Александър фон Хумболт, животохоликът

Някои го наричат „последният ренесансов човек”, други - „последният енциклопедист на Европа”, трети - „Аристотел на ХІХ век”, а статия го представя като „най-влиятелният учен, за когото може би никога не сте чували”.

Да, за живота и дейността на великия географ и пътешественик Александър фон Хумболт всички тези описания са верни. Но има една дума, която го описва най-точно и като учен, и като човек – животохолик.

Животохоликът Александър фон Хумболт е роден през 1769 г. в Берлин. И той, и брат му прославят фамилията. Големият, Вилхелм, е политик, философ, филолог и лингвист, малкият – Фридрих Хайнрих Александър, е учен-енциклопедист, издига на ново ниво географията, развива ботаниката, геологията, физиката, баща е на геомагнетизма, климатологията, океанографията, занимава се с етнография, лингвистика, социални въпроси, дипломация, алпинизъм, вулканология.

Като основна цел на живота си Хумболт иска да събере целия известен свят в голяма книга, наречена „Космос”. И пише: „Главният импулс, който ме насочва, е искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимна свързаност, и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили”.

Първата част от „Космос” излиза, когато Хумболт е на 76, четвъртата – на 88. Петата част остава недовършена, защото смъртта го отнася на 90. Но това е краят, а за близо 70 години от първата научна публикация той пише 636 книги.

Когато Хумболт расте, светът е още в епохата на великите географски открития. Нови земи, растения и животни, нови вулкани и морета, нови представи за земята, знания, идеи – всичко се трупа и човечеството гледа със зяпнала уста.

Така гледа и малкият Александър. „Аптекарчето” – викат му в къщи, защото събира камъчета, буболечки и треви, изучава ги и ги подрежда в стая, чиито стени са покрити с географски карти.

Той получава изключително добро образование в къщи, на 18 във Франкфурт на Одер учи икономика, но слуша и лекции по физика, медицина, математика, история на древния свят.

След две години се прехвърля в Гьотинген, учи класическа литература, история, естествознание, химия, ботаника, математика и старогръцки. Пътува из Германия и резултатът е първа научна публикация, посветена на рейнските базалти.

Запалва се по тропиците, докато пътува в Англия и Франция с Георг Форстер, участник във втората експедиция на капитан Кук.

После сменя още няколко университета - в Хамбург учи езици, търговия, ботаника и минералогия, във Фрайбург е заради страстта си към геологията, в Йена се захваща с анатомия и астрономия, а накрая кара и търговска академия в Бюсе.

Воден е от желание да реализира идеята, за която пише на приятеля си Шилер: „Връзките между науките са така тесни, че всички те, даже тези, които се считат за по-малко важни, трябва да бъдат прикрепени една към друга така, както полипите към скалата”.

Реализацията на това желание започва от недрата на родната Прусия – Хумболт става минен инспектор. През 1794 умира майка му, оставя му наследство от 85 хиляди талера и той вече може да тръгне към мечтаните тропици.

Работата се урежда обаче чак след четири години, когато с французина Еме Бонплан получават благословия от испанския крал да изследват Новия свят. И започва знаменитото пътешествие на Хумболт в Латинска Америка, описвано от някои като „второто откриване на Америка” - този път за науката и чрез науката.

След пет години двамата пътешественици, които мнозина считат за мъртви, се връщат в Европа и стават истинска сензация.

Ето само някои техни най-важни открития: създадени са карти на непознати територии от Южна Америка; потвърдено е съществуването на водна връзка между Ориноко и Амазонка; определено е точното положение на редица географски обекти; създадена е първата геотектонска карта на континента; събран е огромен метеорологичен материал; родена е идеята за височинната географска зоналност; създаден е хербарий от 6000 растения, 1800 от които абсолютно непознати на науката; има зоологическа колекция и описани нови за науката животни; съхранен е безценен материал за етнографията, историята, езиците и политическото състояние на част от регионите в Америка.

Има и още много, но и това дава ясна представа за какво научно чудо говорим.

В Париж Хумболт привлича учени за изследване и огласяване на резултатите от експедицията. Така се ражда „Пътешествие в равноденствения свят през 1799 - 1804” – книга от 30 тома, с богати илюстрации, карти, сведения и изводи във всички сфери на знанието. Поредицата се издава 27 години.

„Аз се стремя да представя картината на природата в нейната цялост и да покажа взаимодействието на природните сили, но и да възпроизведа това наслаждение, което човек, способен да чувства, получава от прякото съзерцание на тропическите страни”, пише Хумболт в „Картини на природата”.

Той получава награди и почести заради резултатите от експедицията, но не успява да пътува в Африка. Пътува обаче в Централна Азия, макар да е вече на 60. Експедицията е финансирана от руския цар, носи научни успехи, но и горчи - свободолюбивият Хумболт се ужасява от положението на руските крепостни селяни и изобщо от условията на живот и работа в империята.

Обратно в Берлин, въпреки напредналата възраст, Хумболт се отдава на дипломация, научни лекции и писане на „Космос”. Работи наистина без отдих, но вечно е съпътстван от „измъчващо безпокойство” – човекът, който иска да свърже всички науки една с друга, вижда как пред очите му те се развиват много по-бързо, отколкото човешкото съзнание може да възприеме и обобщи.

Въпреки това безпокойство, зает с важните дела, които му дават сили, Александър фон Хумболт доживява почти до 90. На 6 май 1859 го намират спокоен и мъртъв в леглото, а до него бележка: „И така се свършиха небето и земята с всичкото, което е в тях”.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.