Тя запали знаме и написа "Убийци". Как Александра се озова в ареста заради протест срещу Русия

Тя тъкмо се е върнала от Украйна, когато научава, че един от градовете, в които е била само преди дни, е превзет от руската армия. Била е там да снима филм за войната, която Русия води срещу Украйна. Чете и новините за нови руски удари, взели цивилни жертви.

Тогава Александра Милева решава, че не иска да мълчи. Взима кутия тебешири и руско знаме и тръгва към Руския културно-информационен център в София.

“Реших в знак на протест [срещу] това, което Русия прави в Украйна, да отида пред руския културен център и да напиша “Убийци” с тебешир и да подпаля руското знаме”, казва 26-годишната Александра пред Свободна Европа.

Докато е там обаче идват полицаи. Милева е арестувана, а по-късно разбира, че е обвинена в дребно хулиганство, което законът дефинира като “непристойна проява”, “оскърбително отношение”, или действия, които нарушават “обществения ред”.

Милева отхвърля обвиненията и казва, че не е имала за цел да нарушава обществения ред, а да изрази гражданската си позиция срещу руската военна агресия. Съдът я оправдава по обвинението в хулиганство.

Арестът на Милева обаче предизвика критики, а протестиращи ѝ се събраха пред руския център и казаха, че задържането ѝ е “репресия” заради изразената от нея позиция срещу руската военна агресия в Украйна.

На фронта в Украйна

Българката Александра Милева се занимава с изкуство и през юни заминава за Украйна, за да направи документален филм. Тогава посещава Киев и Одеса.

За втори път отива там през август, когато снима на фронта, в региона на Покровск - град в Донецка област, който е логистичен център за украинската армия. Руските сили се опитват да превземат града и през последните седмици отбелязват напредък в региона, а украинските власти обявиха евакуация на цивилните в края на август.

Александра Милева в Украйна

На 9 август Милева посещава Новогродивка - град на 15 километра югоизточно от Покровск.

“Там снимахме с едни възрастни хора, които просто си седяха пред панелката на една пейка и до нас се чуваше бум-бум през 10 секунди, докато говорим с тях”, разказва тя. “Те обясняваха, че просто се надяват, ако ги уцели бомба, да умрат на място, а не да останат инвалиди, защото няма кой да се грижи за тях.”

Няколко дни по-късно град Новогродивка е окупиран от руските сили.

Милева мисли за хората, които е срещнала там, с които няма връзка.

“Аз не знам те дали са живи в момента”, казва тя.

“Когато идва руската армия, те убиват за спорта или за удоволствие и тероризират хората и няма никакво значение за тях дали тези хора са на тяхна страна или не…”

Протестът пред руския център

Милева вече се е върнала в България, когато разбира, че Новогродивка е окупиран. По същото време научава и новините за нови руски обстрели срещу градове в Украйна.

“Изключително много се притесних за моите приятели, с които аз нямах връзка в продължение на часове”, казва тя. “Гледах новините, че има цивилни жертви. И това изключително много ме разстрои.”

Тогава решава да изрази позицията си, като протестира сама пред Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София.

На 29 август следобед тя отива там с кутия тебешири и руско знаме, което сама си е купила. Започва да пише със син тебешир на тротоара надпис “Убийци”.

Александра Милева пише "Убийци!" с тебешир пред руския център в София

Служител на центъра и охранители се опитват да я изгонят, но тя остава.

След това вади руското знаме и се опитва да го запали. Казва, че по този начин иска да изрази протеста си срещу това, което руската армия причинява на украинците. За Милева руското знаме е символ на руската агресия.

“Най-малкото нещо, което мога да направя, е да запаля едно руско знаме, с което руската армия влиза в тези земи и тормози тези хора и ги убива, и се опитва да ги завладее.”

Докато се опитва да запали знамето, пред руския център идва полиция - с два буса и една патрулка.

Арестът

През това време Александра Милева е сама пред руския център, с нея няма други протестиращи. Полицаите ѝ казват да не пали и да не тъпче руското знаме. Тя ги пита дали нарушава закона. Диалогът е документиран във видео запис, с който Свободна Европа разполага.

“Дали нарушаваш, това пред нас не искам да го правиш, разбра ли ме?”, отговаря човек в полицейска униформа, чието лице не се вижда във видеото. “Недей да мачкаш това нещо пред очите ми, разбра ли ме?”, казва още той.

Свободна Европа се обърна към пресцентъра на Министерството на вътрешните работи (МВР) за коментар, но до публикуването на текста не беше получен отговор.

Милева е арестувана, а кутията с тебешири и разкъсаното и прогорено руско знаме са конфискувани. По-късно те се превръщат във веществени доказателства по делото срещу нея, пише в съдебното решение.

Разкъсано и прогорено руско знаме и кутия тебешири, които Александра Милева е използвала за протестната си акция

Тя прекарва в ареста близо 24 часа. Казва, че първоначално не ѝ е обяснено защо е задържана и не ѝ е дадена възможност да се обади на адвокат.

В подкрепа на Милева се провежда протест, организиран от сдружение БОЕЦ. Протестиращите се събират на 30 август, ден след ареста на Милева, пред руския център, където палят руско знаме и заливат с червена боя стълбите пред сградата.

Антон Миронов от сдружение БОЕЦ определя случая като “репресия”, цитиран от БТА.

Протест в подкрепа на Александра Милева на 30 август. Самата тя също се включва, след като е освободена от ареста.

Същата дума използва и Биляна Коцакова, която организира адвокатската защита на Милева.

“Текст в Наказателния кодекс за поругаване на руския флаг няма и излиза, че нашите репресивни органи охраняват чужди интереси”, казва тя.

Свобода на изразяването

В България е престъпление да се опетнява българското знаме или знамето на Европейския съюз. Българският Наказателен кодекс предвижда до две години затвор за това. Подобна забрана за руското или което и да е знаме на друга държава няма.

Милева е арестувана по т.нар. Указ за борба с дребното хулиганство, който предвижда задържане до 15 дни и глоба до 500 лева. Като дребно хулиганство се определя “непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие”.

Никой не твърди, че Милева е употребила ругатни или се е скарала или сбила с някого. Самата тя казва, че не е целяла да оскърби никого, а да изрази гражданската си позиция.

“Мисля, че имам право на протест като гражданин, особено на протест срещу държава, която ни е обявила за вражеска, държава, която според мен поставя нашата национална сигурност под риск”, казва тя.

Софийският районен съд приема позицията на Милева и я оправдава.

“Вярно е, че действията на Милева по горенето и късането на флага на Руската федерация носят провокативен характер”, пише в решението на съда от 30 август. “Но също така е вярно, че те не са били придружени с буйство, вандалски действия и неподчинение на органите на реда.”

“Според съда с тази си проява Милева е упражнила правото си на свободно изразяване на мнение”, пише още в решението, което не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът отбелязва също, че “намесата на органите на реда в правото й на свобода на изразяване не може да се разглежда като “необходима”.

Свободна Европа попита МВР как обосновава намесата на полицаите, но до публикуването на текста не беше получен отговор.

България е била осъждана от Европейския съд по правата на човека за нарушаване на свободата на изразяване. Пример е решение от 2021, според което българските институции са нарушили свободата на политически протест на блогъра Асен Генов и архитектката Цветелина Сърбинска, които бяха осъдени за хулиганство и вандализъм за това, че са боядисали в розово и лилаво паметник пред централата на БСП.

Александра Милева е оправдана от българския съд, но за нея историята не приключва тук. Тя вярва, че трябва да разкаже историите на хората, които е срещнала в Украйна, и продължава работата по документалния си филм.

“Мисля, че единственото нещо, което ние можем да правим, е да продължаваме да говорим за това, което се случва, и за тези трагедии”, казва тя.

“За да не останат те просто забравени.”