Блокирани гари и сблъсъци с полицията. Защо хиляди протестират в Белград

Демонстранти блокират линиите на главната жп гара в Белград в знак на протест срещу план на правителството на Сърбия за рестартиране на литиева мина на англо-австралийската компания Рио Тинто, 10 август 2024 г.

Полицията в сръбската столица Белград влезе в сблъсъци с протестиращи, блокирали две железопътни гари в града, за да освободи линиите от няколко десетки демонстранти. Те блокираха гарите Прокоп и Нови Белград в знак на протест срещу възобновените планове на сръбското правителство за добив на литий.

Подобно масово недоволство имаше в Сърбия в края на 2021 г. След протести в различни градове на страната в началото на 2022 г. правителството реши да се откаже от намеренията си да позволи добива на литий.

Вижте също Какво ще прави Брюксел, след като Унгария даде лесен достъп на руснаци до ЕС

Блокадите на жп линиите в ранните часове на неделя бяха предшествани от многохилядна демонстрация в Белград в събота. По оценка на сръбското вътрешно министерство в нея са се включили между 24 хиляди и 27 хиляди души.

Повод за масовото недоволство стана проект за добив на литий на англо-австралийския металургичен и минен гигант Рио Тинто в Ядар, Западна Сърбия. Основните притеснения на протестиращите са свързани с евентуалната опасност от екологично замърсяване.

След края на масовия протест в събота две групи решиха да блокират движението на влакове през двете гари в Белград. Около 5.30 часа сутринта в неделя сили за борба с безредиците на местната полиция с помощта на щитове са разпръснали блокадите, предаде агенция Бета.

От Министерството на вътрешните работи съобщиха, че е възстановено движението по жп линиите, нарушено от протестите. От министерството предупредиха, че ще бъдат повдигнати обвинения срещу отговорните за блокадите.

Многохилядният протест в Белград срещу добива на литий, 10 август 2024 г.

Златко Коканович, активист и един от организаторите на протеста, каза на 10 август, че ще има още митинги в други градове в Сърбия.

През 2022 г. сръбското правителство отхвърли проекта в резултат на масови обществени протести на фона на опасения относно въздействието му върху околната среда. На 16 юли обаче Конституционният съд на Сърбия реши, че спирането на проекта е противоконституционно.

Три дни след това решение в Белград се проведе среща на върха за критичните суровини, където беше подписан меморандум за разбирателство между Европейския съюз (ЕС) и сръбското правителство. Той предвижда "стратегическо партньорство" за устойчиви суровини, вериги за доставка на батерии и електрически превозни средства.

Германският канцлер Олаф Шолц каза, че добивът на литий, ключов компонент в батериите за електрически превозни средства и мобилни устройства, е необходим, за да може Европа "да остане суверенна в променящия се свят и да не бъде зависима от другите".

Протестиращите блокират жп линии в Белград, 10 август 2024 г.

Шолц обеща, че добивът ще се извършва "в съответствие с най-високите стандарти за опазване на околната среда и Германия ще помогне в това".

В неделя сръбският президент Александър Вучич обвини опозицията в организиране на "цветна революция" срещу него, предаде БГНЕС.

"Това е част от хибриден процес за извършване на различни цветни революции. Мислите, че сте изненадали някого с това, което сте направили, ние осигурихме ред без никакво насилие", обърна се Вучич към опозицията.

Два дни по-рано сръбският президент заяви, че е получил информация от руските служби за сигурност, че "в Сърбия се подготвят безредици и опит за държавен преврат".

Вижте също Ядрена енергия и геополитика. Кого ще избере Сърбия - Китай, Русия или Запада