, заедно поемаха ангажименти пред избирателите. Пеевски дори демонстрира нетърпение:

„Г-н Борисов, очаквам покана от вас и към всички евроатлантически лидери, за започването на разговор за бъдещето на Родината ни“, каза лидерът на ДПС още преди окончателните резултати да са публикувани.

Борисов обаче демонстрира нежелание да се обвърже с ДПС и Пеевски, въпреки че лидерите на ПП-ДБ говорят за това обвързване като за факт. "Имаш среща с Бойко Борисов, а те посреща Делян Пеевски", каза бившият премиер Николай Денков. „Там става дума за заложническа криза“, каза подалият оставка лидер на „Да, България“ Христо Иванов.

Единствената добра новина за Борисов в тази история е, че ГЕРБ и ДПС заедно не успяха да достигнат мнозинство от 121 депутати. Тогава щеше да е съвсем трудно да обясни защо не иска да направи правителство с Пеевски.

Няма вече кой друг да е виновен

Третото място на ПП-ДБ също не е повод за радост за Борисов. Поне по три причини - първо, конституцията не задължава президента да им даде мандат за правителство. Това ги освобождава от отговорността на първите двама – ГЕРБ и ДПС. Второ, ПП-ДБ изгубиха повече от половината си избиратели и това прави оставането им в опозиция съвсем естествено. Трето, някои от лидерите на ПП-ДБ обясниха срива именно с това, че работиха заедно с Борисов и Пеевски, които техните избиратели виждат като символи на корупцията. Затова сега ПП-ДБ казва, че няма под никаква форма да преговаря с ГЕРБ и ДПС, докато начело са Борисов и Пеевски.

Отговорността за това дали ще има правителство е върху плещите на големите партии, с чиито гласове може да бъде избрано такова. Миналия път Борисов прехвърли върху ПП-ДБ отговорността за предсрочните избори и ги обвини, че са искали още власт. ПП-ДБ пък обвиниха Борисов за поредните избори, защото е искал да намали влиянието им и да не се съобразява повече с настояванията им за реформи.

Днес Борисов е точно там, накъдето последователно вървеше в последните години. Не знаем дали точно така си е представял крайната дестинация, но тя видимо не му харесва. Той има по-малка тежест във властта, зависимостта му от Пеевски и ДПС става по-голяма и вече няма с кого да се оправдава – или ще направи правителство, или ще изпрати България на седмите избори в последните 3 години.