"Той предпочете избори". Какво казва Борисов с предложението си за кабинет

Заявка за нови избори и отказ да се търси официално подкрепа. Така политолози разчетоха посланието, което ГЕРБ излъчи с предложения в понеделник състав на правителство.

В понеделник сутринта президентът Румен Радев връчи първия мандат за съставяне на правителство на победителя от парламентарните избори от 9 юни - ГЕРБ. Взе го кандидат-премиерът Росен Желязков. Не последваха обичайните преговори за подкрепа, а изненадващо мандатът беше върнат изпълнен веднага, макар партията да не знае дали ще събере достатъчно гласове, за да бъде избран кабинетът от Народното събрание (НС).

Сред парламентарните сили "Има такъв народ" (ИТН) и "Величие" дадоха заявка, че могат да подкрепят експертен или програмен кабинет. Предложеният от ГЕРБ състав обаче не предлага нито едно от двете. Почти всички номинирани за министри са ярки партийни имена.

След имената, прочетени от Желязков, има бивши министри на ГЕРБ, както и служебни министри от кабинета на Димитър Главчев.

"Няма как да мине правителство с 68 депутати, правителство на малцинството. Това противоречи на всякаква логика, най-малкото защото досега не видяхме разговор за програма, нито за конкретни политики", казва доц. Милен Любенов, преподавател в Софийския университет (СУ).

Политологът Даниел Смилов, също от СУ, подкрепя това мнение и добавя, че не са проведени дори формални разговори в рамките на първия мандат.

По правило след връчването на мандат за кабинет кандидат-премиерът и излъчилата го партия разполагат със 7-дневен срок, в който могат да провеждат разговори за подкрепа или съставяне на коалиционно правителство. ГЕРБ обаче не се възползва от това време.

Според Смилов и Любенов от това могат да се направят два основни извода:

• вероятно се очакват нови избори;
• не са положени никакви усилия, за да се сформира мнозинство.

Ще има ли кабинет

И Даниел Смилов, и Милен Любенов са на мнение, че предложението за кабинет на ГЕРБ няма да получи подкрепата на останалите партии в парламента.

"Това предложение е направено по начин, по който да бъде отхвърлено", казва доц. Любенов. Според него то напомня на проектокабинета на проф. Николай Габровкси, който беше предложен от ГЕРБ през декември 2022 г., два месеца след изборите на 2 октомври.

Тогава предложеното правителство беше подкрепено от ГЕРБ, ДПС и "Български възход". Осем депутати обаче не достигнаха то да бъде избрано.

Даниел Смилов допуска още една възможност - кабинетът да бъде избран с помощта на парламентарен трик, например част от депутатите да не влязат в пленарната зала, за да се намали броят на гласовете, нужни, за да се избере правителство.

"По този начин такъв кабинет би могъл да мине, но тогава Борисов ще може да каже, че все пак сам си е редил министрите, не е поел някаква такава странна договорка", смята Смилов. Според него обаче този вариант е по-малко вероятен.

В момента ГЕРБ има 68 депутати. Втората политически сила - ДПС, вече призова за "евроатлантическо правителство" с мандата на ГЕРБ. Макар тя все още не е казала дали ще подкрепи предложения състав на кабинет с премиер Росен Желязков, дори и с нейна подкрепа, гласовете биха били 114 от нужни минимум 121, ако всички 240 депутати са в залата при гласуването.

Самият Бойко Борисов сам допусна възможност за използване на "трикове" по-рано в понеделник. Той каза, че ако правителството бъде избрано така, "то ще има много кратък живот – ще свърши 3 – 4 неща и ще отидем на избори".

В случай че кабинетът на ГЕРБ бъде избран, доц. Любенов смята, че партията "пак ще бъде заложник на ДПС и на едно крехко мнозинство, което може да бъде свалено по всяко време".

Откъде може да дойде подкрепа

Преди предложението за кабинет да бъде направено, партия "Има такъв народ" (ИТН) съобщи, че не би подкрепила правителство с първия или с втория мандат, съответно на ГЕРБ и ДПС. Въпреки това поиска съставянето на "експертен кабинет".

Смилов определя предложението за кабинет, домининиран от партийни лица на ГЕРБ, като заявление, че Борисов не иска да се съобрази с ИТН и не търси официално тяхната подкрепа.

"Той очевидно няма да разчита на гласове от тях, поне официално", казва той.

След изборите най-малката партия в парламента "Величие" също каза, че няма да подкрепи правителство с първия мандат. Впоследствие партията поиска "програмно правителство".

"Въпреки че има много неясноти около тази формация, не виждам политическа логика да подкрепят правителство изцяло на ГЕРБ с толкова ярък политически състав", казва доц. Любенов.

В профила на основателя на "Величие" Ивелин Михайлов в X в понеделник беше публикуван призив депутатите от партията да подкрепят предложението за кабинет. По-късно Михайлов съобщи, че профилът му е бил хакнат и посъветва народните представители да не гласуват в подкрепа на ГЕРБ.

Той допусна обаче, че има депутати на "Величие", които имат "договорка със старата власт".

Според Смилов единственият начин кабинетът на Росен Желязков да бъде приет е именно да получи единични гласове от различни партии. Той предполага, че една от тях може да бъде "Величие".

Досега "Възраждане", "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и БСП съобщиха, че няма да подкрепят правителство с първия мандат.

Според доц. Любенов обаче на този етап подкрепата на ДПС за такова правителство също не е гарантирана.

"Не съм сигурен каква ще бъде реакцията на ДПС. Те винаги са твърдели, че са системна партия, която се уповава на здрава политическа логика. Тоест ако има здрава политическа логика, правителство се прави с разговори – за подкрепа, програма, министри. Нищо такова не видяхме."

Служебните министри

В предложения от ГЕРБ кабинет освен ярки партийни лица има и няколко, които досега бяха служебни министри в кабинета на Димитър Главчев. Макар Борисов да отрича да е свързан с него, присъствието на седем служебни министри в предложения от партията му кабинет, говори за обратното.

"Няма никаква изненада в това отношение. Може да е израз на желание за някаква приемственост в политиките", казва Смилов и добавя - "важното тук е, че това са хора, които имат доверието на ГЕРБ".

За доц. Любенов също е очевидно, че това са близки до ГЕРБ хора.

Служебният министър Димитър Главчев е бивш депутат от ГЕРБ. Преди да заеме поста на министър-председател, той беше шеф на Сметната палата.

Избирането му за служебен премиер дойде след промени в Конституцията, които задължават президента Румен Радев да избира служебен премиер само от определен кръг от хора, заемащи високи държавни длъжности.

"Летим" ли към избори

"Борисов имаше възможност да работи с правителство, което функционираше, но той предпочете избори, сега виждаме, че ще предпочете още едни избори", казва Смилов.

През 2023 г. след постигане на "джентълменско споразумение" ГЕРБ подкрепи ПП-ДБ в създаването на ротационния кабинет "Денков-Габриел". Той обаче се разпадна през март, след като бившият премиер Николай Денков подаде оставка - както предвиждаше договорката 9 месеца по-рано, но Мария Габриел не зае поста му - партиите не се разбраха и ГЕРБ и ДПС оттеглиха подкрепата си, а Габриел - номинацията си за премиер.

Доц. Любенов казва, че със сегашното си предложение ГЕРБ не изпълнява мотива, с който партията не осъществи ротацията - че иска пропорционално представителство на споделена отговорност.

"[Борисов] прави едно упражнение, за да не понесе отговорността, че не е опитал", казва доц. Любенов.

За последните три години, в които избори за парламент се проведоха шест пъти, ГЕРБ нито веднъж не реализира мандата си, макар да победи четири пъти.

И двамата политолози смятат, че в крайна сметка отново ще се стигне до предсрочни парламентарни избори. Според Любенов това ще доведе до още по-ниска избирателна активност и по-фрагментиран парламент.