"България се излага". Защо София отказа да е домакин на важно събитие на ЮНЕСКО

България официално се отказа да бъде домакин на сесия на ЮНЕСКО, която беше планирана за юли 2025 г. Това съобщи пресцентърът на Министерството на културата (МК) в сряда.

Вместо в София, сесията ще се проведе в Париж от 6 до 16 юли. България остава формално домакин и така или иначе ще плати на Франция около 2 млн. лева за организиране на събитието.

ЮНЕСКО е организацията на ООН за образование, наука и култура, която работи за опазване на културното наследство.

Новината идва около два месеца след като новото правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепено и от ДПС-Доган, встъпи в длъжност, а начело на културното министерство застана Мариан Бачев (ИТН).

Вижте също Парите не стигат, но за източване има достатъчно. Как става това в българските театри

Миналата седмица Бачев каза, че има сериозно изоставане в организацията на събитието и хвърли вината за това върху бившия служебен министър на културата Найден Тодоров. Тодоров отговори, че служебният кабинет е свършил всичко нужно за провеждането на сесията и работата е вървяла по план.

Тогава се появиха опасения, че България може да се откаже от домакинството. Отказът стана официален в сряда и предизвика спорове в Народното събрание в четвъртък.

От ПП-ДБ казаха, че няма причина България да се отказва, защото организацията на събитието е вървяла добре. Това е било потвърдено от ЮНЕСКО само преди месец. Депутатът Манол Пейков от коалицията каза, че „България се излага в очите на света“, а мотивите за това вероятно са политически.

От „Възраждане“ също осъдиха решението и го определиха като „дипломатически и културен позор“.

От ИТН, чийто министър е Бачев, защитиха неговото решение. Лидерът на парламентарната група Тошко Йорданов каза, че е имало „необратимо забавяне“ в организацията на събитието и то не е било финансово обезпечено.

Според политици и представители на културния сектор отказът от домакинството ще има сериозни последици за международния облик на България, а някои паметници на културата като Стария град в Несебър може да бъдат заличени от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Как България беше избрана за домакин

През юли 2024 г. България беше избрана за домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Желанието на страната да домакинства сесията беше подкрепено единодушно от парламентарните партии.

По това време управляваше служебно правителство начело с Димитър Главчев, а министър на културата беше Найден Тодоров. Сесията беше планирана да се проведе една година по-късно – през юли 2025 г.

„Ние свършихме страшно много работа, въпреки че в бюджета за 2024 г. не бяха предвидени средства за ЮНЕСКО“, каза Тодоров в неделя пред БНТ и добави:

„Подготвихме абсолютно всичко, което трябва да се направи, за да може следващото правителство да си свърши работата и домакинството да се случи.“

"Фекалии навсякъде". Защо е застрашено Охридското езеро

По думите на Тодоров този вид събития приемат около 4000 международни гости, но от тях България е следвало да поеме разходите само на около 100 от тях – експерти и представители на ръководството на ЮНЕСКО.

Тодоров каза също, че е искал организацията на сесията да се поеме от Министерския съвет, вместо само от културното министерство, но това така и не се е случило.

Защо България се отказа

Миналия четвъртък Мариан Бачев каза в комисията по култура в парламента, че има значително изоставане в организацията на сесията на ЮНЕСКО в България.

По думите на министъра не са били задействани никакви процедури за обществени поръчки за избор на хотели, кетъринг, техника и други изисквания за провеждането на събитието. Според министъра въвлечените в организацията министерства и служби „нямат достатъчен капацитет и човешки ресурс“, за да я завършат.

В сряда Министерството на културата съобщи, че България се е отказала да провежда сесията на ЮНЕСКО в София, а Бюрото на Комитета за световно наследство се е съгласило вместо това да я организира в централата на ЮНЕСКО в Париж.

„Както първоначално беше решено, сесията ще бъде организирана с финансовата подкрепа на Република България като домакин и под председателството на проф. д-р Николай Ненов (България)“, гласи съобщението на министерството.

Кадър от централата на ЮНЕСКО в Париж

Тоест, България остава формален домакин на сесията и ще плати около 2 млн. лева за провеждането ѝ, но тя няма да бъде в София.

В четвъртък от ИТН казаха, че това решение е било „единственото възможно“ в ситуация на „тотално бездействие и безхаберие“ от страна на предишната власт. Според партията е липсвал „цялостен бюджет“ за събитието, което е щяло да струва на България твърде много пари.

Също в четвъртък премиерът Росен Желязков на свой ред защити решението на културното министерство, като каза, че новото правителство е заварило „една голяма нула – в организацията, финансите и подготовката“ на събитието.

„Този ангажимент не е преведен в изпълнение от служебното правителство, не е финансово обезпечен“, каза Желязков и добави, че външното министерство и службите за сигурност са били против провеждането на сесията в София. Бачев, Желязков и ИТН хвърлиха вината за това върху Найден Тодоров.

Имало ли е наистина забавяне

През уикенда Тодоров каза, че „някой е подвел“ сегашния министър, защото работата по организацията на събитието е била в много напреднал стадий.

Същата позиция застъпиха и от ПП-ДБ. Манол Пейков от коалицията цитира писмо от Секретариата на ЮНЕСКО с дата 4 февруари 2025 г., в което по думите му пише, че „подготовката върви чудесно и те са убедени, че всичко ще мине добре“.

„Настояваме министерството да вземе отношение и да каже на българите защо това се случва. Компетентност ли нямаме, хора ли нямаме, мерак ли нямаме“, каза Пейков в четвъртък.

Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ също каза, че на всеки етап от процеса от ЮНЕСКО са потвърждавали, че „се справяме великолепно с организацията“.

„Според нас решението за това ние абсолютно едностранно да се откажем от домакинството може да има единствено политически причини. Въпросът е ние да разберем какви“, каза Белобрадова.

Какви са последствията

Ползите от провеждането на сесията на ЮНЕСКО в София щяха да бъдат огромни – тази теза застъпват бившият министър Тодоров, ПП-ДБ и много представители на културния и туристическия сектор.

Според тях събитието щеше да донесе на България съществени приходи от туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и културни събития.

Щеше също да допринесе за утвърждаването на статута на българските обекти, защитени от ЮНЕСКО. Такъв пример е Старият град в Несебър, който сега е застрашен от отпадане от Списъка на световното наследство на организацията.

„Сега всичко това остава на заден план“, каза Пейков в четвъртък и добави, че „България се излага в очите на света и губи страхотни възможности“.

Вижте също "Посегателство върху културата". Ще оцелее ли "Балкантон" - домът на музиката