Защо валят лъжи за изпращане на български войски в Украйна

Президент и политически лидери плашат с опасност от влизане във война - нещо, което България така или иначе няма намерение да прави.

Това се случва все по-често през последните дни, близо три месеца след като думи на френския президент Еманюел Макрон дадоха повод за вълна от интерпретации. В края на февруари Макрон за пръв път повдигна темата за хипотетично изпращане на западни войски в Украйна, като каза, че тази опция не бива да бъде напълно отхвърляна в бъдеще.

Веднага след това и отделните правителства на страните от НАТО, и ръководството на самия алианс подчертаха, че не се планират подобни действия. Българските власти също неколкократно увериха, че няма и никога не е имало планове да бъдат изпращани български войници в Украйна.

Въпреки това напоследък президентът Румен Радев и политически лидери, предимно от проруски партии, "съживиха" темата. Някои дори твърдят, че вече се подготвя такава стъпка.

Експерти, с които разговаря Свободна Европа, виждат връзка между изказванията и предстоящите избори "2 в 1" в България на 9 юни. Но не забелязват тези изказвания да постигат търсения ефект.

Кой говори - последните примери

Сред най-отявлените защитници на тезата, че НАТО и българските евроатлантически политици търсят намеса във войната, която Русия води в Украйна, е българският президент Румен Радев.

В понеделник той определи прозападните партии в България като „самозвани“ и „страхливички“, тъй като според него те са неспособни да вземат подобно решение, но „иначе, ако оставим на тях, те с охота биха изпратили всички българи да се бият на фронта“.

Нито едно българско правителство или партия от началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г. не е изразявало желание или намерение да праща български войски в Украйна.

Още след изказването на Макрон двама български премиери - Николай Денков и Димитър Главчев, както и двама министри на отбраната – Тодор Тагарев и Атанас Запрянов, отрекоха твърденията за изпращане на войници към фронта. По думите им това са спекулации. Също така, за да бъдат изпратени български войски където и да е, е нужно решение на парламента. Такова няма - нито в България, нито в други държави от НАТО. Нито има заявени подобни намерения.

През последните две години Радев често заема проруски позиции и повтаря тезите на Кремъл за войната. Още в края на май той се обяви против пращане на войски, този път от Будапеща, където беше на посещение, докато в София се провеждаше пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. На нея генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг потвърди, че НАТО няма да участва в бойни действия и няма да изпраща войски в Украйна.

По същото време БСП дори поиска извънредно заседание на парламента, на което Народното събрание да реши България да не праща войски в Украйна. По-рано - след изказването на Макрон през февруари, лидерката на партията Корнелия Нинова видя в предишното управление "готовност да се изпрати войска". Такава никога и от никого не е заявявана.

Пропруската партия „Възраждане“, която също традиционно се противопоставя на всякаква военна помощ за Украйна, изрази подобна позиция. Лидерът ѝ Костадин Костадинов каза по време на предизборно събитие в Пловдив, че "се подготвя и изпращане на български войски в Украйна, а крайната цел е да се провокира Русия да нападне България".

Преди седмица Ивайло Вълчев от „Има такъв народ“ (ИТН) също каза пред Нова, че партията му е „абсолютно против ефективното изпращане на български войници“, които да участват във войната.

В сряда към тази реторика се присъедини и ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов каза, че докато той и партията му са на власт, "български войник в Украйна няма да отиде".

Радев беше критикуван, че всява страхове с изказванията си, от съпредседателя на ДПС и санкциониран за корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски, а наскоро и от съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.

Защо го правят

Според политолога проф. Огнян Минчев зачестилите изказвания за хипотетично изпращане на български войски са част от цялостна хибридна война, която се води срещу Европа.

Обсъждането на възможност да се влезе във войната по негови думи е „елементарен психологически механизъм на фрустриране на хората“. Тези изказвания според него целят да се намали политическата популярност и легитимността на формациите, които по начало смятат, че България трябва да спазва задълженията си като съюзник в НАТО и член на ЕС за опазване на общата сигурност.

Огнян Минчев добавя, че темата се повдига точно сега по чисто предизборни цели, за да може проруските сили, които наричат себе си „миротворчески“, „допълнително да уплашат хората и да предотвратят възможността те да гласуват за техните опоненти“.

Последното социологическо проучване на "Маркетлинкс" предвижда партиите "Възраждане", БСП и ИТН да получат общо близо 22% от гласовете спрямо 52,4% за ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС взети заедно.

Има ли ефект

Според специалиста по обработка на данни Никола Тулечки внушенията, че България може да изпрати войски в Украйна, които масово се разпространяват и онлайн чрез т.нар. сайтове гъби за дезинформация и групи в социалните мрежи, не постигат особен успех.

По негови наблюдения до повече хора достигат публикации по темата на политици като Ивайло Мирчев и Явор Божанков от ПП-ДБ, както и на влогъра Чефо.

„Разбира се, на „Възраждане“ основна платформа им е, че са "против войната" и "за мир". Но конкретно дезинформацията, че вече пращаме войски, не успяват да я бутат“, добавя Тулечки.

Има ли реална опасност

Според проф. Минчев на този етап няма никакви основания да се смята, че САЩ и европейските държави биха преминали тази червена линия. Думите на Макрон, които бяха използвани за повод за дезинформационна вълна, също не дават подобни индикации.

„Той не е казал, че ще изпраща френски войски в Украйна. Това, което Макрон каза, е, че Западът публично чертае червени линии за самия себе си и се самоограничава в това, което би могъл да направи за регулиране на ситуацията“, добавя Минчев. По негови думи посланието на френския президент е, че западните страни трябва да оставят тези ограничения и да вземат суверенни решения, особено в публичната сфера, за това кога и как може да се оказва помощ на Украйна.

„Те не дължат обяснение на агресора какво няма да правят“, казва още преподавателят.

„Малодушието, което следва от изразените страхове – да не правим това, че да не би да се случи еди какво си, на практика води до предоставяне на едностранни предимства на агресора, който знае, че може да си позволи повечето от нещата, които може да направи, тъй като има гаранция, че от другата страна няма да има адекватна реакция, която да пресича тези публично обявени червени линии“.

Подобна позиция изрази и полският външен министър Радослав Шикорски. „Трябва да оставим Путин да гадае какви са намеренията ни“, каза той, цитиран от Ройтерс.

Самият Владимир Путин не си поставя никакви ограничения.

От началото на войната руският президент неколкократно е отправял ядрени заплахи към Украйна и западните страни. Той отрича, че би нападнал държава членка на НАТО, но много западни сили не му вярват, тъй като преди началото на войната отричаше и че ще нападне Украйна.