"Хитрост". Ще има ли балкански Шенген

"Мини", "балкански", "тристранен" Шенген - това са няколко имена на една идея, която през последните дни се обсъжда все повече от политиците.

Става дума за споразумение за премахване на граничния контрол на сухопътните граници между Румъния, България и Гърция. Предложението дойде в края на януари от българския депутат Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ и няколко румънски и гръцки евродепутати.

Идеята не е нова, но стана актуална, след като в края на миналата година България и Румъния бяха приети в Шенгенското пространство, но граничните проверки отпадат само по отношение на въздушния и морския транспорт.

Единствено Австрия се противопостави на премахването и на контрола по сухопътните граници на България и Румъния, но решенията за разширяване на Шенген се взимат с консенсус. Виена поиска още действия за намаляване на броя на мигрантите в Западна Европа.

Евентуално създаване на регионална зона без граничен контрол с Гърция би имало своите предимства, но изглежда трудно осъществимо. Според премиера на България Николай Денков подобно решение може да влезе в противоречие с европейските правила.

Според експерти би било по-добре България и Румъния да се съсредоточат върху голямата цел - пълно отпадане на граничния контрол за двете страни в целия Шенген.

Подобна позиция заема и Министерството на външните работи на Гърция в свое писмо в отговор до депутатите, което Свободна Европа получи.

Защо го предлагат

В свое писмо от края на януари Лорер, румънските евродепутати Дачиан Чолош и Влад Георге и гръцкият евродепутат Георгиос Кирцос предлагат на гръцкия министър на имиграцията и убежищата Димитрис Кайридис да повдигне темата за регионален Шенген по време на неформалната среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС на 26 януари в Брюксел. Според източници на "Капитал" това не се е случило.

В писмото си депутатите посочват няколко аргумента, включително, че Европейската комисия (ЕК) и Европейският парламент (ЕП) подкрепят пълното присъединяване на България и Румъния към Шенген.

Обяснено. Какво, кога и как ще се промени след влизането на България в Шенген

Премахването на граничния контрол по суша между трите държави би било от ползва за туристи, транспортни компании и туристически организации като гръцката ХОРЕКА, която се присъедини към призивите. Според депутатите тази стъпка би допринесла дори за намаляване на вредните емисии в региона.

Лорер каза в сряда пред БНТ, че предстои идеята да се разшири, като една от целите е предстоящото лято да няма проверки по границите между България, Румъния и Гърция. Това според депутата ще покаже на Австрия, че мигрантският натиск няма да се увеличи от липсата на проверки. Чолош също каза за БТА, че целта е да се постави натиск върху Австрия и да се постигне пълна интеграция на България и Румъния в Шенген още през 2024 г.

Може ли да се случи

Румънският евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП) Еуджен Томак казва пред БТА, че "няма риск Австрия да претендира, ако България, Румъния и Гърция решат да сключат тристранно споразумение".

По думите му не е нужно и съгласието на ЕК, а само тя да бъде уведомена, тъй като Гърция няма сухопътни граници с други страни членки на Шенген, а от България и Румъния след 31 март така или иначе ще може да се пътува свободно в безмитното пространство по въздух и море.

Преди дни Европейската комисия отказа да коментира въпроса, тъй като писмото на Лорер и евродепутатите все още не е било изпратено до нея. Свободна Европа изпрати запитвания до външните министерства на трите държави, за да разбере дали са предприети някакви официални действия.

От гръцкото министерство изпратиха отговора, който са предоставили и на четиримата депутати. В него институцията казва, че "целта трябва да остане присъединяването на България и Румъния изцяло към Шенген".

Премиерът Николай Денков каза, че на политическо ниво не се обсъжда вариант за тристранен Шенген, тъй като това би било против правилата на ЕС. Вместо това правителството продължава преговорите за пълно отпадане на граничния контрол с всички страни членки на Шенген.

Подобна позиция изрази пред БТА и румънският евродепутат от ЕНП Кристиан Бушой. "За съжаление, според начина, по който изглежда европейското законодателство в момента, това не може да се случи. Би било възможно, само когато Румъния и България бъдат приети в Шенгенското пространство и по суша", казва той. "Кодексът на шенгенските граници, както и директивите, които допълват това законодателство, не оставят място за подобна хитрост".

Филип Гунев, бивш. зам.-министър на вътрешните работи, казва пред БНР, че подобна промяна изисква същото, каквото и приемането в Шенген - гласуване от всички други останали държави, тъй като няма как една шенгенска държава като Гърция едностранно да реши да отвори шенгенското пространство по сухопътни граници към други държави.

Също така България и Румъния според своите договори с ЕС са длъжни според европейските закони да прилагат гранични проверки, които предвиждат някаква форма на олекотен контрол, каквато има към момента с Гърция. Тя позволява да не се проверяват всички, преминаващи границата, като към момента единствено може да се мисли за допълнително улесняване на преминаването по думите на Гунев.

Според него ЕК не коментира въпроса, тъй като вече върви процес за убеждаване на държавите членки за премахването на сухопътния контрол за България и Румъния.

Как вървят преговорите

По отношение на отпадането на сухопътния граничен контрол за България и Румъния в целия Шенген Еуджен Томак казва, че предстои да стане ясно дали през март Белгия, която председателства Съвета на ЕС, ще включи въпроса в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, който се занимава с трансграничните въпроси в целия ЕС.

Евродепутатът не очаква да има развитие по въпроса следващата година, ако през настоящата Съветът не вземе решение за сухопътното влизане на двете страни от 1 януари 2025 г.

На 12 януари вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел съобщи, че през 2024 г. България ще получи дата за премахване на проверките по сухопътните граници. В петък Денков каза, че ще бъдат отделени 2 млрд. евро за намаляване на мигрантския натиск към ЕС, част от които са предвидени за България.

Бушой изрази надежда, че Австрия може да промени позицията си след предстоящите парламентарни избори в страната тази година. Гунев също предположи, че това може да се стане, тъй като по негови думи основните причини Австрия да се противопоставя са вътрешнополитически.

В края на 2023 г. в Нидерландия, която също се противопоставяше на членството на България и Румъния в Шенген, се състояха предсрочни избори, след които страната промени позицията си.