България чества 116 години от обявяването на независимостта си.
На 22 септември 1908 г., след тържествен молебен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, княз Фердинанд I оповестява с манифест независимостта на Княжество България. Той декларира, че страната вече е „държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи“. България е провъзгласена за царство, а Фердинард приема титлата „цар на българите“.
Велико Търново е избрано за място, за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава, която съществува между 1185 и 1396 г. със столица именно Велико Търново.
С акта от 1908 г. страната отхвърля политическата и финансовата си зависимост, която ѝ е наложена с Берлинския договор 30 години по-рано.
Оттук нататък усилията на страната са насочени към извоюване на дипломатическо признаване на българската независимост. Това става факт през април 1909 г.
Денят на независимостта е обявен за официален празник от парламента на 10 септември 1998 година.
Най-големите тържества са предвидени да се случат във Велико Търново и София. В старата столица председателката на парламента Рая Назарян присъства на тържествена литургия в църквата „Св. Четиридесет мъченици“.
По-късно в крепостта „Царевец“ ще бъде издигнато българското знаме, а в центъра на града ще бъдат положени венци пред паметника „Майка България“. Кулминацията на тържествата ще бъде в 19:30 ч., когато ще бъде извършена и тържествена заря-проверка.
В София пред паметника „Независимостта на България“ на площад „Княз Александър I“ ще се проведе церемония за отбелязване на годишнината.
Вижте също "Става нещо необяснимо и невероятно". Какво не се споменава за Деня на независимостта