Парламентът прие процедурни правила за избор на шефовете на Българската народна банка (БНБ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Сметната палата.
Мандатите на управителите на трите институции са изтекли от дълго време. Подобна е ситуацията и в множество други регулаторни органи.
Една от целите, които формациите, подкрепили правителството на Николай Денков - „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ППДБ) и ГЕРБ-СДС, си поставиха, беше избирането на нови шефове на всички регулатори.
Във всички гласувания в петък не участваха представителите ППДБ, които отказаха да влязат в пленарна зала и обвиниха ГЕРБ, че участват в скрити мнозинства с ДПС и „Възраждане“.
Процедурата за БНБ
Депутатите гласуваха, че предложенията за кандидати за управител на БНБ ще се правят от всяка от парламентарните групи. Те ще се внасят във финансова комисия. За това отделните групи ще разполагат със следващите 14 дни. След изтичането на този срок ще започнат и изслушванията на номинираните, които ще се случват в комисията и парламента.
Всички кандидати ще бъдат проверявани за принадлежност към бившата Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА).
Кандидатът ще се смята за избран, ако получи повече от половината гласове на депутатите в зала. Ако това е валидно за повече от един кандидат, то победител ще бъде този, който е събрал повече гласове от другия.
Предложените правила бяха подкрепени от 89 депутати, 41 бяха „против“, а 24 се въздържаха.
Мандатът на настоящия управител на БНБ Димитър Радев изтече през юли 2021 г. Той беше избран през 2015 г. по предложение на ГЕРБ с гласовете на Реформаторския блок, АБВ, БДЦ и част от ДПС.
Опит за избиране на нов шеф на банката имаше през 2022 г., когато на власт беше кабинетът „Петков“. Тогава се стигна до сблъсък между коалиционните партньори ПП и „Има такъв народ“, а в крайна сметка до избор не се стигна.
БНБ упражнява банков надзор и може да регулира дейността на търговските банки. Тя има правомощия по отношение на паричната политика на страната. Управителят ръководи и контролира дейността на БНБ. Той се избира от Народното събрание и е с мандат шест години.
Вижте също Защо фалират банки в България? Решението от Страсбург и ненаучените уроциПроцедурата за Сметната палата
Процедурата за избор на шеф на Сметната палата бяха същите като тези за шеф на БНБ, а единствената разлика беше срокът за внасяне на кандидатури, който е седемдневен.
В подкрепа на правилата гласуваха ГЕРБ, БСП и ДПС. „Възраждане“ бяха „против“, а ИТН бяха „против“ или се въздържаха.
Стартирането на процедурата идва ден, след като Конституционният съд (КС) единодушно обяви за противоконституционно решението на предишния парламент да освободи Цветан Цветков като председател на институцията.
Той беше освободен от поста на 20 януари по предложение на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и "Български възход", само ден след като беше изслушан в парламентарната комисия по случая Нексо. Това се случи, въпреки че тогава мандатът му вече беше изтекъл.
Решението беше аргументирано с недостатъчни действия по проверката на даренията от служители на разследваната криптобанка за „Демократична България“ (ДБ). Сред останалите мотиви бяха забавяне на одитни доклади и засекретен доклад за дейността на държавната компания “Монтажи”.
Вижте също Има данни за престъпления при ремонтите на язовири. Бившият шеф на Сметната палата Цветан Цветков пред Свободна ЕвропаПроцедурата за НЗОК
Народните представителите определиха петдневен срок за внасяне на предложения за управител на здравната каса. Впоследствие ще се пристъпи към обсъждане на кандидатурите в комисията по здравеопазване, а гласуването ще става по механизма, по който се избират и шефовете на БНБ и Сметната палата.
Правилата бяха съобразени с решението на парламента от 13 януари, с което мандатът на проф. д-р Петко Салчев беше предсрочно прекратен. По закон народните представители трябва да излъчат нов управител на касата в шестмесечен срок.
Решението получи подкрепата на 128 народни представители, шестима гласуваха „против“, а 21 се въздържаха.
Вижте също Червена лампа. Виждат ли партиите истинските проблеми в здравеопазването