"Г-н Борисов иска да се включи по телефона". Как се получава достъп до ефира на мига

Пускате телевизора и гледате интервю. Водещите съобщават, че то ще е с един политик, който е част от управляващото мнозинство. В хода на разговора обаче за изненада и на госта, и на водещите в студиото, по телефон се включва друг политик, който иска да каже нещо. Това се случва, макар че гледната му точка вече е изложена пред медиите и е представена от водещите.

В едно такова интервю министър се включва по телефона, за да отговори на политически лидер от партия, с чиято подкрепа е получил поста. В друго интервю се включва депутат, а малко по-късно водещият се учудва, че допуснатият до ефир политик все още е на телефонната линия и отново се намесва в разговора.

Ако зрителят изобщо получи някакво обяснение за това, то звучи най-общо така - че се дава право на отговор с цел „изясняване на фактите“.

Така протекоха няколко интервюта в най-гледаното време на най-големите телевизии в България в рамките само на последните няколко дни. Във всичките случаи политиците, които изведнъж се включват в ефир, са от една и съща партия - ГЕРБ, или пък защитават нейните позиции.

Скрито за публиката остава как се случва това. Зрителите нe знаят:

• кой и на кого звъни, за да се получи спешно ефир?
• кой е телефонният номер за тези включвания?
• кой взима решението за прекъсване на предаването?
• могат ли и други политици да ползват тази услуга?
• на какви правила се подчинява тази практика?

А тази практика не е нова. Подобни включвания бяха "запазена марка" най-вече на лидера на ГЕРБ и дългогодишен премиер Бойко Борисов, който заемаше най-овластения пост в държавата с кратки прекъсвания от 2009 до 2021 година.

Днес Борисов не е премиер, а народен представител. Партията му подкрепя съвместно правителство с "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). Предстои премиерът Николай Денков, който е от ПП-ДБ, да бъде заменен на поста от външната министърка Мария Габриел, която е от ГЕРБ, както предвижда споразумението за управление. ДПС също подкрепя правителството, но официално не участва в него.

В тази ситуация позабравената практика на извънредни включвания в ефир се върна отново. Всичко това се случва и на фона на дългогодишните обвинения за силно влияние на ГЕРБ и ДПС в медиите. Именно по време на управлението на ГЕРБ България се срина в индекса за свобода на медиите, публикуван всяка година от "Репортери без граници".

Бившият председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) и университетски преподавател доц. Георги Лозанов казва, че при тези включвания се размива границата между управление и опозиция, което идва от двойствената позиция на ГЕРБ - хем подкрепят кабинета, хем не спират да го атакуват.

„Проблемът има две страни. Дали подобно мнение [на обратната страна] липсва в съдържанието на предаването - тогава има логика то да се чуе, но това не бива да става като изненада за събеседника, защото това вече е форма на натиск“, казва Лозанов пред Свободна Европа.

Включванията обаче по правило са изненадващи за основния събеседник.

Дългогодишната водеща на сутрешните блокове на бТВ и Нова телевизия Анна Цолова казва, че подобна практика не отговаря на професионалните стандарти. Според нея водещите се оказват в “небрано лозе” и изглежда, че не са в позиция да откажат включването.

“Това не е професионална практика - кой-когато поиска да се включва в ефир. Освен ако не се случва нещо наистина извънредно, но това минава през редакционното решение на отговорния редактор за ефира”, казва тя пред Свободна Европа.

Попитахме всички замесени защо зачестяват случаите на включване на политици в чуждо интервю, какъв е общият механизъм и има ли проблем за зрителите.

Свободна Европа изпрати въпроси до политическа партия ГЕРБ, както и до бТВ, БНТ и Нова телевизия, но получи отговор само от ГЕРБ* и Нова телевизия.

От партията отговориха, че включванията в ефир не са комуникационна стратегия, а "реакция, която цели да внесе уточнения по определени твърдения на представители на другия партии или на кабинета".

От пресцентъра на ГЕРБ уточниха, че за включване в ефир "комуникацията протича по обичайния ред - продуцент на предаването - пресцентър на ГЕРБ".*

"Сигурно имате реплика"

Първият подобен случай дойде в края но ноември, когато един от лидерите на ПП-ДБ Кирил Петков гостува в сутрешния блок на Нова телевизия. Той коментира поисканата от парламентарната му група оставка на вътрешния министър Калин Стоянов. Това се случи дни след протеста на футболни запалянковци срещу Българския футболен съюз (БФС) в центъра на София, по време на който се стигна до сблъсъци, прояви на полицейско насилие и други нарушения от служители на МВР.

Вътрешният министър Стоянов беше защитен от ГЕРБ и ДПС, а по-късно ПП-ДБ казаха, че той е предложен за правителството именно от ГЕРБ.

По време на интервюто с Кирил Петков водещите от Нова излагат позицията на Стоянов, а само два дни по-рано в същата телевизия той вече е дал подробно интервю, в което отправя критики и обвинения към Петков. Тогава извънредно телефонно включване няма.

Когато обаче Петков е гост в същата телевизия, вече има извънредно включване от Стоянов. То става само с една реплика от водещите - че от думите на Петков вече „има реакция“ и следва включване в ефир. Водещите не питат Петков дали е съгласен на това, но той не възразява.

„Сигурно имате реплика към нещо от това, което Кирил Петков каза“, казва една от водещите, Мирослава Иванова.

Следва размяна на реплики, в които се повтарят тези, които вече са изказвани публично и са повторени по-рано в предаването.

Свободна Европа изпрати въпроси до Нова телевизия за това кой осъществява връзката, за да се получи включването в ефир, кой взема решението за прекъсване на планираната програма, дали подобно нещо се уговаря предварително и дали медията оценява това като добра журналистическа практика.

От Нова телевизия отговориха следното:

„Изясняването на факти и обстоятелства и даването на право на отговор е задължителна журналистическа практика, към която се придържаме. При възможност излагането на различните гледни точки се случва в рамките на разговора. Конкретните решения се взимат от изпълнителния продуцент на съответната програма“.

„Няма да приключваме“

Другите две интервюта са от началото на декември по бТВ. Първото е на един от лидерите на ПП-ДБ Христо Иванов, а второто е на здравния министър Христо Хинков.

В първото без предупреждение се включи Бойко Борисов, а във второто се включи председателят на здравната комисия Костадин Ангелов от ГЕРБ. Отново без предупреждение.

И за двете включвания водещите в студиото попитаха събеседниците си дали са съгласни и те се съгласиха. Преди това водещите подробно бяха разяснили контекста и различните позиции на двете страни.

Двете интервюта дойдоха след последния сблъсък между ПП-ДБ и ГЕРБ, след като Хинков освободи директора на „Пирогов“ Валентин Димитров от поста му.

12 минути след началото на интервюто на Христо Иванов Борисов взе думата под претекст, че се обажда, „за да подкрепи“ твърденията на Иванов. За зрителите това не прозвуча като „право на отговор“ или представяне на „друга гледна точка”.

След няколко минути в ефира, в които Бойко Борисов говори по няколко теми и каза неща, които вече е изказвал, водещата Цветанка Ризова се опита да прекъсне включването на лидера на ГЕРБ, но той каза, че „няма да приключваме“.

Само два дни по-късно в сходна ситуация се озова здравният министър Хинков, този път по време на сутрешния блок на телевизията. Неговото интервю беше прекъснато от Костадин Ангелов, който също като Борисов каза неща, които вече беше казвал пред други медии. След няколко минути на Ангелов в ефир водещите се учудиха, че той още е на живо по телефона.

„Вие още ли сте на линия, проф. Ангелов?“, попита изненадано една от водещите, Мария Цънцарова.

БНТ също не прави изключение от подобно поведение. През април, непосредствено след последните парламентарни избори, когато ГЕРБ и ПП-ДБ още бяха противници и спореха за сформиране на ново правителство, Атанас Атанасов от ДБ даде интервю за телевизията.

Тогава, по думите на водещия без предварителна уговорка, в ефир поиска да се включи депутатът Тома Биков от ГЕРБ. Макар, че Атанасов отказа на водещия Георги Любенов, Биков все пак беше допуснат да говори.

Свободна Европа изпрати въпроси до пресцентъра на ГЕРБ, бТВ и БНТ, но до публикуването на материала не получихме отговори.

Има ли проблем

Всички тези интервюта идват на фона на дългогодишните обвинения към ГЕРБ и ДПС за голямо влияние в медиите, включително и в трите най-големи телевизии. Те идват и след десетилетие на срив на България в класациите за свобода на словото, които съвпаднаха с управлението на ГЕРБ.

Последният повод за въпроси относно влиянието на партията на Борисов в медиите, беше избирането на дългогодишния водещ и шеф на новините на бТВ Антон Хекимян за кандидат за кмет на партията в София. Тогава той за няколко дни се превърна от неутрален журналист в острие на политическата партия. Хекимян остана трети на изборите.

През 2019 г. Нова телевизия беше купена от бизнесмена Кирил Домусчиев, който не е крил близките си отношения с Бойко Борисов. Тогава водещи журналисти напуснаха медията или бяха уволнени, а самата сделка стана след спорно решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

В БНТ с изтекъл мандат продължава да управлява Емил Кошлуков, който преди това беше важна част от свързваните със санкционирания от САЩ за корупция депутат от ДПС Делян Пеевски ТВ7 и Канал 3.

Днес ГЕРБ и ДПС са заедно в управлението с “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ), но трите партии постоянно се конфронтират публично.

Според доц. Георги Лозанов това размиване оставя много широка възможността да се правят интерпретации кой е на власт и кой в опозиция, което затруднява журналистите.

„Не е като да има едни на власт и едни в опозиция. И ако тогава властта е в комфорт, а опозицията в дискомфорт, е ясно, че това са завладени медии”, казва той и добавя, че макар и да са на власт - ПП-ДБ нямат достатъчно достъп до медиите в ролята си на управляващи.

Анна Цолова казва, че назад във времето водещите по длъжностна характеристика са били и автори в сутрешните блокове и предаванията, което означава, че те имат последно мнение за всичко в ефира и не могат да бъдат изненадани от нечие включване в него. Днес не е така, констатира журналистката. Според нея практиката на подобни включвания няма общо с даването на право на отговор, с което се оправдава, а прилича на "събеседник по поискване"

„Даването на право на отговор се иска и се дава по надлежния ред. Това не се случва в рамките на минутите, в които се провежда интервюто с човека, който е предизвикал евентуалното искане на някакво право на отговор“, казва Цолова.

Тя добави, че видимо ефирът продължава да се доминира от гледната точка на ГЕРБ и ДПС, представена или от техни политици, или коментатори, които се "водят независими".

*Отговорите на партия ГЕРБ бяха добавени след първоначалното публикуване на текста.