Какво става в Германия след новия успех на крайнодесните

За пръв път след края на Втората световна война и нацисткия режим в Германия, крайнодясна партия спечели вота в една от провинциите в страната. Това стана факт, след като Алтернатива за Германия (AfD) спечели вота в източния регион Тюрингия.

Заедно с това партията остава втора с много малка разлика и на изборите в друга източна провинция - Саксония. На 22 септември пък са изборите в Бранденбург, където отново фаворит е AfD.

Това не е първият голям успех на крайнодесни популисти в Европа в последните години, но е възможно да се превърне в един от най-показателните. Този успех дойде на 1 септември – точно 85 години след началото на Втората световна война.

Победата на AfD в Тюрингия и силният резултат в Саксония, всъщност не бяха неочаквани. Партията беше фаворит в проучванията. Освен това на европейските избори през юни AfD отново беше най-силна в Тюрингия, както и във всички източни провинции, някога част от бившата Германска демократична република (ГДР) - част от сферата на влияние на Съветския съюз (СССР) след Втората световна война.

Засега водещите резултати на крайнодесните не означават тяхно участие в управлението нито на отделните провинции, нито на Германия. Останалите партии все така поставят AfD в изолация.

Сега обаче партията получава власт, с каквато не е разполага преди. Това се случва на фона на видим възход за крайнодесните, но и за други популистки партии, които се захранват от недоволството на избирателите.

Добрите им резултати идват година преди федералните избори, докато управляващата тройна коалиция в Германия, начело с канцлера Олаф Шолц, е с все по-отслабена позиция. Същото важи за центристките партии изобщо.

Кой спечели на изборите в Тюрингия и Саксония

Както вече стана ясно, големият победител в двете източни провинции Тюрингия и Саксония е именно Алтернатива за Германия. В Тюрингия AfD спечели 32,8% от вота, което ще им донесе 32-ма представители в 90-местния парламент на провинцията.

Втори останаха Християндемократите (CDU) с 23,6% (23 места), следвани от „Съюзът на Сара Вагенкнехт“ с 15,8% (15 места).

Важен в случая е и фактът, че в Тюрингия гласуваха 1,2 млн. души при избирателна активност от над 73% - с 8% повече от вота през 2019 г. Това е най-високата активност в последните три десетилетия.

В Саксония картината се оказа почти същата, но с разменени роли между CDU и AfD и значително по-малка разлика. Християндемократите спечелиха 31,9% от вота и 41 от 120 места в парламента. Втори са крайнодесните с 30,6% (39 места), а трети отново е „Съюзът на Сара Вагенкнехт“ с 11,8% (15 места).

В Саксония гласуваха общо 2,36 млн. души при избирателна активност от 74,4%, която отново е с над 8% по-висока спрямо 2019 г.

Населението на двете провинции формира около 7% от населението на цяла Германия.

Макар че взема по около 1/3 от местата и в двата регионални парламента, AfD по-скоро няма да управлява в нито една провинциите, където спечели изборите. Партията е в пълна изолация, но заради големия брой депутати в Тюрингия ще може да блокира ключови решения и назначения в следващите 5 години.

Силните резултати на AfD в двете провинции е идват, въпреки че службите в страната поставиха под специално наблюдение партията заради „доказан крайнодесен екстремизъм“.

Лидерът на AfD в Тюрингия Бьорн Хьоке е известен като участник в неонацистки прояви и е глобяван за използване на забранени фашистки лозунги.

Освен AfD другият голям победител на вота е „Съюзът на Сара Вагенкнехт“. Макар и непозната сила, тя заема отлична позиция от гледна точка на избирателите. Самата Сара Вагенкнехт, която остана извън листите за двата вота, е звездата на формацията. Тя е бивш лидер на "Левицата", но само за няколко месеца успя да изгради новата си партия и да се изстреля пред традиционните леви и либерални формации.

Анализаторите определят платформата ѝ като смесица от леви икономически идеи с антимигрантска реторика. Според социолозите така тя успява едновременно да привлече тези избиратели, за които AfD отива твърде далеч, както и протестния вот срещу големите формации. Партията привлича както по-ляво мислещи хора, така и по-консервативно настроени.

На върха на тортата има и черешка – Сара Вагенкнехт и съпартийците ѝ са скептични и критични към подкрепата на Берлин за Украйна в борбата ѝ срещу окупатора Русия. Вагенкнехт говори и срещу НАТО – тоест използва две от основните оръжия в арсенала на AfD и „Левицата“. Това са и популярни идеи сред избирателите в Източна Германия като цяло.

Кои загуби изборите

Въпреки че победи в Саксония, CDU получи най-лошия си резултат от гласуване в провинцията след обединението между Западна и Източна Германия преди 34 години. Дори лидерите на партията не реагираха с апломб на резултатите си заради очакванията за по-сложна работа в парламентите и в двете провинции и трудностите пред формиране на местни правителства. Резултатът не е загуба, но определено е далеч от желанията на християндемократите.

Големите губещи са пределно ясни. Това са най-вече представителите на управляващата коалиция – Социалдемократите (SPD), „Зелените“ и либералите от „Свободната демократическа партия“ (FDP). FDP не прескочи прага за участие в парламента в нито една от двете провинции, а „Зелените“ го направиха само в Саксония.

Най-тежко обаче изглежда положението на SPD. Една от двете най-могъщи партии в Германия получи едва 6,1% в Тюрингия и 7,3% в Саксония. Това показа трайно отстъпление на партията и двете провинции, в които преди 5 години отлично се представиха „Левицата“, а сега „Съюзът на Сара Вагенкнехт“.

Към загубилите може да бъде причислена и самата „Левица“, която не успя да попадне над чертата в Саксония, а в Тюрингия партията губи 12 места спрямо 2019 г.

Реакциите след вота и какво следва

Тези резултати и очакванията за силно представяне на AfD и Бранденбург предизвикаха реакции не само в политическия, но и в бизнес света в Германия.

Лидерът на AfD в Тюрингия Бьорн Хьоке каза, че партията му е получила резултат, който ѝ дава мандат за управление.

„Готови сме да поемем отговорност за участие в управлението“, каза Хьоке.

Канцлерът Олаф Шолц определи резултатите за партията си SPD като „горчиви“. Той призова всички „демократически партии“ да се обединят в коалиция без крайнодесните.

Съпредседателката на социалдемократите Саския Ескен каза, че резултатите на партията са разочароващи, но въпреки това застана зад Шолц и потвърди, че той ще бъде лидер за вота на федералните избори през 2025 г.. Ще бъде и кандидат за канцлер.

Напрежението при управляващите си пролича от думите на лидера на либералите и финансов министър Кристиан Линдер. Той каза, че партията му е пострадала в двата вота заради участието си в управляващата коалиция със „Зелените“ и SPD.

От CDU също използваха резултатите, за да атакуват управляващите. Премиерът на Бавария Маркус Сьодер определи правителството като „димяща развалина“. Той подчерта, че формирането на правителство, само за да бъде формирано правителство без AfD, може всъщност да затвърди позициите на крайнодесните.

От „Съюзът на Сара Вагенкнехт“, който получи ключова роля във формирането на потенциалните кабинети и в двете провинции, вече поставиха своите условия за коалиция. Партията настоява за провеждане на национален референдум за евентуалното разполагане на допълнителни американски ракети на територията на Германия, както и за спирането на оръжейните доставки от Берлин за Киев.

Това се случи, въпреки че правителствата в отделните провинции нямат правомощия за формирането на външната политика на страната.

В крайна сметка за традиционните партии остава надеждата да успеят да постигнат достатъчно силен резултат в Бранденбург, с който да изолират много по-твърдо AfD. Това обаче може да се окаже сериозен тест за социалдемократите.

Още нещо става пределно ясно след изборите в Тюрингия и Саксония - че 34 години след падането на Берлинската стена, между Западна и Източна Германия продължава да има голямо разделение - както икономически, така и политически. Вместо да се намалява, поне към момента, то значително нараства, а от това има кой да се възползва.